Решение № 91 от 06.03.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

В името на народа гр.

Кърджали, 06.03.2023 г.

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мариана Кадиева

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело №400/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Билд Инвест“

ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена от упълномощен от управителя на дружеството адвокат. Оспорва се РА № Р-16001621004067-091-001/ 18.05.2022 г., потвърден с Решение № 338/ 28.07.2022 г. на директор на ДОДОП – Пловдив. С РА са установени задължения: 1. По ДДС за период: 01.12.2018 г.-31.12.2018 г., в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2.

Непризнат данъчен кредит в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 3.

Корпоративен данък за 2017 година в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва. Общо задължения в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на ревизионния акт поради противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми и неправилност – поради липса на обоснованост и непълнота. Посочва се, че изводите в РА се основават на предположения и констатации с противоречиво съдържание, изложени в РД на „БилдИнвест“ ЕООД.

Относно решението на директора на ДОДОП – Пловдив се твърди, че е изпълнено с противоречия, хипотези, липса на мотиви, възприети двойни стандарти, които се тълкуват от ревизиращите лица по различен начин в зависимост от ситуацията така, че да бъде установена законова правота, но винаги в полза на представителите на държавната институция. Едно и също твърдение от самият ревизиращ орган се разглежда по два различни начина така, че да се вмени на задълженото лице неговата задлъжнялост.

Твърди се също, че Ревизионният доклад е издаден 2 месеца и 6 дни след определения в чл. 117 от ДОПК срок, а не 14 дни след извършване на ревизията. Въпреки, че горецитирания срок е инструктивен, а не преклузивен, наред с другите процесуалноправни и материално правни нарушения при издаването на РА, срокът има съществено значение за прогласяване нищожността на издадения ревизионен акт в неговата цялост и съответно в отмяната му.

По отношение на начисления ДДС се посочва, че ревизиращият орган е приел за установено, че дружествата, с които работи „БилдИнвест" ЕООД, към датите на издаване на фактурите, са регистрирани по ЗДДС лица. Също така фактурите (подробно описани в РД) са осчетоводени при спазване на счетоводните стандарти и ЗСч. и са включени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Контрагент – доставчик на „БилдИнвест" ЕООД е „***“ ЕООД.

В хода на ревизионно производство, както и в хода на ревизионното „БилдИнвест" ЕООД е представило копия от фактури, издадени от описания по-горе доставчик ведно с първични и вторични счетоводни документи (фактури, договори, поръчки, заявки). Приложено е и заверено копие от фискален бон № **. Въпреки, че ревизиращият орган твърди, че „***“ ЕООД няма регистрирано фискално устройство, това не променя документите, които ревизираното лице притежава и доброволно предоставя.

Следователно може да се приеме, че са изпълнени следните условия: „1. Получателят да е регистриран съгласно ЗДДС, като без значение е качеството надоставчика.

2. Доставката следва да е на стока или услуга...“ Изпълнението наусловията е подкрепено и с издаване на фактури, които оставят следа за извършенитереални доставки на стоки и услуги, от което е видно, че „БилдИнвест "

ЕООД е получател на доставки с право на данъчен кредит. Посочва решения по дела С-80/11,С- 142/11, С - 285/11, С - 324/11, С - 18/13 на СЕС.

Твърди се, че ревизиращите орган неправомерно отказват правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите: № ***/*** г., № ***/*** г.) и № ***/*** г., издадени от „***“ ЕООД в размер на *** лева. Ревизиращият орган твърди, че има липса на доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, въпреки че ревизираното дружество е представило всички счетоводни документи, които са оставили трайни следи за направените доставки.

Твърди се, че ревизиращите не са взели под внимание надлежното осчетоводяване на представените фактури, нито плащането по тях, което не е спорно. В нито един от документите, съпътстващи ревизията в това число РД и РА, не са изложени констатации, нито са формирани изводи за привидни и прикрити сделки във връзка със спорните доставки, въпреки че има направени заключения, че издадените от доставчиците на ревизираното лице фактури и декларации представляват документи с невярно съдържание, което от своя страна се счита от тях за данъчна измама и то без необходимост от доказване на субективния елемент. Посочва се, че това противоречи насъбраните по преписката доказателства и на законовите норми.

Предвид легалното определение за доставка на стока/yслуга по смисъла на чл.6 от ЗДДС - реалното извършване на доставката предполага прехвърлянето на право на собственост върху стоката, съответно установяването на всички обстоятелства, касаещи механизма на извършване на доставката, от които може да се направи извод, че стоката е прехвърлена на жалбоподателя от лицето, вписано във фактурата като доставчик, така че той да може да се разпореди с нея. Същото значение има и реалното извършване на услуга.

Реалността на доставката като факт от обективната действителност следва да бъде доказана чрез допустимите доказателствени средства.

Напълно необосновано и незаконосъобразно органите по приходите приемат, че представените по време на ревизията, документи и фактури са недостатъчни, а от ревизираното дружество не са представени доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки, съответно е отказано правото на данъчен кредит. От правна и фактическа страна издадените фактури (подробно описани в РД) отговарят на изискванията на ЗДДС и представляват валиден данъчен документ,което от своя страна дава възможност ревизираното лице да упражни утвърденото нему право в чл. 71 от ЗДДС.

