Определение № 36831 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36831 гр. С., 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110135905 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от И. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.Н“ № 8, ет.03, ап.020 и ЕТ „ДИ ЕНД ВИ - И. П.“, ЕИК 175300646, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Б.Н“ № 8, ет.03, ап.020, чрез адв. А., за признаване за установено по отношение на ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.С., пл. „С.Н.“ № 7, че ищците не дължат на ответника следните суми: сумата от 1425,19 евро (2787,43 лв.), представляваща дължима главница по Договор за банков кредит №163/03.05.2007г., сумата от 187,34 евро (366,40 лв.), представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2009г. до 13.05.2010г., както и сумата от 178,75 евро (349,61 лв.) разноски по гр.д.№ 22274/2010 г. по описа на СРС, по което на 01.06.2010г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищците поддържат, че не дължат така посочените суми, тъй като същите са погасени по давност. Твърдят, че въз основа на издаден на 01.06.2010г. изпълнителен лист по гр.д.№ 22274/2010 г. по описа на СРС, е образувано изп.д.№ № **** г. по описа на описа на ЧСИ С.С. като последното запорно съобщение било от 25.11.2014г. Излагат се съображения, че задълженията на ищците са погасени п дваност.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв. Излага съображения за недопустимост на иска, като твърди, че вземането е прехвърлено на трето лице, като ответника не е легитимна страна по спора. На самостоятелно основание излага съображения за недопустимост по отношение на ищеца- ЕТ, тъй като изпълнителния лист бил издаден само срещу ищеца И. П.. Моли съда да прекрати производството по делото.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени становища.

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От представения по делото изпълнителен лист от 01.06.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 22274/2010 г. на СРС, 54 състав, е видно, че в полза на ответното дружество са присъдени вземания от длъжника И. М. П., за сумата от 2787,43 лв. - главница по Договор за банков кредит №163/170/03.05.2007г., сумата от 366,40 лв.- договорна лихва за периода от 15.03.2009г. до 13.05.2010г., както и сумата от 349,61 лв.- разноски по делото.

Въз основа на издадения по ч.гр.д.№ 22274/2010 г. на СРС, изпълнителен лист от 01.06.2010г., по молба на ответника, е образувано изп.д.№ **** по описа на ЧСИ Ст.С., видно от запорно съобщение изх. №****/18.11.2011г. (стр. 9).

Н а 22.06.2015г. e бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания 1 между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД и „МАКРОАДВАНСЕ” АД, като е представено и Приложение №1, в което фигурира вземането срещу ищеца.

С писмо от 2024г. от И. М. П. до „МАКРОАДВАНСЕ” АД, ищеца е изложил съображения, че вземането по изп. дело е погасено по давност, като е посочил, че по изп. лист от 01.06.2010г. е образувано изп.д.№ **** на ЧСИ Ст.С., като „към настоящия момент взискател е „МАКРОАДВАНСЕ” АД“. В отговор на така подаденото писмо от ищеца, с писмо изх. №11023/20.12.24г. на „МАКРОАДВАНСЕ” АД, последното е заявило, че приема направеното възражение за настъпила погасителна давност на задълженията (стр. 146-147гръб).

С отговора на исковата молба е представено и уведомление до ищеца за извършено прехвърляне на вземанията.

При тези данни и извършвайки служебна проверка на допустимостта на исковете съгласно чл. 130 ГПК съдът намира, че предявените искове са недопустим процесуално недопустими, по следните съображения:

В съдебната практика и правната доктрина няма спор, че отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, се предявява от длъжника против взискателя, като целта на иска е да се отрече със сила на пресъдено нещо едно подлежащо на изпълнение право, за което се твърди да е погасено въз основа на факти, настъпили след признаването му по съдебен ред. Такъв факт е изтеклата погасителна давност, каквато е и процесната хипотеза. Искът може да се предяви обаче само против лице, което има качеството взискател към датата на предявяване на иска, за да е налице правен интерес от отричане на притезанието спрямо ответника, респективно подобен иск е недопустим, ако е предявен против ответник, който не е взискател.

В случая, както от представения от ответника Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2015г., неоспорен от ищеца, така и от посоченото лично от него в писмо от 2024г. до „МАКРОАДВАНСЕ” АД, че към този момент взискател по изп.дело е „МАКРОАДВАНСЕ” АД, се установява, по категоричен начин, че към датата на подаване на исковата молба- 18.06.2025г., банката не е взискател по изпълнителното дело. С оглед на това се налага извод, че ответникът не е пасивно процесуално легитимиран по предявения иск, тъй като не е взискател. При установителните искове правният интерес подлежи на доказване, като той е положителна процесуална предпоставка за развитието на процеса, за която съдът следи служебно. Въпреки дадените на ищеца указания с доклада по чл. 140 ГПК, последният не обоснова правен интерес от предявяване на иска против „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, нито пък бяха предприети действия по реда на чл. 228 ГПК.

От друга страна, следва да бъде посочено, че иска на ЕТ „ДИ ЕНД ВИ - И. П.“ е процесуално недопустим на самостоятелно основание, доколкото видно от приетия по делото изпълнитетел лист, по него длъжник е само И. М. П., но не и търговецът.

Предвид гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо, а ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски в размер на 150 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 35905/2025г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав.

ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.Н“ № 8, ет.03, ап.020 и ЕТ „ДИ ЕНД ВИ - И. П.“, ЕИК 175300646, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.

„Б.Н“ № 8, ет.03, ап.020, да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536, 2 със седалище и адрес на управление гр.С., пл. „С.Н.“ № 7, сумата от 150,00 EUR (сто и петдесет евро) , представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис от определението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3