Решение № 358 от 23.06.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1341/2025
- Вид
- Решение № 358
- Подписан
- 23.06.2025
- В сила
- 23.06.2025
- Състав
- Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова
Други актове по делото
- Определение № 2075 от 25.04.2025 · Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова
Цитирани разпоредби
- чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.303, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 358 гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове:
Веселка Марева
Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002101341 по описа за 2025 година
Производство по чл. 303 и сл. ГПК.
Делото е образувано по молба на Д. И. П. и М. И. Д., подадена на 17.12.2024г., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 338 от 31.07.2019г. по гр.д. № 280/2018г. на Районен съд-Свиленград по допускане на съдебна делба между молителките и Г. М. Ф. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 455 кв.м., в урбанизирана територия, номер по предходен план: *, *, кв. 46, парцел *.
М. сочат като ново писмено доказателство писмо от 16.06.1993г. на Община Свиленград до М. А., с което го уведомява за изменение на регулацията, с което имот пл. № * е включен в новообразуван парцел * в кв. 46 за нуждите на Общински център по социални грижи.
Считат, че при допуснатата и извършена съдебна делба не е взето предвид посоченото изменение на плана за регулация от 1993г. и поради това съдът е стигнал до неправилен извод, че е налице съсобственост върху имота между страните. Според молителите липсва съсобственост върху процесните два имота пл. № * и *, които са включени в новообразуван парцел *, отразени по-късно като УПИ *,*, тъй като с отпадане действието на регулацията, която не е приложена, е запазена собствеността върху отделните маломерни имоти, от които е бил образуван съсобствения парцел. Твърдят, че са се снабдили с представения документ непосредствено преди подаване на молбата за отмяна.
1
Ответникът по молбата Г. М. Ф. чрез пълномощника си адв. Е. М. взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски.
С определение от 25.04.2025г. молбата за отмяна е приета за допустима. Тъй като по делото е постановено и влязло в сила решение по извършване на делбата, а именно решение № 181 от 07.05.2024г. по гр.д. № 4/2023г. на Окръжен съд-Хасково, влязло в сила на 21.06.2024г., то е прието, че това решение също следва да е обект на исканата отмяна.
По основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд намира следното:
Решенията, чиято отмяна се иска, са по допускане и по извършване на съдебна делба. С влязлото в сила решение на Районен съд-Свиленград по гр.д. № 280/2018г. е допусната съдебна делба между молителките и Г. М. Ф. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 455 кв.м., в урбанизирана територия, номер по предходен план: *, *, парцел *, кв.46. В решението е прието, че индивидуализацията на имота е установена от приложена скица, издадена 2018г., а приетата техническа експертиза е посочила, че УПИ *,* в кв. 46 по регулационния план от 1993г. обхваща двата поземлени имота с идентификатори *** и *** по КККР. Посредством административна процедура, осъществена в хода на делото по инициатива на Д. П. и М. Д., тези два имота са съединени в делбения поземлен имот с идентификатор ***. В решението е проследена легитимацията на правото на собственост на страните както следва: с две сделки от 2016г. ищецът Г. Ф. е придобил от С. М. А. и от Ц. М. Ф. по 1/4 ид.ч. от УПИ *,* или общо 1/2 ид.ч. С нотариален акт от 24.03.1993г. настоящите молителки (ответници по иска за делба) са придобили дворно място от 212 кв.м., съставляващо имот пл. № * в кв. 46, което е идентично с имот пл. № * по плана от 1993г. С нотариален акт № 88 от 1997г. молителките са признати за собственици на 10 кв.м., взети от имот пл. № *, собственост на М. А., за изравняване на частите в отреден общ парцел *,*. С нотариален акт № 89 от 1997г. за собственост по регулация молителките и М. А. са признати за собственици на 48 кв.м. празно общинско място и на 4 кв.м., придадени от имот пл. № *. Вещото лице установява, че одобреният кадастрален и регулационен план на [населено място] е от 22.11.1993г. и с него е отреден съсобствен парцел * за имоти * и *. Регулационният план е приложен като с нотариалния акт № 88 по регулация участието на страните в съсобствения УПИ е изравнено.
