Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5109 от 24.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13010/2022
Вид
Решение № 5109
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Невена Чеуз, ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА МИДОВА, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 35, ал. 2, т. 4 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • чл. 35, ал. 2, т. 9 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • чл. 4 · Закон за счетоводството
  • чл. 6 · Закон за счетоводството

РЕШЕНИЕ

№ 5109 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Въззивно гражданско дело № 20221100513010 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20021027/22.01.2021 г., постановено по гр.д. № 80814/18 г. по описа на СРС, съдът е признал за установено по предявените от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу Г. К. обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗС, че Г. К. дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ сумата от 3674.71 лв. – главница по договор за банков кредит на частни лица № 006/17.02.2006 г.; сумата от 1417.14 лв. – възнаградителна лихва за период от 16.04.2014 г. до 16.05.2016 г. и обезщетение за забава в размер 623.81 лв. за периода от 17.05.2016 г. до 31.07.2017 г.

Съдът е отхвърлил иска за горницата над 1417.14 лв. до пълния предявен размер от 1729.94 лв. – възнаградителна лихва, както и за горницата на 623.81 лв. до пълния предявен от 901.28 лв. – обезщетение за забава.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от особения представител на Г. К. в частта, в която исковете са уважени. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, доколкото счита, че не се е доказало ответникът да е бил в правоотношения с Уникредит Булбанк АД. Атакува и приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза, която не установявала кога е била усвоена сумата по кредита, респективно била ли е изобщо. Доколкото договорът за кредит бил реален, то същият действал от момента на получаване на сумата от ответника. На следващо място, не ставало ясно, че извършените от ответника плащания към банката са 1 били именно по процесния договор. Оспорва и ответникът да е бил уведомен за договорите за цесия, с които УниКредит Булбанк АД е прехвърлил вземането си на Свеа Файнанс България, които го прехвърлили на ищеца – Агенция за събиране на вземанията. Счита, че доколкото договорът за потребителски кредит на предвижда възможност вземането да се цедира, то не можело да се сключи договор за цесия. Моли решението в атакуваната част да бъде отменено.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Агенция за събиране на вземанията, с който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено.

Софийски градски съд, при разглеждане на въззивното производство, в свое определение служебно е допуснал допълнителна ССчЕ относно служебното му задължение да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит. Изгответното заключение е било прието в открито съдебно заседание без възражения от страните.

Доколкото решението в частта, в която исковете са отхвърлени, не е било обжалвано, същото е влязло в законна сила.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата като следва да се има предвид, че искът се основава на договор, сключен с потребител, поради което на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в него. Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което намира приложение приетото в т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при проверката на контролирания съдебния акт, въззивният съд може да приложи императивна правна норма, т.е в настоящото производство съдът следи служебно за действителността на договора за потребителски кредит.

За да премине към разглеждане на въпроса за наличие на неравноправни клаузи, съдът на първо място следва да установи съществува ли сключен договор за потребителски кредит, по който отвеникът е кредитополучател, както и има ли ищецът материалноправна легитимация за претендиране на вземането, респективно налице ли е валидно сключен договор за цесия, който е породил правните си последици спрямо ответника.

По делото е представен договор за потребителски кредит от 17.02.2006 г. между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и Г. К.. Видно от същия банката е следвало да предостави потребителски кредит в размер от 10 000 лв. Посочено е, че за усвояване на кредита се счита и служебно погасяване от страна на банката на кредитно задължение на кредитополучателя по друг договор за кредит от 24.02.2005 г. между същите страни. Договорът е подписан от страните, което обстоятелство не е спорно.

2

В резултат на извършеното преобразуване на търговски дружества чрез вливане по реда на Търговския закон, „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД е прекратено като самостоятелно юридическо лице, като всички негови права, задължения, активи и пасиви са преминали по силата на универсално правоприемство към приемащото дружество, а именно Булбанк АД, което впоследствие е преименувано на „УниКредит Булбанк“ АД.

На 16.05.2016 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлило на Свеа Файнанс България ЕООД вземания, които цедента има срещу кредитополучатели.

Видно от приложение към договора, с него е прехвърлено и вземане срещу Г.

К. в общ размер от 5 404.65 лв. по договор за кредит от 17.02.2006 г. с номер 006. Цесионерът е бил упълномощен да уведоми всички кредитополучатели за извършената цесия.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.10.2016 г. Свеа Файнанс България ЕООД е прехвърлила свои вземания на Агенция за събиране на вземания ЕАД. Отново в приложение към договора се установява, че е било прехвърлено и вземане срещу Г. К. в общ размер от 5 404.65 лв. по договор за кредит от 17.02.2006 г. с номер 006. Цесионерът е бил упълномощен да уведоми всички кредитополучатели за извършената цесия.

С оглед горното съдът намира, че е налице подписан договор за потребителски кредит с Г. К., който е бил цедиран с последен цесионер – Агенция за събиране на вземанията ЕАД. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, а се установява и от приложените писмени доказателства.

