Решение № 649 от 11.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Варна, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110105069 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена от ищцовата страна „У. Б.“ АД, пререгистрирано па ЗТР по партида с ЕИК ***, със седалище и адрес управление: ***, представлявано от законните си представители Т. А. П. и Д. В., италиански гражданин, роден на ****г., действащи чрез пълномощника адв. М.Ж. от ДАК, със съдебен адрес:

***.

ВРС е сезиран с исканията да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъден ответника СВ. Б., ЛНЧ **********, Гражданин на Р. К., родена на *** г. в качеството на кредитополучател по Договор № CCIR-304-00035-2018 за кредитна карта за физически лица от 20.02.2018г. ДА ЗАПЛАТИ на „У. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, СУМА в общ размер 649,86 лева, от които: главница - 507,70 лева /петстотин и седем лева и седемдесет стотинки/ и лихви в общ размер на 142,16 лева /сто четиридесет и два лева и шестнадесет стотинки/ за периода 16.08.2019г. - 07.04.2021г. вкл., в т. ч. 25,87 лева /двадесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 16.08.2019 г.-23.10.2019г. и 116,29 лева /сто и шестнадесет лева и двадесет и девет стотинки/ - лихва за просрочена главница за периода 23.10.2019г.-08.04.2021 г., на осн. чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 и 86 ЗЗД. (По отношение на исковата претенция за лихви, e пояснено, че ищцовата страна претендира: договорна /възнаградителна/ лихва за периода 16.08.2019г.-23.10.2019г. в размер на 25,87 лева и лихва за просрочена главница /мораторна лихва/ за периода 23.10.2019г. - 08.04.2021г. в размер на 116,29 лева.

Исковата молба е надлежно уточнена с писмена молба от дата 23.04.2021 г., като е предприето връчване на книжата на ответницата по реда на чл. 131 ГПК .

С Определение № 3073/06.07.2021 год., съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 47, ал.

6 ГПК, съдът е взел решение за предоставяне на правна помощ н а ответника СВ. Б., ЛНЧ **********, гражданин на Р. К., родена на *** г. по предявените осъдителни искове с правно осн. чл.430 ТЗ, вр.чл.79 и чл. 86 ЗЗД , чрез оказване на процесуално представителство п о гр. дело № 5069 /2021 по описа на Варненски районен съд, XLII - ри състав, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, като след внасяне на указания депозит, съдът е отправил искане до АС при АК Варна за определяне на особен процесуален представител на ответницата, а с Определение № 3844/2.8.2021г. е била назначена адвокат Т.Т. от ВАК в качество на процесуален представител на ответницата.

1

Наведените от ищцовата страна в исковата молба и уточнителна молби фактически твърдения са следните:

Ищовата стана сочи в сезиращата съда искова молба, че претендираното с иска парично вземане произтича от сключен на 20.02.20218г. между „У. Б. „ АД /кредитор/ от една страна и СВ.

Б. - кредитополучател, от друга страна, а именно Договор № CCIR-304-00035-2018 за кредитна карта за физически лица от 20.02.2018г. По силата на договора кредиторът твърди, че предоставил на кредитополучателия и оправомощен държател Св.Б. банков кредит до 500,00 лева. Банката открила на името на Св. Б. на риск, отговорност и за сметка на оправомощения държател картова сметка и издала кредитна карта MasterCard Standard.С. Б. се задължила, сочи още ищовата страна, да ползва картата като усвоява в рамките на периода и възстановява ползваните суми от кредитния лимит, или поне минимална погасителна вноска по т. 3.1. Минималната погасителна вноска, съгласно т. 3.1. била уговорена в размер на сума, равна на 3 % от кредитния лимит - или 15лева.

