Решение № 260307 от 18.06.2021, Районен съд - Казанлък

Р

Е Ш Е

Н И Е

№........ гр.К., ……….2021 год.

В

И М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

К. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. при секретаря............Х. К.……..………...................................................като разгледа докладваното от съдията...................................гр.д.№161 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е за развод с правно основание в чл.49 от СК.

Ищцата твърди, че през

2007г. се запознали с ответника. През 2009г. се записала да учи висше образование по медицина в гр.С., ответникът работел в мебелна фабрика в гр.Р. и когато разбрала, че е бременна заживели на квартира в гр.С., На *** г. се родило детето Ю.Й.О., с ЕГН-**********. Две седмици след раждането му, решили да узаконят съвместното си съжителство на 26.06.2010г. в с.К., общ.К. сключили граждански брак. Малко след сключването на гражданския брак, започнали проблемите. Ответникът системно злоупотребявал с алкохол, в следствие на което била подложена на психически и физически тормоз. Въпреки честите му физически издевателства спрямо нея, не образувала дела срещу него, тъй като силно се надявал с времето той да промени отношението си към нея. Нерядко по време на безпричинните му скандали той я заплашвал, че ще я напусне и ще отведе детето им в Република Т. и повече няма да го види. През 2014г. завършила висшето си образование и започнала работа в частна болница. По това време ответникът бил безработен и затова решил да замине да работи в А.. След заминаването му получила информация, че той заживял с друга жена, с която имал интимна връзка по време на съвместното им съжителство. Това обстоятелство наред с психическия и физически тормоз, на който била подложена почти ежедневно от него, докато живеели заедно, я мотивирало да сложи край на взаимоотношенията им. През месец март 2015г. той се върнал в Р.Б. и му заявила, че иска да се разделят и той нямал претенции. След този разговор, събрала личния си багаж и този на детето и се установила да живее в жилището на родителите й в с.К.. Твърди, че след раздялата им през 2015г. няма никакъв контакт с ответника. Твърди, че по време на фактическата им раздяла ответникът не е предоставял никакви парични средства за издръжката на детето им и не се е обаждал, за да се интересува от състоянието му. Счита бракът и с ответника за дълбоко и непоправимо разстроен, съществуващ формално, лишен от смисъл и съдържание и запазването му не е в интерес, както за самите тях, така и за детето. Моли съда да постанови решени, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; Да определи местоживеенето на детето Ю.Й.О., с ЕГН-**********, да бъде при нея на адреса й в с.К., общ.К., ул.“*****“ №****; Да предостави упражняването на родителските права спрямо детето Ю.Й.О. на нея като майка, а на ответника да определи режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя и двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения й годишен отпуск; Да осъди ответника да заплаща на детето Ю.Й.О. чрез нея като майката и законна представителка ежемесечна издръжка в размер на **** лв., считано една година назад от подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване като издръжката да бъде изплащана с пощенски запис; тъй като семейното им жилище било квартира в гр.С., собственост на трети лица не претендира за ползването му; при сключването на брака не е приемала фамилното име на ответника. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. В откритото заседание, редовно призован, не се явява и не взема становище по предявените искове.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните сключили граждански брак на

26.06.2010 год. в с.К., общ.К., първи и за двамата /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №06/26.06.2020 г./. От заверено копие на удостоверение за раждане е видно, че ищцата З.И.Г. и ответникът Й.Й.О. са родители на детето Ю.Й.О., с ЕГН-**********.

От показанията на св.Ш. И.Г. и св.И. И. Г. се установява, че след сключването на брака страните са живели на квартира в гр.С.. Ищцата работела като медицинска сестра, а ответникът във фирма за мебели. Първоначално се разбирали. След раждането на детето ответникът често употребявал и злоупотребявал с алкохол, държал грубо и арогантно в семейството, не помагал в преките грижи за детето и домакинството. Това ставал повод за кавги, които прераствали в скандали, в които ответникът упражнявал над ищцата насилие.

Съпрузите не излизали заедно, често се карали и за пари. През 2014г. със съгласието на ищцата ответникът заминал в А., където си намерил работа. Ищцата напуснала семейното жилище с детето и се преместила да живее при родителите си в с.К.. Ответникът рядко се обаждал на детето, инцидентно изпращал пари за издръжката му, афиширал в социалните мрежи контакти с жени, а когато се връщал в Б. не отсядал при ищцата. През 2017 г. той прибрал свои вещи и отново заминал в А.. Опитите на ищцата за телефонни контакти с ответника били неуспешни. От две години съпрузите нямат никакъв контакт. През 2020 г. ищцата заживяла с друг мъж. Тя е категорична в решението си за развод.

Изслушана по реда на чл.59, ал.6 от СК ищцата е изразила желание да упражнява родителските права, че знае нуждите на сина си Ю., че се разбит с детето и то се чувства в семейната среда, която е осигурила и че не възпрепятства контактите му с ответника, който рядко го търсел.

