Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34986 от 04.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 36045/2023
Вид
Определение № 34986
Подписан
04.10.2023
В сила
04.10.2023
Състав
ПЕТЪР САВОВ САВЧЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34986 гр. София, 04.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Частно гражданско дело № 20231110136045 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в закрито заседание на четвърти октомври 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 36045/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С разпореждане от 13.09.2023 г. настоящото заповедно производство е прекратено на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, като на длъжника не са присъдени деловодни разноски. С молба от 26.09.2023 г. процесуалният представител на длъжника е поискал допълване на посоченото прекратителното разпореждане, в частта за разноските, като му бъдат присъдени 400 лв. разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, тъй като на длъжника била оказана безплатна правна помощ, защото бил от „кръга на близките на адвоката“.

Заявителят „,ар Борис III” № 159, ет. 2 е подал отговор от 02.10.2023 г. , по реда на чл.

1

248, ал. 2 от ГПК, с който молбата за допълване на прекратителното разпореждане в частта за разноските е оспорена като неоснователна.

Съдът, като обсъди горепосочените молба и отговор съответно по чл. 248, ал. 1 и 2 от ГПК, като взе предвид и данните по делото, приема, че молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна, по следните съображения: разпоредбата на чл. 78 от ГПК се намира в частта на ГПК „Общи правила” и следователно е приложима и при прекратяване на заповедното производство по реда на чл. 415, ал. 2 от ГПК. А съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът, или в случая – длъжникът, има право на разноски и при прекратяване на делото. Тези деловодни разноски може да претендира и процесуалният представител на длъжника в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв – ако доверителят му е от кръга на близките му.

Фактите по тази хипотеза, обаче, следва да се докажат, когато са оспорени. В конкретния случай делото е прекратено на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК и съответно на длъжника не са присъдени разноски, като процесуалният представител на длъжника също би имал право на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Както се посочи, обаче, с отговора на заявителя от 02.10.2023 г. се оспориха фактите по хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, като по делото не се съдържат никакви доказателства, че длъжникът е от кръга на близките на процесуалния му представител. Ето защо, молбата е изцяло неоснователна.

Въз основа на гореизложеното Софийски районен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ молбата от 26.09.2023 г.

Определението подлежи на обжалване от страните пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2