Периодът на издължаването бил фиксиран от първо до петнадесето число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит бил до 29.02.2020 г., съгласно чл . 3.5. от договора или 24 месеца, считано от датата на сключване на договора , съгл. чл.3.4. Съгласно чл. 2.1. във вр. с чл. 7.1. от същия договор, за усвоените суми по кредита кредитополучателят се задължил за заплаща на банката ежемесечно месечен лихвен процент в размер на 1,35 % за всеки отделен месец през срока на действие на договора Посочената лихва се начислявала ежедневно, считано от датата на всяка транзакция ,извършена в рамките на отчетния период на база 360 дни. Когато до и/или на размера на датата на издължаване кредитополучателят не бил погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит за предходния период, сочи още ищцовата страна, че той дължал на Банката лихва за просрочие върху целия дълг, формиран от теглените пари в брой и безкасови плащания , така като било уговорено в чл. 7.2.1 и чл. 7.2.2.Съгласно чл. 8.11 сумите, с които бил надвишен кредитния лимит в следствие на транзакции неплатени лихви, такси и комисионни, представлявали усвоен и незабавно изискуем кредитен лимит , конкретизира още ищцовата страна в исковата си молба.

По същество ищцовата страна сочи, че кредитната карта била издадена въз основа на Искане за издаване на кредитна карта на физически лица от 20.2.2018 г. Усвояването и погасяването на сумата по разрешения кредитен лимит се извършвало по сметката посочена в исковата молба, като сумата в размер на 500,00 лв. била предоставена на същата дата, а усвояването на кредитния лимит започнало на 20.02.2018 г. Твърди се, че освен основните права и задължения на договарящите, банковата сделка регламентирала и допълнителни условия, както и правни последици, настъпващи при неизпълнение на поетите от страните задължения. В чл. 10 от договора били посочени случаите, при които кредитът ставал предсрочно изискуем.

Кредитополучателят сочи още ищцовата страна, че не бил изпълнявал надлежно основното си задължение по договора - за заплаща изцяло и в срок месечните си погасителни вноски. Считано от 16.08.2019 г., твърди Банката-ищец, че кредитополучателят изпаднал в забава. Броят на вноските по възнаградителната лихва, които не били платени на падежа, сочи ищцовата страна, че били три и техния общ размер бил 89,65 лв. за периода 16.08.2019 - 15.10.2019 г.

Броят на вноските по възнаградителната лихва, които не били платени на падежа също били три, в общ размер на 25,87 лв. за периода 16.2019 - 15.10.2018 г. С оглед на неизпълнението, ищцовата стана се възползвала от правото си за обяви останалата непогасена част от кредита за изцяло предсрочно изискуем от 23.10.2019 г., на основание чл. 10.1.1 вр. чл.10.3.5 от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като длъжникът - ответник в исковото производство бил уведомен по реда на чл. 47 ГПК, чрез покана за доброволно изпълнение, връчена на 06.07.2020 г.