РА се оспорва и в частта относно начисления косвен данък на основание чл. 86 от ЗДДС и чл. 67, ал. 1 от с.з. в размер на 10 200 лева за данъчен период месец 12.2018г.Косвеният данък не следва да бъде начисляван, тъй като жалбоподателят многократно е представял подробни писмени обяснения, пълна счетоводна отчетност на счетоводното отразяване, но всички тези допълнителни доказателства не са взети под внимание от ревизиращите лица. Твърди се, че се отнася до счетоводна грешка, като сумата е заведена като приход, а срещу нея няма извършена престация, която е облагаема по смисъла на ЗДДС. Не се наблюдава извършено плащане и прихващане. Не се наблюдава доставка по смисъла на чл. 69 от ЗДДС. Твърди се, че констатациите на ревизиращия екип са в противоречие с Решение от 13 февруари 2014 г, по дело С-18/13 Макс Лен, СЕС, както и Решение от 6 септември 2012 г. по дело С 324/11 Gabor Toth, Решение от 21.06.2012г по съединени дело № С-80 /2011 и С-142/2011 г.

По отношение на анализите и констатациите по Закона за корпоративното и подоходно облагане в жалбата са изложени следните съображения за незаконосъобразност на РА:

Оспорват се изводите в РА за извършване на преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017г. в посока увеличение на основание чл. 26 от ЗКПО.Изразява се несъгласие с приетото от ревизиращия екип, че не са представени и документално обосновани по смисъла на ЗКПО разходите направени за данъчни цели. Твърди се, че не е вземат под внимание вида на договора по СС 11 и на основание т. 4.1 от същия, касаещи признаването на прихода за съответния период, сумата от всички фактури, които са осчетоводени в сметка703. По този начин приходът е приет като такъв за дружеството и същото незаконосъобразно е обложено с данък по ЗКПО.

Твърди се, че законосъобразно приходните органи са приели, че в случая са налице предпоставките на чл. 1 в, ал.1 ЗКПО, според който при определяне на данъчния финансов резултат не се вземат под внимание сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. За да приемат, че е налице такова отклонение приходните органи се позовават само на приетата от тях липса на реалност на доставката.Последната обаче не е обстоятелство, относимо към корпоративния данък. Той, за разлика от ДДС, е пряк данък, с който се облага данъчната печалба - чл.19 ЗКПО. Докато при облагане по ЗДДС ревизираното лице следва да установи реалността на доставката,при облагане по ЗПКО органите по приходите са тези, които трябва да посочат и докажат обстоятелствата, въз основа на които твърдят, че сделките са сключени при условия,водещи до отклонение от данъчно облагане. В тази връзка не е налице нито конкретизация на общо цитирания текст на разпоредбата, нито посочване на тези условия, нито са представени и посочени относими доказателства.

В конкретния случай, ако е възможно по безспорен начин да се определи размерът на неотчетените приходи, налице е хипотезата на чл. 78 от ЗКПО. В настоящия случай не е установено по безспорен начин размерът на неотчетени приходи, а това обстоятелство е в тежест на приходните органи.

Твърди се, че фактурите за 2017г. са авансови. По същите няма изпълнение и не следва да бъдат третирани като окончателни, за да бъдат третирани сумите в тях като приход. Органите по приходите твърдят, че по въпросните фактури не е доказано реално изпълнение на договорените стопански операции, без да се мотивират и без да съобразят представените доказателства в ревизията, а също и съдебната практика. Не е доказано по безспорен начин, че има реализиран приход в такива размери, както и че няма направени разходи, отчетени за през този период.Отново се посочва, че СМР по фактурите не са извършвани, видно от хронологичен опис и дневник на сметка 412/1.

В жалбата се сочи, че директорът на ДОДОП Пловдив в решението е приел за вярно, че ревизиращият екип е извършил правилно корекции на вече оповестените счетоводни отчети на „Билд Инвест“

ЕООД за 2017г., а това представлява нарушение на ЗСч., ЗКПО и СС 8 приемайки, че извършената ревизия е при особени случаи, но без никой да спази задължителните процедури, залегнали императивно в ДОПК. В твърденията изложени както в РА, така и в РД, и в Решение 338от 28.07.2022г. няма мотиви, нито е конкретизиран приложимият стандарт, без да са налице данни дали реално услугите /СМР/ са извършени, на какъв етап на завършеност са били, отчетени ли са разходи, могат ли същите да бъдат изчислени надлежно,изпълнени ли са критериите за признаване на приходи.

Изразява се становище, че от всички представени доказателства по преписката е видно по категоричен начин,че процесиите СМР са завършили и приключили в следващи периоди, в които са издадени окончателни фактури, за което няма данни по преписката и не е било предмет на изследване в хода на ревизията. Самата ревизия е водене по общия ред на корпоративния закон, а всъщност е следвало да бъде проведена по особен такъв ред, след извършаване на анализ по дадени критерии, който е задължителен и при спазването на нормите в ДОПК. Искането е да се отмени оспорения РА, потвърден с решение на директора на ДОДОП – Пловдив. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Ответникът

– Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмена защита посочва доводи в подкрепа на твърдението си за неоснователност на жалбата.

ОП –

Кърджали, уведомена за образуваното дело, не изпраща представител.

Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган

– Директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил изцяло. Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.