Решение № 4615 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4615 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладВ.ото от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100509332 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 8037 от 30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 21274/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 125-и състав, е признато за установено, че М. Н. В. дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумата 58,77 лева (петдесет и осем лева и 77 стотинки), представляваща стойност на незаплатени мобилни услуги за периода 20.06.2020 г. – 19.09.2020 г., по договор за мобилни услуги от 15.07.2020 г. за номер ****, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за сумата от 49,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяВ.е на договора в размер на три месечни абонаментни такси, и сумата от 96 лв., представляваща неустойка за невърнат рутер марка Huawei, модел B311-221 with Antenna, IMEI:

869180044168037, поради предсрочно прекратяВ.е на договора, за които суми по ч.гр.д.№ 39934/2022г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Със същото решение М. Н. В. е осъден да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сторените по делото разноски – сумата от 58,84 лева за заповедното и сумата 417,63 лева за исковото производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител – адвокат И. Р., в която са изложени оплакВ.ия за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати процесуални нарушения. Особеният представител на ответника твърди, че съдът е постановил решението си в отсъствие на ответника, който не е имал възможност да вземе отношение по предявените срещу него искове, което водело до непълнота на доказателствения материал. Сочи, че липсват доказателства относно неявяВ.ето на ответника по делото, както и за това коя е причината за неплащане на дължимите суми. Посочва, че решението е произнесено само и единствено въз основа на представените от ищеца документи, без да е ясна позицията на ответника по тях. Намира за неясно дали са провеждани мероприятия относно опита да се открие ответника и да му се 1 предявят документите по делото. С оглед изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалВ.ата част.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалВ.е съдебен акт, в законоустановения срок, от ответника по делото, чрез назначения му особен представител – адвoкат И. Р., като с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният представител на ответника не дължи държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени исковете за сумата от 49,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяВ.е на договора в размер на три месечни абонаментни такси, и сумата от 96 лв., представляваща неустойка за невърнат рутер марка Huawei, модел B311-221 with Antenna, IMEI: 869180044168037, поради предсрочно прекратяВ.е на договора, не е обжалВ.о и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакуВ.ия съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалВ.ата част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Единственият довод за неправилност на решението, посочен във въззивната жалба, е за нередовно призоваВ.е на ответника в първоинстанционното производство, поради което не е могъл да вземе лично участие. На първо място, това възражение не касае съществото на спора. На следващо място, същото е неоснователно, тъй като ответникът е редовно призоВ. по реда на чл. 47 ГПК, като на осноВ.ие чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител.

От данните по делото е видно, че на посочения по делото адрес: гр. София, бул.

„Възкресение“ № 135, регистриран като негов постоянен и настоящ адрес, съгласно справка НБД, намираща се на л. 27 от делото на СРС, длъжностното лице на 16.09.2023 г. е залепило уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, след като е посетило адреса на 21.05; 09.06 и 19.06.2023 г. и е удостоверило, че не е намерено лице, което да получи книжата. При установеното, че адресът, посочен в исковата молба, съвпада с постоянния и настоящия адрес на ответника, който няма регистриран трудов договор към 20.09.2023 г. (видно от справка за трудови договори, находяща се на л. 33 от делото на СРС), и след изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд правилно и на осноВ.ие чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител на разноски на ищеца.

Неоснователен се явява доводът на въззивника, че решението е произнесено само на осноВ.ие представените от ищеца доказателства, без да е отчетено становището на ответника по тях. Следва да се посочи, че по аргумент от чл. 34, ал. 4 ГПК особеният представител има право да извършва процесуални действия от името на лицето, което представлява освен тези, за които се изисква личен акт на представляВ.ото лице. В тази връзка особеният представител на ответника е имал възможността да взема становище по съществото на спора и по представените доказателства и релевирани доказателствени искания, както и да ангажира събирането на други доказателства. При това макар и да не е участвал лично в процеса поради обстоятелството, че не е намерен на вписаните в официалните регистри официален и настоящ адрес, участието на ответника в процеса и правото му на защита са гарантирани чрез назначения му особен представител, който е могъл да извършва процесуални действия и да упражни правото му на защита.

Касателно поддържания във въззивната жалба довод, че липсват доказателства за това каква е причината за неплащането на дължимите суми, следва да бъде посочено, че в отговора на исковата молба не са наведени конкретни оспорВ.ия по дължимостта на вземането – например, давност, неизпълнение на задължение на кредитора и т.н., поради което и при установяВ.ето на изискуемо задължение съдът не е следвало да изследва причините за неизпълнението. Посочени са единствено предположения за неплащане като 2 физическо състояние, болест и смърт, без ангажирани доказателства в тази връзка, поради което и направеното в тази връзка оплакВ.е е неоснователно.

Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС и доколкото други оплакВ.ия не са наведени във въззивната жалба, в това число и по отношение на размера на дължимите суми, и при съобразяВ.е на разпоредбата на чл. 269, ал.

1 ГПК, то обжалВ.ото решение следва да бъде потвърдено в обжалВ.ата част, а въззивната жалба - оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора и на осноВ.ие чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на разноски има въззиваемото ищцово дружество. Последното претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС въз основа на договор за правна защита и съдействие от 03.04.2025 г., в който е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой и в тази част има характера на разписка за плащането и удостоверява заплащането на възнаграждението. Въззивникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно поради следните съображения:

Определящ критерий за обосноваВ.е на справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно производство. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в цитираната наредба за определяне на адвокатски възнаграждения.

Използвайки като ориентир предвиденото в чл. 7, ал. 2 НМРАВ възнаграждение и съобразявайки обстоятелството, че в конкретния случай реализираната от процесуалния представител на ищеца правна защита и съдействие се изразява единствено в подаВ.ето на молба, с която прави изявление за гледане на делото в негово отсъствие, взема становище по съществото на спора и претендира разноски, като не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е присъствал в открито съдебно заседание, както и че спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност, съдът намира, че в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с ДДС. В полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени и 200 лева – депозит за назначения на ответника особен представител в производството пред Софийски градски съд.

Предвид това, че въззивната жалба е подадена от особен представител на ответника, който не дължи внасянето на държавна такса с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, то с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалВ.е в размер на 25 лева по сметка на Софийски градски съд.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационното обжалВ.е по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8037 от 30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 21274/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 125-и състав, в частта, с която е признато за установено, че М. Н. В., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата 58,77 лева (петдесет и осем лева и 77 стотинки), представляваща стойност на незаплатени мобилни услуги за периода 20.06.2020 г. – 19.09.2020 г., по договор за мобилни услуги от 15.07.2020 г. за номер ****, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№ 39934/2022г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

ОСЪЖДА на осноВ.ие чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК М. Н. В., ЕГН ********** да 3 заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и за депозит за особен представител в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА М. Н. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 лева – държавна такса за въззивно обжалВ.е

РЕШЕНИЕ № 8037 от 30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 21274/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 125-и състав, в частта, с която са отхвърлени исковете за сумата от 49,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяВ.е на договора в размер на три месечни абонаментни такси, и сумата от 96 лв., представляваща неустойка за невърнат рутер марка Huawei, модел B311-221 with Antenna, IMEI: 869180044168037, поради предсрочно прекратяВ.е на договора, за които суми по ч.гр.д.№ 39934/2022г. от СРС, като необжалВ.о е влязло в законна сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4