Решение № 118 от 28.08.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Разград, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20243330200276 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „КОРОНА 07“ ЕООД, гр. Разград, против наказателно постановление № 17-2400061 от 26.04.2024 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл. 79, ал.4 във връзка с чл.78, ал.1 от същия закон на обжалващото дружество е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на 3000 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно, изтъквайки доводи за маловажност на случая.

В съдебното заседание за жалбоподателя не се явява представител.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от 19.03.2024 до 26.03.2024 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" в гр. Разград била извършена проверка по документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения с наетите лица в „Корона - 07 " ООД. Било установено, че на дата 15.01.2024 г. в град Разград „Корона 07” ЕООД в качеството на работодател, е сключил трудов договор №138/15.01.2024 г. с Анастасия Игоревна Максименко, гражданин на Украйна, притежаваща паспорт № UKR 002069276, издаден от Украйна, притежаваща и Регистрационна карта на чужденец №825215315 от 01.03.2024 г., издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, валидна до 04.03.2025 1 г., по реда на чл. 39, ал.1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците. С посочения трудов договор между страните е договорено извършване на работа в Корона - 07 ЕООД от посоченото физическо лице на длъжност продавач-консултант, в условията на пълно работно време /8 часа/ срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 935,00 лева. В трудовия договор е удостоверено постъпването на работа на А И М на дата 15.01.2024 г. с подпис на лицето в трудовия договор. Работодателят Корона - 07 ЕООД е връчил на А И М на дата 15.01.2024 г. екземпляр от длъжностната характеристика за изпълняваната от лицето длъжност, срещу подпис на работника. Също така е съставен Протокол за постъпване на работа към трудов договор №138/15.01.2024 г. срещу подпис на работника. В хода на административното производство и при служебно направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" било установено, че в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на А И М, гражданин на Украйна, а именно: от 16.01.2024 г. до 22.01.2024 включително, работодателят Корона - 07 ЕООД не е уведомил писмено Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" относно действителното започване/постъпване на работа на лицето А И М/ в Корона - 07 ЕООД. Прието е, че нарушението е извършено на 23.01.2024 г. Въз основа на констатациите от проверката, на 27.03.2024г. бил съставен АУАН № 17 –

2400061/26.03.2024, в който тези констатации са отразени и е прието, че работодателят КОРОНА 07“ ЕООД, гр. Разград е нарушил чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. те определят продължителността и разпределението на работното време те определят продължителността и разпределението на работното времеВъз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 79, ал.4 във връзка с чл.78, ал.1 от същия закон на обжалващото дружество е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на 3000 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител Св.В. /старши инспектор в ДИТ/. Същата свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката по документи установили постъпването на работа на лицето – украинска гражданка, но до момента на проверката, а и впоследствие работодателят не е уведомил писмено Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда относно действителното започване/постъпване на 15.01.2024 г. на работа на лицето А И М в Корона - 07 ЕООД. Действително от представените преписи от трудов договор и протокол за постъпване на работа е видно, че посоченото лице реално е постъпило на работа на 15.01.2024г. Дружеството работодател обаче не е изпълнило задължението си в 7-дневен срок да уведоми ИА „ГИД“ – такова уведомление не е постъпвало и в установения нормативен срок, и до проверката, като дори и впоследствие до момента няма данни това да е направено. Всъщност фактическата обстановка, отразена в акта и НП не се оспорва и на база събраните доказателства, съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин.

2

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ. Според същия текст в 7дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Наетото на работа лице е гражданин на трета държава /Украйна/ по смисъла на §1, т.4 от ДР на Закона и работодателят е бил носител на посоченото задължение, но не го е изпълнил. Съдът намира доводите за маловажност на случая за неоснователни. В случая става дума за един продължителен период в който очертаното задължение не се изпълнява – проверката е била около два месеца след довършване на нарушението, но и след проверката, дори в течение на съдебния процес /показанията на св. Св. В./ то остава неизпълнено. Това вече сочи на упорито пренебрежение на работодателя към тежащите върху него задължения. Нарушението е довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в специалния закон задължения на субекта на отговорност, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат, и трае докато бъде установено или преустановено. Този тип нарушения застрашават обществените отношения, свързани с трудовата миграция, трудовия пазар, отчетността на наетите служители от трети страни. Бездействието на жалбоподателя през един продължителен период от време е отегчаващо обстоятелство, което изключва възможността деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай /в този смисъл Решение № 8580/13.06.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 2125/2024 г./. Правилно жалбоподателят е санкциониран на основание общата санкционна разпоредба на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ. Наложеното му наказание е над минималния размер, но е и значително под средния размер, поради което съдът го намира за справедливо, с оглед както се каза продължителния период на неизпълнение на вмененото задължение. С оглед изложеното съдът приема, че Наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 80 лв за съдебни разноски – полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-2400061 от 26.04.2024 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл. 79, ал.4 във връзка с чл.78, ал.1 същия закон на „КОРОНА 07“ ЕООД, гр. Разград е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА КОРОНА 07“ ЕООД, гр. Разград ЕИК 200614630 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 80 лв за деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4