Изслушан от съда по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДт е малолетният Ю., който споделя, че живее с майка си, че се чувства много добре и е по- спокоен при нея. Споделя, че се чува с баща си по-рядко, че го е виждал преди две години и желае да се среща с него.

Съгласно социален доклад на ДСП-К. малолетният Ю. живее с майката в жилището на родителите й в с.К., които указват всякаква подкрепа в отглеждането, тъй като живеят заедно. На детето са осигурени много добри битови условия, безопасна среда и са задоволени потребностите му. Ю. е ученик в четвърти клас в СОУ „*****/**“ гр.К. и редовно посещава учебните занятия. Между детето и майката съществува силна емоционална привързаност. То не е лишено от контакти с баща си, но рядко се виждат. Детето е привързано към роднините си както по майчина, така и по бащина линия.

Видно от удостоверение №209/23.12.2020 г. и декларация от 10.05.2021 г. средно месечния доходи на ищцата през 2019 г. е бил *** лв., а през 2020 г.-*** лв.

От удостоверение №291/07.01.2021 г. се установява, че Ю.Й.О., роден на *** г. е записан редовен ученик в 4а клас в СУ „*****“ в гр.К. за учебната 2020/2021 година.

От така установеното съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.

През годините на съвместно съжителство се установи, че съпрузите не са се разбирали. Липсата на взаимни компромиси и отстъпки, грубото отношение на ответника към ищцата, неучастието му в грижите за домакинството и детето, заминаването му в чужбина и заживяването на ищцата при родителите са довели до отчужденост и срив на брачната връзка. Повече от пет години страните са с различно местоживеене, не поддържат дължимите се духовни и интимни съпружески контакти, не поддържат връзка помежду си, нямат общо домакинство и семеен бюджет, и всеки установил свой собствен живот с друг партньор, което от своя страна окончателно е прекъснало брачния съюз. Между съпрузите няма взаимност, доверие, разбирателство, обща грижа и общи цели за просперитет на семейството. Бракът съществува формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.

С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи, които са нарушили изискванията на чл.14 и принципа на чл.15 от СК, с което всеки от тях допринесъл за разрушаване на брачната връзка.

Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установи се, че от 2014 г. за роденото от брака дете Ю. се грижи единствено ищцата, при която то живее и която изцяло полага преките и непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание и издръжка.

Ответникът поддържа телефонни контакти с детето, но рядко го е посещавал и не е участва ежемесечно в издръжката му. Установи се, че връзката между ищцата и детето Ю. е по-силна, от тази на детето с ответника, поради редките им контакти, осъществявани предимно по телефона. Съдът като взе предвид установените обстоятелства, претенцията на ищцата, възрастта и предпочитанията на детето и това, че то се нуждае от непрекъснати родителски грижи, внимание и надзор, който се полагат от майката намира, че малолетният Ю. следва да продължат да живее при нея, тъй като майката е доказала качествата си на грижовен и отговорен родител. Живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Следователно родителските права спрямо детето Ю.Й.О., с ЕГН-********** следва да бъдат предоставени за упражняване на майката З.И.Г., с ЕГН-********** при която то живее.

Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално. За запазване и поддържане на връзката между бащата и детето, на ответника следва да бъде дадена възможност на осъществява режим на лични контакти с малолетния Ю. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Така определения режим на лични отношения е в състояние да способства за развитие на отношенията с другия родител, при когото детето не живее като занапред, в случай на необходимост, същият подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг. чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2020 г. е *** лв., а от 01.01.2021 г.

2021 г. -*** лв. /ПМС №331/26.11.2020 г./. Ищцата претендира издръжка на детето Ю. за минало време една година назад т.е. от 15.01.2020 г. От раздялата на родителите през 2014 г. и към 15.01.2021 г.

/датата на подаване на исковата молба/ единствено майката се грижи за малолетното дете. Ответникът не е доказал, че е участвал ежемесечно издръжката на Ю., в натура или с пари. Към м.01.2020 г. детето е било на 9 години и шест месеца. За изминалата една година с оглед възрастовото израстване на детето са се изменили/увеличили и разходите, необходими за задоволяване нуждите му-храна, облекло и образование. Въпреки указаната доказателствена тежест, по делото не са ангажирани доказателства за доходите на ответника, но има данни, че той работи в държава членка на ЕС и следователно реализира доходи над минималната работна заплата за Р.България. Средно месечния доход на ищцата е над минималната работна заплата. Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и нужди на детето, както и доходите на родителите, съдът намира, че ответникът следва да заплати на малолетния Ю. чрез ищцата като майка и законна представителка, месечна издръжка от 15.01.2020 г. до 15.01.2021 г. в размер на *** лв., а от 16.01.2021 г. месечна издръжка в размер на *** лв. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от майката. Претендираната издръжка за минало време в частта над уважения до претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва- чл.146, ал.1 от СК.

Разпечатката съдържа 34 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fd688ad-5a64-4e46-a14f-9625080c9080