Решение № 122 от 22.10.2021, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. гр.Несебър, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В.В.С. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150100940 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищците ЕЛ. В. П. и ЕВГ. АЛ. П. е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска отмяната на решенията на Етажната собственост на блок "*" в КК „О.Б.Р.” гр. О., приети по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от поканата и дневния ред на общото събрание на етажната собственост от 09.06.2021г. Ищците сочат, че не е спазен предвиденият в чл. 12 и чл. 22, ал. 2, чл.

23, ал. 1, т. 5 вр. чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС ред за свикване на общо събрание. Твърдят, че протоколът, воден на общото събрание на ЕС не е съставен по надлежния ред. Навежда се, че не е проведен избор на протоколчик, който да води протокола от общото събрание – нарушение на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че е допуснато нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Считат, че доказателствената сила на протокола е отпаднала. Акцентира се върху нарушения на чл. 14 и чл.

15 от ЗУЕС. Оспорва се приложение № 1 към протокола. Излагат се твърдения, че в присъствения лист не са описани идеалните части, съответстващи на документите за собственост. Излага се, че няма редовни упълномощавания по чл. 14 от ЗУЕС. Оспорва се приетият от общото събрание кворум. Сочи се, че участието на пълномощниците не е отразено изрично в протокола. Решението по т. 2 се оспорва като взето без необходимото квалифицирано мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС. Излага се, че отчетът не е изготвян, контролиран и приет от УС. Навежда се, че е нарушено изискването за достатъчна информираност на етажните собственици. Твърди се, че въпреки отправените изрични искания от етажни собственици при гласуването на отчета да бъдат представени документи за направените разходи, такива документи не били представени. Сочи се, че по т. 3 от дневния ред е прието решение, което не е било предварително заложено – нарушение на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС. Навежда се, че бюджетът за 2022г. не е изготвен, контролиран и приеман от УС. Сочи се, че същият е приет в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като разходите не са 1 разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Твърди се, че при приемането му е допуснато нарушение и на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Обръща се внимание, че в бюджета незаконосъобразно присъстват не само разходи по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, но и други разходи, включително охрана, които надхвърлят консумативните разходи за управление и поддържане на етажната собственост. Навежда се, че решението за приемане на бюджет е в противоречие с чл. 11, т. 5 вр. пар. 1, т. 11 от ЗУЕС. Твърди се, че от приетия бюджет за 2021г. не става ясно какви са паричните задължения на етажните собственици във връзка с постъпленията от вноските на етажните собственици по чл. 51 от ЗУЕС, като липсва конкретизация на заложените в бюджета приходи и разходи. Твърди се, че стойностите по отчета бюджета представляват функция или процентно съотношение от разходите на всички етажни собственици в КК „О.Б.Р.” гр. О.. Решението за избор на нов управителен съвет се атакува като взето при липса на кворум. С тези доводи от съда се иска отмяна приетите решения по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от поканата и дневния ред на общото събрание. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на блок "*" в КК „О. Бийч Резорт” гр. О., представлявани от председателя на управителния съвет – Ф.Л., чрез неговия процесуален представител, е депозиран отговор, с който предявения иск се оспорва.

Излага се, че Ф.Л. не оспорва собственото си авторство по отношение на изготвената покана. Сочи се, че УС не следва да взема решение за свикване на ОС на специално събрание. Развиват се съображения за наличието на кворум при провеждане на събранието. Твърди се, че идеалните части са отразени вярно в присъствения лист. Излагат се доводи за надлежно упълномощаване.

Оспорва се твърдението, че взетите решения касаят ремонти, реконструкции и други. Излагат се доводи в насока, че касаят разходи за поддръжка и управление. Във връзка с отчета се сочи, че решението е взето с необходимия кворум, като извън правомощията на съда е да извършва проверка относно представянето на документи, удостоверяващи в пълнота и с необходимата яснота постъпилите приходи и извършените разходи. Акцентира се върху обстоятелството, че разходите по чл. 51, ал. 1 и чл. 11, т. 5 вр. с пар. 1, т. 11 от ЗУЕС не изключват техници, камериерки и техни възнаграждения, транспорт, храна, работно облекло. С тези доводи от съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски. Оспорва се заплатеният от ищците адвокатски хонорар като прекомерен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищците по предявения иск по чл. 40 ЗУЕС е да докажат, че са собственици на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. С оглед направеното от тях оспорване на протокола в доказателствена тежест на ищците е да установят, че са оспорили съдържанието му в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание.