Оспорва се дали договорът за цесия е бил съобщен на ответника. По делото са приложени уведомления до Г. К., които обаче не са достигнали до него, тъй като лицето не е било намерено. Поради това настоящата инстанция се съгласява с изводите на СРС, че следва да се приеме, че ответникът е уведомен за цесията със завеждането на настоящата искова претенция, в който смисъл е и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС .

Както правилно е посочил въззивника обаче, договорът за потребителски кредит е реален такъв, следователно същият се счита сключен с предоставянето на заемната сума. За установяването на това обстоятелство по делото пред първоинстанционния съд е приета ССчЕ. Съгласно заключението на вещото лице, сумата по кредита е била усвоена по сметка с титуляр Г. К., но както се посочва и във въззивна жалба, липсва уточнение кога сумата е била усвоена. В експертизата се сочи, че по кредита са извършвани погасявания, като първото такова е на 16.03.2006 г. Настоящата инстанция намира, че от тези данни може да заключи, че сумата е била усвоена по сметка на длъжника в периода между 17.02.2006 г. и 16.03.2006 г., когато е постъпила и първата погасителна вноска по кредита. Респективно може да приеме, че размерът на кредита е реално усвоен, като с плащанията това обстоятелство е било признато от длъжника. Вещото лице посочва, че е работило по предоставени от банката счетоводни документи и записвания, от които са видни направените в заключението изводи. По тези съображения не могат да бъдат 3 споделени доводите във въззивната жалба, че не се установява реалното сключване и усвояване на кредитираната сума. Заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като обективно и добросъвестно изготвено, независимо от обстоятелството, че част от първичните счетоводни документи, въз основа на които е работило, не са приложени по делото.

На първо място, вещото лице е изготвило заключението си въз основа на данни, съдържащи се в счетоводството на банката – търговец по смисъла на Търговския закон, за който съществува нормативно установено задължение да води редовно и вярно счетоводство. Съгласно чл. 4 и чл. 6 от Закона за счетоводството, предприятията са длъжни да осигуряват текущо, хронологично, вярно и честно отразяване на стопанските операции в счетоводните си регистри, въз основа на първични счетоводни документи.

На следващо място, по делото не са ангажирани доказателства, които да оборват презумпцията за редовност на воденото от банката счетоводство, нито са наведени твърдения или установени обстоятелства за нарушения на счетоводното законодателство. В този смисъл следва да се приеме, че счетоводните записвания са водени законосъобразно и отразяват действителните стопански операции. Съгласно разпоредбите на Търговския закон (чл. 182 и сл.), редовно водените търговски книги и счетоводни записвания могат да служат като доказателство за установяване на търговски сделки и отношения. В този смисъл данните, ползвани от вещото лице от счетоводството на банката, имат доказателствена стойност, дори и когато първичните документи не са приобщени към делото, доколкото не е установена тяхната недостоверност.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че следва да приеме, че потребителския кредит е бил усвоен. Налице е сключен договор за потребителски кредит, вземането по който е било валидно цедирано на настоящия ищец, като ответникът се счита уведомен за това обстоятелство с предявяването на исковата претенция.

Относно доводът, че в договора за потребителски кредит няма изрична уговорка, че същия може да бъде цедиран - съгласно разпоредбата на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, кредиторът може свободно да прехвърли своето вземане на трето лице без съгласието на длъжника, освен в случаите, когато това е изрично забранено от закона или уговорено между страните. В тази връзка, липсата на изрична клауза в договора за потребителски кредит, която да допуска цесия, не представлява забрана за нейното извършване, тъй като се прилага общото правило на закона за допустимост на прехвърлянето. Нито Законът за задълженията и договорите, нито действащият към релевантния момент режим, нито Законът за защита на потребителите и правилата за търговия /отм./ съдържат обща забрана за прехвърляне на вземания по договори за потребителски кредит.

Независимо от това обаче, съдът намира, че искът е частично неоснователен, респективно решението на СРС частично неправилно, по следните съображения:

Съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни 4 клаузи, които могат да доведат до недействителност на сключения договор за потребителски кредит. На първо място, безспорно е, че процесният договор е сключен с потребител.

Договорът датира от 17.02.2006 г., преди влизане в сила на Закон за потребителския кредит на 01.10.2006 г. (обн. ДВ, бр. 53/2006 г.). В този смисъл и предвид по-късната законодателна уредба на този вид кредити специален закон, регулиращ кредитни отношения като процесните, към 14.07.2006 г. липсва. По отношение на него намират приложение нормите на Закона за защита на потребителите и правилата за търговия /отм./. Договорът е сключен преди влизане в сила на отменения Закон за потребителския кредит обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., и попада в предвиденото в чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПК /отм./ изключение от приложното му поле, като също така представлява заварен договор по смисъла на пар. 4 от ПЗР на ЗКНИП.

Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./ "потребител" е всяко лице, което придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на професия или занаят.