Решение № 1259 от 30.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1259 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330204066 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9283409, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Д. В. П., ЕГН:

**********, от гр.Враца, ул.**** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалба си, както и в допълнително становище, чрез процесуалния му представител, излага конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш /ЕФ/, като пледира за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 1 страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят Д. В. П. е издаден Електронен фиш за нарушение, установено чрез АТСС серия К № 9283409 за това, че на 17.06.2024г., в 19:53 часа, в гр.Пловдив ул.“Кукленско шосе“ № 21, при контрол на скоростта на приближаващи МПС посока север и контрол на отдалечаващи се МПС посока юг и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС лек автомобил марка „БМВ 116Д”, рег. № **** се движел с установена наказуема скорост от 66 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 16 км/час.

Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сса8. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/8238323 на 28.05.2024г.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик жалбоподателя Д. В. П., който не се е възползвал от правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е подал декларация, ведно с копие на СУМПС, в която декларация да посочи данни за лицето, извършило нарушението.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, Протокол № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта „ARH CAM S1“ № 120сса8, Протокол за използване на АТСС № 120сса8 от 17.06.2024г., справка в централна база – КАТ, справка за нарушител/водач, снимка на разположение на АТСС, справка от АИС АНД.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

С оглед на събраните по делото доказателства, Съдът счита, че се установява по несъмнен и категоричен начин, че на 17.06.2024г., в 19:53 часа, в гр.Пловдив ул.“Кукленско шосе“ № 21, лек автомобил марка „БМВ 116Д”, рег. № **** се движел с установена наказуема скорост от 66 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 16 км/час. Това било установено от автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ за измерване на скорост № 120сса8, като при измерването на скоростта бил отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час. Нарушението било заснето, като бил изготвен и снимков материал. Предвид на това правилно установеното нарушение е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В подкрепа на този извод са и данните от съставения за случая Протокол 2 за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., от който е видно, че контролът е осъществен в гр.Пловдив ул.“Кукленско шосе“ № 21, по отношение на който пътен участък е важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч., като липсва отбелязване скоростта на движение да е била ограничена с конкретен пътен знак, указващ друга скорост, различна от общо установената скорост за движение в населено място.

Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е извършено заснетото нарушение – жалбоподателя Д. В. П., за което в административната преписка е приложена справка от Централна база – КАТ. В случая няма данни П. да се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало процесния лек автомобил към момента на нарушението.

За пълнота на решението следва да се посочи, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Разглежданото нарушение е било установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “ARH CAM S1”, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната проверка.

Автоматизираното техническо средство е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на БИМ под № 120сса8, видно от представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. От представения по делото Протокол № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023г. за лабораторна проверка, процесната АТСС № 120сса8е преминала периодична проверка за точността на измерване и съгласно заключението на горепосочения Протокол съответства на одобрения тип.

Спазени са и изискванията на ал.3 на чл.10 от горепосочената Наредба относно съпровождане на протокола по ал.1 на чл.10 със снимка на разположението на АТСС, като е представена снимка на разположение на техническото средство.

Предвид на това, Съдът приема, че измерването на скоростта на процесния лек автомобил е извършено с годно измервателно устройство и са спазени правилата при използването му.

Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено нарушение за скорост при управление на МПС в населено място, която скорост е установена с превишение от 16 км/ч повече от разрешената. Отбелязано е и че се касае за нарушение, извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доказателство за което е съдържащата се в преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят 3 има предходни нарушения на правилата за движение за скорост, включително и електронния фиш, посочен в процесния санкционен акт. В тази връзка нарушителят е санкциониран на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т. от ЗДвП и му е наложена глоба, предвидена за съответното нарушение в двоен размер.

В хода на съдебното производство бе представено решение № 112/19.04.2024г. по АНД № 1213/2023г. на Районен съд – Враца, видно от което е отменен ЕФ серия К № 828323. За същият електронен фиш в справка за нарушител/водач на жалбоподателя е отбелязано, че е със статус „отменен“.

Предвид на изложеното Съдът счита, че следва да преквалифицира основанието за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, като в случая не е налице „повторност“ на нарушението, тъй като предходното нарушение е било установено и санкционирано с ЕФ, който е бил отменен като незаконосъобразен, поради което настоящото нарушение не може да се квалифицира при условията на повторност. В тази насока са задължителните указания на ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Такъв е разглеждания казус, доколкото в ЕФ са описани всички съставомерни факти, водещи до категоричен и безспорен извод за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при което Д.ие е нарушено общото ограничение на скоростта в населено място, а именно 50 км/час.

Предвид на това настоящият състав следва да упражни правомощията си съгласно горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС, като преквалифицира основанието за ангажиране на административно наказателната отговорност, като вместо на осн.чл. 189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП се налага административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева следва да бъде на осн.чл. 189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП се налага административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на Д.ия от този вид. По делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на Д.ието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Напротив, за формиране извод за липса на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, следва да се вземе предвид и високата стойност на превишение на скоростта от жалбоподателя при управление на процесния лек автомобил. Отделно от изложеното следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушения на същия закон е неприложим чл. 28 от ЗАНН, а именно института на маловажния случай.

Поради горните съображения, Съдът следва да упражни правомощията си при неизменност на фактите да приложи закон за същото наказуемо нарушение, като внесе корекция в квалификацията на основанието за 4 ангажиране на административната отговорност на нарушителя, тъй като нарушението не е извършено при условията на „повторност“ и да наложи наказание без тази квалификация в съответния предвиден в закона размер, като в останалата част ЕФ следва да бъде потвърден.

При този изход на спора, доколкото констатираното нарушение следва да бъде потвърдено, а се намалява размера на наложената санкция, предвид отпадане на квалификацията „повторност“, на основание чл. 63д, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски имат и двете страни – жалбоподателя относно намаляването на санкцията, както и въззиваемата страна относно потвърждаване на електронния фиш. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на двете страни в процеса – чрез писмени становища, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди на всяка една от страните е по 80 лв. За въззиваемата страна това е минималния размер, съобразен с изменение на ЕФ в една част и потвърждаването му в останалата. За жалбоподателя следва да се съобрази, че е налице единствено намаляване на размера на наказанието и неговото основание, като в останалата част ЕФ е потвърден.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9283409, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Д. В. П., ЕГН:

**********, от гр.Враца, ул.**** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на наказанието и неговия размер на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размер на наложеното административно наказание ГЛОБА на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.