Решение № 23 от 06.03.2025, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Търговище, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500006 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 137 от 28.10. 2024 г., по гр.д. № 314/ 2023 г. на РС – Омуртаг, е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 28.10.2010 г., по нотариален акт № 134, том III, рег. № 3726, дело № 470 от 2010 г. на нотариус С.Г. с район на действие РС – Омуртаг, по силата на който Х. М. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Омуртаг, област Търговище, *** и М. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Омуртаг, обл. Търговище, ***, са продали на Т. Й. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ***, вх. „А“, ет. 5, ап. 14, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Омуртаг, с адрес на имота: гр. Омуртаг, ***, с площ от 349 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***, с номер по предходен план

1

10, квартал 115, парцел 6, ведно с изцяло построените в него: СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Омуртаг, с адрес на имота: гр. Омуртаг, п.к. № 7900, ул. „Ц.“ № 20, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и застроена площ от 92.00 кв.м., брой етажи: 2 (два), брой самостоятелни обекти в сграда 2(два), съответно с идентификатори: *** и ***, както и: СГРАДА с идентификатор: ***, с адрес на имота: гр. Омуртаг п.к. № 7900, ***, с предназначение друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, представляващи съгласно документ за собственост, както следва: УПИ-ДВОРНО МЯСТО, съставляващ парцел VI-1433 по плана на гр. Омуртаг, община Омуртаг, област Търговище, с адрес: ***, с площ от 357 кв.м (триста петдесет и седем квадратни метра), при граници: улица „Ц.“, поземлен имот № VII-1434, поземлен имот № XII-1432, поземлен имот № III-1427 и поземлен имот № V1425, ведно с построената в него МАСИВНА ДВУЕТАЖНА СГРАДА, със застроена площ от 80.00 кв.м., с ПРИСТРОЙКА със застроена площ 14.30 кв.м и РЗП от 174.40 кв.м. като жилищната сграда се състои от „Магазин за хранителни стоки“, разположен на първия етаж, със застроена площ от 61.20 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад, санитарен възел и коридор и втори жилищен етаж, състоящ се от три стаи и салон, с избено помещение към жилищния етаж, с площ от 31.10 кв.м., находящо се на първия етаж, за сумата от 13 200 лв., поради противоречието му със закона – чл. 26, ал. 1, във вр. чл.

209 от ЗЗД.

Съдът е признал за установено, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение на Х. М. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Омуртаг, област Търговище, ***, Т. Й. Х. с ЕГН **********, и З. А. Х., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Търговище, ***, вх. „А“, ет.5, ап. 14, че М. Б. М., с ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч. от описаните по-горе имоти по сделката, която е обявена за нищожна. Присъдени са в полза на ищцата и разноски по делото.

Срещу това решение е постъпила жалба от адвокат Ц. И., пълномощник на ответника Х. М.. Излагат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост, нарушаване на процесуалните правила относно принципа за равнопоставеност и правото на защита. Съдът бил дал вяра на заинтересувани 2 свидетели, без да обсъди близките им родствени връзки със страните. Не били коментирани писмените доказателства относно това, че всички задължения на доверителя му били изплатени, като цялото семейство е извършвало плащания по заема към ОББ. Ипотеката била заличена, наложените ограничения на имота от НАП също били премахнати. С. не е имал задължения преди продажбата на имота. Решението било неправилно и незаконосъобразно, на практика напълно лишено от мотиви и затова моли да бъде отменено и да се постанови ново, с което да въззивният съд да отхвърли изцяло предявените искове. В съд.зас. адвокат И. поддържа жалбата.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците Т. и З. Х.и, представлявани и те от адв. И.. Той е подал жалбата само в качеството на пълномощник на първия ответник.

Постъпил е писмен отговор от адв. С. Ч., пълномощник на ищцата. В него жалбата се оспорва. Необосновани били доводите за липса на мотивите на решението. Съдът се е мотивирал достатъчно ясно, че сделки, сключени при условията на чл. 209 от ЗЗД, изначално са недействителни. Обоснован и ясен бил изводът на съда, че оспорената сделка е осъществена с цел да се избегне принудително изпълнение от страна на НАП или на банката.

Безспорно е установено, че има уговорка за обратно изкупуване на имота от страна на прехвърлителите и това се доказва изцяло с оглед на осъщественото обратно прехвърляне през 2022 г. Без значение за нищожността е това, че обратното изкупуване е станало само по отношение на единия съсобственик.

Излагат се и други доводи, като се иска решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените разноски. С писмена молба, подадена преди откритото съдебното заседание, адв. Ч. поддържа отговора.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно.

Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, като приема за доказани предявените основни искове. От доказателствата по делото обаче следва да бъдат изключени свидетелските показания, касаещи първоначалните уговорки между страните, с оглед забраната на чл. 165, ал. 2 от ГПК.

Останалите писмени доказателства обаче установяват по безспорен начин наличието на уговорка за обратно изкупуване на имота.

3

Какви са фактите по делото.

На първо място искът е заведен от ищцата М., против бившия й съпруг Х. С. и против съпрузите Т. и З. Х.и, като ответниците са близки роднини.

Процесните имоти били придобити от бившите съпрузи по време на брака им. През 2010 г. възникнали притеснения у тях двамата във връзка с това, че срещу имуществото им може да бъдат наложени възбрани и срещу имотите да се насочи принудително изпълнение от държавата и от банките.

Били започнати проверки и ревизия против ответника, който осъществявал търговска дейност и имал доста задължения към държавата. Това мотивирало семейството да прехвърли имотите на свои близки привидно, а в последствие, те да им върнат собствеността. Имотът бил продаден на Т. Х. за сумата от 13 200 лв. с нот. акт на 28.10. 2010 г. Владението на имота не било предадено и същият продължил да се ползва от двамата съпрузи. Техните отношения обаче се влошили малко след сделката. През 2011 г. ответникът напуснал семейното жилище и там останали да живеят ищцата и децата.