При тези фактически обстоятелства е допусната делбата.
С решение № 181 от 07.05.2024г. по гр.д. № 4/2023г. на Окръжен съд-Хасково, влязло в сила на 21.06.2024г., е потвърдено извършването на съдебната делба чрез изнасяне имота на публична продан.
Новото писмено доказателство, представено от молителите, е писмо от 16.06.1993г. на [община] до М. А. (праводател на Г. Ф.), с което го уведомяват за изменение на регулацията с протокол № 5 от 22.04.1993г. на „СТСУСА“, с което имот пл. № * е включен в новообразуван парцел * в кв. 46 за нуждите на Общински център по социални грижи.
Развити са доводи, че при допуснатата и извършена съдебна делба не е взето предвид посоченото изменение на плана за регулация от 1993г. и поради това съдът е стигнал до неправилен извод, че е налице съсобственост върху имота между страните. Твърдението на молителите е, че липсва съсобственост върху процесните два имота пл. № * и *, които са 2 включени в новообразуван парцел *, отразени по-късно като УПИ *,*, тъй като с отпадане действието на регулацията, която не е приложена, е запазена собствеността върху отделните маломерни имоти, от които е бил образуван съсобствения парцел.
Новото доказателство и така наведените твърдения не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Те не касаят обстоятелства, които са от значение за изхода на спора и не са били известни по време на процеса. Според приетата експертиза кадастралният и регулационен план за имотите е одобрен със заповед № 602 от 22.11.1993г. като за имотите с пл. №№ * и * е предвиден общ парцел *,*. Няма данни този парцел да е отреден за нуждите на Социален център по общински грижи, както се твърди в писмото, така че вероятно съдържанието на писмото касае обсъждано от СТСУСА изменение на регулацията, което не е било осъществено. Няма данни и за открита процедура по отчуждаване на имотите, както се твърди в молбата. Наред с това, видно е, че след урегулирането в общ парцел на двата имота, е извършено придобиване на части, придадени по регулация и е постигнато изравняване на участието на двата имота в съсобствения парцел. По този начин регулационното предвиждане е приложено. В този смисъл е и констатацията на вещото лице по делото.
В молбата за отмяна също така се твърди, че собствеността върху имот пл. № * и имот пл.
№ * е възстановена на ищеца и на ответниците по делото (в лицето на техни праводатели) на основание чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с решения на Хасковски окръжен съд от 05.11.1992г. по гр.д. № 804/1992г., при което съсобственост по регулация не е могла да възникне. Твърди се и отпадане на отчуждителното действие на неприложената регулация след влизане в сила на ЗУТ - съгласно §6, ал.2 и 4 и §8 от ПР на закона. Такива твърдения по делото не са били поддържани от страните, не са представени доказателства за възстановяване на собственост по реституционния закон. Предвид установеното, че е приложена регулацията от 22.11.1993г., с която се създава съсобствен парцел, посредством изравняване участието на съсобствените имоти, то не са приложими §6 и §8 ПР ЗУТ.
На основание изложеното, тъй като новото писмено доказателство не установява релевантни за решаването на спора обстоятелства, то молбата за отмяна се явява неоснователна.
В полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. съгласно приложения списък.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р
Е
Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. П. и М. И. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 338 от 31.07.2019г. по гр.д. № 280/2018г. на Районен съд-Свиленград по допускане на съдебна делба и на влязлото в сила решение № 181 от 07.05.2024г. по гр.д. № 4/2023г. на Окръжен съд-Хасково за извършване на съдебна делба.
ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 и М. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място] , [улица] да заплатят на Г. М. Ф., ЕГН [ЕГН], от [населено 3 място], [улица] сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4