Решение № 890 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100513202 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13202/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК 831091447, със седалище и адрес на управление: гр.

София ул. „******* срещу решение №12361 от 07.11.2022 г по гр.д.№74315/21 г на СРС , 85 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу Министерски съвет на Република България, с адрес: гр. София, бул. „*******, и К. Г. А., с адрес: гр. София, пл.

„Народно събрание“ № 2, искове с правно основание чл. 71, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр, както следва:

- иск за признаване за установено по отношение на ответника Министерски съвет на Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени като група с по-нисък приоритет, съставлява нарушение на забраната за пряка дискриминация по отношение на тях по признаците „възраст“ и „увреждане“;

- иск за признаване за установено по отношение на ответника К. Г. А., че с действията си по предлагане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и издаване на Заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. за организацията на имунизационната кампания срещу COVID-19 е извършил пряка дискриминация по признаци „възраст“ и „увреждане“, като не е дал приоритет на възрастните хора на и над 65- 1 годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания;

- иск за признаване за установено, че ответниците Министерски съвет на Република България и К. Г. А. с действията си по организация на ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са извършили нарушение на забраната за непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания;

- иск за признаване за установено, че ответникът К. Г. А. с действията си, които практически е дал приоритет на ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания, включително след отварянето на т. нар. „зелени коридори“, е извършил непряка дискриминация спрямо възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични заболявания, които са били непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във ваксинационни центрове;

- иск за осъждане на ответника Министерски съвет на Република България да преустанови нарушението, като измени Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, като даде приоритет на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания, както и да се въздържа от понататъшни нарушения.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . При планиране и разпределение на ваксините срещу КОВИД-19 не е даден приоритет на най-уязвимите групи от обществото. От 19.02.2021 г са започнали да функционират т.нар.“зелени коридори“ , а т.нар.Фаза IV на ваксинацията реално така и не е започнала за уязвимите групи . Това е предизвикало опашки и неподходящи условия за уязвимите групи .

Ваксините са били недостатъчни и първият „зелен коридор“ е затворен на 25.02.2021 г поради изчерпване на наличните ваксини . При непряката дискриминация има неблагоприятни последици от привидно еднакво третиране на различни по защитен признак хора . Не е необходимо защитеният признак да бъде основна и значима причина за понеблагоприятно третиране . В решение от 16.07.2015 г по дело С-83/14 г на СЕС е посочено , че е достатъчно този признак да е бил определящ за решението за установяване на различното третиране . За да се установи дали има пряка дискриминация на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания трябва да се сравнят тези хора с лицата от по-предни фази на ваксинация , но също и с лицата от общото население . Самото поставяне на уязвимите групи във Фаза IV на ваксинацията е дискриминация по възраст и увреждания , защото са „в сравнима ситуация“ с лицата от първите три фази . В предните фази има лица , които не са изложени на по-висок риск от заразяване – служители в здравната администрация , служители на министерства , банкови служители и пр. Уязвимите групи са дискриминирани и по отношение на общото 2 население на основа на възраст и здравословно състояние , защото рискът за тях при евентуално заболяване е по-голям , а ваксините са били ограничени . Налице е причинна връзка между защитените признаци и неравното третиране , а СРС въобще не отчита , че Фаза IV на ваксинацията така и не е стартирала т.е. уязвимите групи са останали без никакъв приоритет .Т.нар.“зелени коридори“ реално е лишаване на уязвимите групи от приоритет . Вярно е , че от „зелените коридори“ са могли да се възползват и лица от уязвимите групи , но всъщност ваксините са били недостатъчно и не е ясно дали лицата от тези групи въобще са можели да се ваксинират . Необоснован е изводът на СРС , че паралелното ваксиниране за периода 19.02.2021 г – 17.05.2021 г на лица от приоритетни групи и на други желаещи има легитимна цел – оползотворяване на наличните ваксини .

Данните за слаб темп на ваксинацията са налични към 27.06.2021 г , а не към 19.02.2021 г когато е взето решението за зелените коридори . За уязвимите групи от Фаза IV на ваксинацията не е събирана статистика , защото тази фаза реално въобще не е запознала .

Невключването на възрастните хора и тези с хронични заболявания е довело до висок процент на смъртност от КОВИД-19 , което е отговорност на ответниците .

Въззиваемата страна Министерски съвет е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Липсата на достатъчен брой ваксини е наложило да се установят приоритетни групи за ваксинация . В първите три групи са включени хора , които са изложени на висок риск от заразяване , както и служители участващи в поддържането и функционирането на основни обществени дейности . Лицата от Фаза IV на ваксинацията не са в идентично положение спрямо тези от предходните фази , но те също са приоритетна група . До 31.03.2021 г са били ваксинирани голям брой възрастни хора /109 236 души/ .

Липсва непряка дискриминация при въвеждането на т.нар.“зелени коридори“ , като решението на МС първоначално е било това да става по изключение и при налични достатъчно количества ваксини и само в събота и неделя , а впоследствие е разрешено ваксиниране и в следобедните часове на работните дни . Следователно уязвимите групи са продължили да бъдат с приоритет , а „зелените коридори“ са въведени поради слабия интерес на лицата от по-предни приоритетни групи . За периода до 31.03.2021 г са били доставени 852 030 ваксини , от които са били поставени едва 470 096 ваксини , голяма част от които на лица на и над 65 годишна възраст .