В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на чл. 16, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС, при спазване на изискуемия кворум по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, вкл. и на чл. 14, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, при спазване на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС и чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с пар. 1, т. 11 от ЗУЕС, при спазване на необходимото мнозинство.

2

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сградата. Същото се установява и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том XVIII, вх. рег.

№ 14375, дело № 3433 от 2010г., издаден от помощник нотариус при нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 (на л. 14 – л. 16 от делото.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 З УЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството , което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците най-общо могат да се разделят на няколко групи: 1. Н е е спазен предвиденият ред за свикване на общо събрание ; 2. Протоколът от общото събрание на ЕС не е съставен по надлежния ред; 3. Заседанието е проведено без да е спазен изискуемият от чл. 15, ал. 2 ЗУЕС кворум – при нарушение на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС ; 4.

Решението по т. 2 не е взето с необходимото мнозинство и без информираност на етажните собственици; 5. Нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС относно решението по т. 3 от дневния ред, както и нарушения на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 11, т. 5 вр. пар. 1, т. 11 от ЗУЕС при приемане на бюджета;

6. Нарушения на кворума при вземане на решението за избор на управителен съвет.

По възражението, че не е спазен предвиденият ред за свикване на общо събрание :

Видно от протокол от 25.05.2021г. (на л. 97 от делото) Ф.Л., в качеството си на председател на управителния съвет на ЕС, в присъствието на двама свидетели удостоверил залепването на входните врати на сградата на покана за свикване на ОС на ЕС на 09.06.2021г. от 09:00 часа.

Ищците не оспорват, че са получили покана за свикване на общото събрание (със съдържанието на л. 47 – л. 48 от делото). Видно е, че самата покана е изготвена от председателя на управителния съвет – Ф.Л.. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС о бщото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителния съвет (управителя). По арг. от чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и. В настоящия случай посочените правила са спазени – общото събрание е свикано по инициатива на управителния съвет, чрез изготвяне на покана, подписана от председателя на управителния съвет и залепването й (в присъствието на свидетели), както и съставяне на протокол за извършените действия. По арг. от чл. 23, ал. 3 ЗУЕС п редседателят на управителния съвет представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. Като представителен орган на 3 управителния съвет (чл. 19, ал. 4 ЗУЕС) той има право да извършва действия по управление (каквото безспорно е свикването на общо събрание). Поради тази причина не се приемат доводите, че той не е имал компетентност самостоятелно да подпише поканата за свикване на общо събрание, както и, че за свикването е било необходимо да се обективира самостоятелно решение на управителния съвет.

По възражението, че протоколът от общото събрание на ЕС не е съставен по надлежния ред:

Следва да се обърне внимание, че от ищците е направено оспорване на протокола от проведеното събрание и присъствения списък, неразделна част от него. В тази връзка съдът им е указал, че в тяхна доказателствена тежест е да установят, че са оспорили съдържанието му в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание, включително и твърденията си, че в присъствения лист от протокола подписите не са положени от посочените лица. Това разпределение на доказателствената тежест е направено в унисон и с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК , според което н аличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола от общото събрание на етажната собственост, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколъ т се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Според чл. 16, ал. 9 ЗУЕС в секи член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Ищците не оспорват (и представят доказателства за това на л. 22 от делото), че протоколът от общото събрание им е изпратен на електронната поща на 02.07.2021г. Самите те твърдят, че не са оспорили съдържанието му в предвидения 7-дневен срок, поради което протоколът се е стабилизирал и съдържанието му не може да бъде оспорвано за пръв път в съдебната фаза.