Постепенно проблемите от финансов характер били разрешени през 2017 г. Имотите обаче не били прехвърлени обратно, като причината е това, че семейните отношения между ищцата и съпруга й били влошени. На 21.05.

2021 г. обаче бракът им бил прекратен с решение на РС – Омуртаг. Ищцата била предлагала на ответниците имотът да се прехвърли отново, като тя заплати нейния дял, но това не се случило.

След развода, на 24.02. 2022 г., вторият и третият ответник прехвърлили на първия процесните имоти, с нот. акт № 102, том I, на нот. С. Й. от гр.

Омуртаг, за сумата от 9500 лв. – много под пазарната цена.

Ответникът Х. отправил към ищцата нот. покана тя да му заплаща наем за имота или да му предаде владението.

Това е причина и за завеждането на делото, като се предявява иск по чл.

26, ал. 1, във връзка с чл. 209 от ЗЗД и установителен иск по чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 108 от ЗС. При условията на евентуалност и други искове за нищожност или за придобиване на имота.

С отговора на исковата молба, ответникът Х. М. С. изцяло оспорва предявените искове, но признава факта, че с ищцата са сключили граждански брак на 11.05.1986 г. и че по време на брака са били закупувани недвижими 4 имоти. Признава се, че бракът е прекратен с решение по дело № 143/2021 г. на РС – Омуртаг. Твърди се, че при подписването на споразумението в рамките на делото ищцата е заявила, че няма семейно жилище. Ответникът признава, че с ищцата са продали имота на първия ответник Т. Й. Х. с нотариален акт № 23/28.10.2010 г. за сумата от 13 200 лева, като се твърди, че тази сума е била изцяло използвана за общото домакинство и отглеждането на двете им деца.

Х. и съпругата му били напуснали България и са работили в чужбина. По този повод била постигната договорка, според която ищцата следвало да остане да живее в имота и да го стопанисва. Това била причината тя да „владее“ имота непрекъснато, но това, според ответника не се е случило на правно или фактическо основание. Ответникът твърди, че ищцата не е отблъсквала претенции на други физически или юридически лица, тъй като такива претенции не е имало. След завръщането на Х. в България, той заявил, че имотите не са му необходими, тъй като е закупил имот в гр. Търговище, където живее. Ответникът смята, че е невъзможно абсолютната давност по изпълнително дело от 2012 г., която е десетгодишна по аргумент от чл. 171, ал.

2 ДОПК, да е изтекла през 2017 г.

На базата на представените писмени доказателства, обясненията на страните за неизгодни за тях факти и назначената експертиза, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С нот. акт за продажба на недвижим имот № 102, т. II, рег. № 2060, дело № 255 от 2002 г. на нотариус С.Г., с район на действие РС – Омуртаг, се установява, че процесният имот е придобит от ответника Х. М. С. на 03.07.2002 г., по време на брака му с ищцата М. М., в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).

С нот. акт за договорна ипотека № 140, том III, рег. № 2713, дело 447 от 2005 г. на нотариус С.Г., на 28.06.2005 г. върху имота е учредена договорна ипотека в полза на Обединена българска банка като обезпечение по кредит, отпуснат на Х. М. С. в размер на 20 000 лв.

С нот. акт за продажба на недвижим имот № 134, том III, рег. № 3726, дело № 470 от 2010 г. на нотариус С.Г., на 28.10.2010 г. процесният имот е прехвърлен в полза на Т. Й. Х., за продажната цена от 13 200 лв.

С решение № 41/31.05.2021 г., по гр. д. № 143/2021 г. на РС – Омуртаг е прекратен бракът между ответника Х. М. С. и ищцата М. Б. С.а, по взаимно 5 съгласие на страните.

С нот. акт № 102, т. I, рег. № 901, дело № 87, на нотариус С.Г., на 24.02.2022 г. процесният имот е продаден от Т. Й. Х. и съпругата му, на ответника Х. С. за сумата от 9500 лв. Не се спори, че между тези ответници има близка роднинска връзка, като бащата на Т. е първи братовчед на Х. С. – т.е. нещо като чичо и племенник.

На 31.05. 2022 г. ответникът Х. С. изпраща нот. покана до ищцата, като я кани да заплаща наем или да напусне имота му на *** в гр. Омуртаг, в който тя живеела вече 2 години.

Когато през 2010 г. процесният имот е прехвърлен на ответника Т. Й. Х., той е имал сключен граждански брак със З. Х.. Двамата никога не са обитавали процесния имот и владението му не е предавано на никого. Ищцата е продължила да живее в имота, както и съпругът й – първият ответник. Той обаче напуска този имот, където е и семейното жилище, малко след изповядване на сделката и от 2011 г. с ищцата са разделени.

От назначената от районния съд комплексна счетоводна и оценъчна експертиза се установява, че към 28.10.2010 г. пазарната цена на процесния недвижим имот възлиза на 69 000 лв., а към 24.02.2022 г. на 96 800 лв.

Вещото лице дава заключение, че в Имотния регистър са били вписани следните тежести върху имота: във връзка с договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 28.06.2005 г., сключен между „ОББ“ АД и Х. М. С. е сключен договор за учредяване на договорна ипотека под формата на нотариален акт № 140, том III, peг. № 2713, дело № 447 от 2005 г. по описа на нотариус Св. Г.. Ипотеката е била заличена на основание чл. 19, ал. 1 от ПрВп на основание съгласие за заличаване от кредитора ОББ АД на 09.08.