Въззиваемата страна К. А. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Националният ваксинационен план е приет с решение на МС от 07.12.2020 г и е определен състава на Националния ваксинационен щаб . МЗ само е създало експертна група за съставяне на ваксинационния план . При определяне на приоритетните групи за ваксинация са съобразени препоръки на Европейската комисия , а подреждането на приоритетните групи е решение на българското правителство . До 13.03.2022 г най-голям е броя на ваксинираните лица над 60 годишна възраст т.е. не са настъпили никакви вредни последици .Жалбоподателят не вниква в необходимостта да се поддържа критичната инфраструктура на държавата по време на пандемията и неоснователно твърди наличие на дискриминация .“Зелените коридори“ са въведени , защото в първите месеци темпът на ваксинация не е 3 добър , а много лице от приоритетни групи не са се явили , за да бъдат ваксинирани . Имало е опасност много ваксини да не се оползотворят . Спорно е дали е било правилно отварянето на „зелени коридори“ , но целта не е била да се стигне до дискриминиране на уязвими групи . Принципно „зелените коридори“ не са по-неблагоприятни за уязвимите групи , защото и те могат да се възползват от тях . Освен това ваксинирането на лица извън уязвимите групи е било по изключение и при налични достатъчно ваксини.

Въззивната жалба е допустима . С решение №663 от 06.11.2024 г по гр.д.№4164/23 г на ВКС е отменено решение №2446 от 12.05.2023 г по гр.д.№932/23 г на СГС , II-Ж състав и делото е върнато на СГС за ново разглеждане .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че В Република България на 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение поради разпространението на вируса COVID-19.

Съгласно Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от 15.10.2020 г., когато бъдат на разположение ефективни и безопасни ваксини срещу COVID19, непосредствените етапи на доставянето им ще зависят от наличния производствен капацитет, а държавите – членки ще трябва да вземат решение кои групи от населението да имат приоритетен достъп до ваксините, за да бъдат спасени възможно най-много човешки животи, като тези решения следва да се основават на два критерия: защита на най-уязвимите групи и лица и забавяне и евентуално спиране на разпространението на болестта. Посочено е, че държавите – членки следва да определят приоритетен списък за ваксиниране, като набележат и насочат вниманието си към ключови групи и общности от населението – в идеалния случай чрез поетапен/стъпаловиден подход, но този списък следва да бъде гъвкав, за да се даде възможност за неговото адаптиране и актуализиране, след като бъде на разположение подробна информация за ваксината, както и за да се вземат мерки с оглед на развитието на епидемичната обстановка. В Съобщението се съдържат примери за неподредени по важност приоритетни групи, които да бъдат взети предвид от държавните при внедряването на ваксините срещу COVID-19, а именно: работници в лечебни заведения и заведения за дългосрочни грижи, защото те са със значително повишен риск от заболяване и изпълняват възлови функции в борбата с пандемията; лица на възраст над 60 години, защото заради възрастта са с повишен риск от тежко протичане на заболяването или смърт, и по-специално лицата в ситуация, свързана с висок риск, като например живеещи в заведения за дългосрочни грижи; лица, които са уязвими поради хронични заболявания, съпътстващи заболявания или други свързани с тях състояния /например затлъстяване, хипертония, астма, сърдечни заболявания, бременност/, защото са с повишен риск от тежко протичане на 4 заболяването или смърт; работници от критично значение извън сектора на здравеопазването – например учители, лица, полагащи грижи за деца, работници в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и транспорта, полицейски служители и служители в служби за спешно реагиране; общности, при които не е възможно физическо дистанциране – например в общежития, затвори, бежански лагери; работници, при които не е възможно физическо дистанциране – например във фабрики, предприятия за разфасоване на месо и кланици; уязвими социално-икономически групи и други групи, изложени на повисок риск – например общностите в неравностойно социално положение, които следва да бъдат определени в съответствие с националните условия. Посочено е, че определянето на допълнителни приоритети и специфични препоръки за ваксините ще бъде възможно, когато бъде налице конкретна подробна информация за продуктите – например особеностите, характеристиките и ефикасността на ваксината и оценка на ползите от нея за конкретни групи, както и изискванията за веригата на съхранение и доставка. Прието е, че влияние върху вземането на решения на национално равнище ще окажат например специфичната за всяка държава епидемична обстановка по време на внедряването на ваксините, демографските данни, системите за доставка на ваксини, здравните изисквания и капацитет, като при постигане на по-голямо наличие на ваксини стратегиите за ваксините и техните цели ще трябва да бъдат съответно коригирани – например, въпреки че в началото стратегиите вероятно ще се съсредоточат върху намаляването на смъртността и на здравната и социално-икономическа тежест на пандемията от COVID-19 и върху гарантирането на непрекъснатост на основните услуги, на по-късен етап от внедряването на ваксините е възможно вниманието да се пренасочи към намаляване на по-широките социални и икономически ограничения и въздействие, като тази гъвкавост по отношение на променящите се цели следва да бъде взета предвид от държавите при изготвянето на техните стратегии за ваксиниране и е наложително да има приспособим и гъвкав подход при ваксинирането, за да се отговори на бързите промени в епидемичната обстановка на местно, регионално и национално равнище. Посочено е, че може да са необходими специфични стратегии за някои групи от населението – например за младите хора, сред които е нараснал броят на положителните случаи и които вероятно допринасят за разпространението на коронавируса, поради което със Съобщението държавите – членки се насърчават да насочат посланието си към младите хора и да се уверят, че те разбират сериозността на ситуацията.