От всичко посочено по-горе, според Банката - ищец можело да се обоснове извода, че между Банката - заемодател на парични средства от една страна и СВ. Б. в качество на кредитополучател и оправомощен държател ,от друга страна, бил налице валидно сключен и породил действие между страните договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл.ТЗ във вр.с чл. 58 и сл. от Закона за кредитните институции. Съгласно цитираните по -горе клаузи на договора, Банката твърди още , че открила на името на СВ. Б. картова сметка и й издала кредитна карта, която карта била предоставена на кредитополучателя Б. за да ползва при условията на договора кредитен лимит в размер на 500 лв. Кредитополучателят се бил задължил да погасява задължението по предвидения в договора начин и уговорените срокове. При изложеното по -горе, обобщава ищцовата страна, Б. се явявала неизправна страна по договореното правоотношение, т.к. допуснала просрочие в погасяване на дължимите плащания и в уговорените срокове, което съставлявало нарушение както на договорените разпоредби, но така също и на законово регламентираното задължение на заемателя по смисъла на чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Към датата на 2 предявяване на исковата претенция, ликвидните и изискуеми задължения на ответницата по цитирания по-горе договор възлизали на 507,70 лв. главница, 25,87 лв. лихва за периода 16.8.2019 г.- 23.10.2019, 116,29 лв. лихва за просрочена главница за периода от 23.10.2019 - 7.4.2021 г. вкл. В изпълнение на чл. 6 ЗМДВИП, обн. в ДВ, бр. 28/ 24 април 2020 г. за периода от 13.3.2020 13.5.2020 г . по договора не били начислявани лихви за забава и неустойки. При изложеното погоре ищцовата страна е обосновала правния си интерес от избраната форма на искова защита, отправила съответно искане до съда, което е било уточнено с допълнителна писмена молба. В подкрепа на твърденията и исканията си, ищовата страна е направила доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Св. Б., чрез назначеният й особен представител адвокат от АК Варна Т.О. Т. е депозирала следния отговор на искова молба: Становището на ответницата по допустимостта на иска е следното: Преди всичко счита, иска за нередовен и недопустим на основание чл.105, 111 и чл. 113 от ГПК. Видно било от материалите по делото е, че посочения от ищеца настоящ адрес не е на СВ. Б.. Следователно искът бил недопустим, поради липса на местна подсъдност. Не били представени доказателства относно личните данни на ответницата. Предвид гореизложеното адвокат Т. е направила възражение за подсъдност.

Становището на ответната страна по основателността на иска е следното: В случай, че съда приеме исковата молба за редовна и допустима, счита, че исковете са изцяло неоснователни и недоказани. Становището на ответницата по обстоятелствата, на които се основава иска е следното: Според ответницата от фактическа страна исковете се основавали на невярно представени факти и обстоятелства, като в тази връзка моли съда да вземе предвид следното:

Оспорва исковете, като прави следните възражения: СВ. Б. не била сключила договор с ищеца, не била получила кредитна карта и не била усвоила кредит по нея, искането за издаване на кредитна карта не било подписано от нея, нито срещу „получил картата“ бил положен нейният подпис, общите условия на договора не й били връчени, също така прави възражение за изтекла погасителна давност.

В случай, че съда не прекрати производството по делото, ответницата моли да бъде постановено Решение, с което да бъдат оставени без уважение исковата молба на ищеца и отхвърлени изцяло горните искания, като неоснователни и недоказани и в полза на ответницата да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В подкрепа на изложеното в отговора, ответницата, чрез особения й представител е направила доказателствени искания.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.02.2022г. ищцовата страна,представлявана от адв.Ж. от ДАК желае съда да уважи предявения иск като основателен и доказан ,ведно с присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски съграсно представения списък по чл. 80 ГПК.

В същото съдебно заседание, ответницата, представлявана от адв. Т. от ВАК моли съда да отхвърли иска като недоказан, акцентирайки върху заключението по ССчЕ, че ответницата е направила вноски в размер на 494 лв., а и считайки, че давността е изтекла .По същество адв.Трендафирова желае съда да постанови Решение, съобразно доказателствата по делото , моли и й бъде издаден РКО .

В първото по делото открито съдебно заседание адв. Ж. -в качество на процесуален представител на ищцовата страна съгласно предоставената на ищцовата страна възможност с протоколно определение № 7252/8.11.2021 г. е представила оригинала на цялото кредитно досие,приобщено по делото на листи от 109 до 128 вкл.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и поотделно, и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235 и чл.236 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От неоспорените оригинали на цялото кредитно досие приобщено на листи от 109 до 128 вкл. се установява и изяснява, че на 20.02.2018 год. Банка У. Б. АД от една страна в качество на кредитодател и ответницата СВ. Б. от друга, в качество на кредитополучател или оправомощен държател са сключили писмен договор № CCIR-304-00035-2018 за кредитна карта на физически лица /л.111-114/. На същата дата страните по спора са сключили и договор № CCIR-304-00035-2018 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти /л.115 3