Решение № 746 от 30.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330200998 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно Постановление № 3/23.01.2025г., издадено от Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на „Сторидж Ойл” ЕАД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 5500 лв.

С жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законовоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните, намери от фактическа страна следното:

На 28.03.2024г. била извършена планова проверка на обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. Васил Левски 11-121, стопанисван от „Сторидж Ойл“ ЕАД.

1

Обстоятелствата във връзка с проверката били закрепени с Констативен протокол № 0013213/28.03.2024г., като с документа били дадени задължителни предписания, сред които по т. 1 – „Да се представят в РИОСВПловдив информационни листове за безопасност на ОХВС, отговарящи на чл.

31 от Регламент 1907/2006 REACH и Регламент 878/2020 за изменение на приложение II на регламент REACH“. Срокът на предписанието бил до 29.04.2024г., а отговорник – изпълнителният директор.

В срок до 29.04.2024г. изисканите документи не били представени в РИОСВ-Пловдив.

На 27.09.2024г. била извършена проверка на място в обект „Петролна база-Пловдив“, находящ се в гр. Пловдив, ул. Васил Левски № 111-121 с оператор „Сторидж Ойл“ ЕАД. В хода на извършената проверка се установило, че даденото предписание в т. 1 от Констативен протокол № 0013213/28.03.2024г. не е изпълнено, доколкото в срок до 29.04.2024г. в РИОСВ-Пловдив не били представени информационните листове за безопасност на опасните химични вещества и смеси.

За така констатираното бил издаден АУАН № 97/31.10.2024г., а впоследствие било издадено и обжалваното НП № 3/23.01.2025г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите от АУАН, както и от приложените писмени доказателства от значение по делото – КП №0013989/27.09.2024г. и КП № 0013213/28.03.2024г. От страна на жалбоподателя се оспорва извършването на деянието, като се посочва, че не се явява доказано да не е изпълнил предписанието, респ. да не е представил изисканите документи. Същевременно обаче не се излагат твърдения, нито се представят доказателства документите да са били представени, поради което и съдът намери възражението за недоказано.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Въпреки правилно установената фактическа обстановка, от която се констатира извършването на твърдяното административно нарушение и въпреки обстоятелството, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица с оглед представените по делото заповеди, съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дееца, доколкото тя е била 2 погасена по давност още преди издаване на АУАН.

Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за нарушения в определен кръг обществени отношения- две години.

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.

Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за извършване на противоправното деяния и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно наказателната отговорност, които действия следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.

В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на 3месечния давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е последваща дейност, относима към реализирането на административно-наказателната отговорност и нейната индивидуализация.

Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни 3 за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителят. В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна норма и фактическия състав на нарушението, наказващият орган разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент, предшестващ извършването на формална проверка. Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителят, е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността на дееца, без тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и подписване на актове, които финализират проверката. Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети лица), на практика да продължава в нарушение на закона установените давностни срокове.

Действително законодателят е предоставил на администрацията два срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг (едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна.

Тези трайно установени в съдебната практика положения бяха възпроизведени и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд.

Макар и постановено по конкретен казус, свързан със Закона за защита на потребителите, в тълкувателното решение се съдържат принципни постановки, които са общи за всеки административно наказателен процес, а именно: „Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да 4 идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“.

Факти, които следват момента, в който наказващият орган е разполагал с цялата необходима му информация за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, са ирелевантни за преценка за спазване срока по чл. 34 ЗАНН, като такива могат да бъдат –документалното приключване и оформяне на проверката с констативен протокол, решение на колективен орган, решение на висшестоящ орган и др.

Пренесени на плоскостта на конкретните данни по делото, гореизложените принципни положения водят до несъмнения извод, че АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.

В АУАН е посочено, че нарушението е открито със съставянето на Констативен протокол от извършена служебна проверка

№

0013989/27.09.2024г. АУАН е издаден на 31.10.2024г.

От отразеното в самите АУАН и НП обаче се установява, че нарушителят всъщност е открит на една по-ранна дата, а именно на 30.04.2024г.

В процесния случай вмененото нарушение се състои в неизпълнение на задължителни предписания, дадени при предходна проверка. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че изпълнението на предписанието е следвало да бъде изпълнено чрез представяне в срок до 29.04.2024г. на съответните писмени доказателства, при това в РИОСВ-Пловдив. По делото се установява, че към 30.04.2024г. в деловодството на РИОСВ-Пловдив не са постъпили изисканите документи от жалбоподателя.

Посоченото означава, че още към тази дата нарушителят е бил открит:

-доколкото от една страна, самоличността му е била изначално известна още със съставянето на протокол № 0013213/28.03.2024г.., с който са дадени задължителните предписания,

- от друга страна, още към датата на изтичането на предписанието наказващият орган е разполагал с всички необходими данни и доказателства за конкретно извършеното нарушение, под формата на бездействие, състоящо 5 се в неизпълнение на дадените задължителни предписания в срок до 29.04.2024г.

Да се приеме обратното означава да се допусне държавните органи неоправдано да бездействат в рамките на 1-годишния срок (или в случая 2годишния срок) от извършване на нарушението при налични всички необходими данни, както за извършеното нарушение, така и за самоличността на нарушителя, което на практика би обезсмислило приложното поле на покъсия тримесечен срок.

В този смисъл е и трайната практика на административните съдилища, приемаща, че при нарушение, състоящо се в неизпълнение на задължителни предписания, нарушителят се счита за открит още от датата на изтичане на срока за изпълнение на предписанията.

Така и Решение 1495/01.08. 2022 на Административен съд-Пловдив, ХХІ състав, по к.адм.н.д. № 1391/2022., Решение № 1441 от 04.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1262 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2020 от 21.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1682 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1042 от 06.06.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 805/2023 г. и др.

В тази насока е и най-актуалната практика на АС-Пловдив – така и Решение № 377 от 12.01.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2372/2023 г. : „Соченото обстоятелство, че на 02.09.2022 г. е открит нарушителя, при извършената проверка за изпълнение на даденото с Констативния протокол предписание, не кореспондира с установените факти отнесени към приложимата норма на закона….на бездействието на касатора е противопоставимо бездействието на органа, който и да е приемал, че защитава важни обществени интереси не е извършил никакави последващи контролни действия по изпълнение на предписанието и едва на 02.09.2022 г. е проверил собствената си деловодна система. Именно в изпълнение на закона, действията на органа биха били законосъобразни, ако сочената проверка по изпълнение на предписанието беше извършена до 30.03.2022 г. ведно със съставянето на АУАН. Приемането на по-късен момент за установяване на нарушителя и то обвързвайки го с действия на 6 самата администрация създава правна несигурност, тъй като по този начин, отлагайки необосновано във времето извършването на действия по съставяне на протокол, би се създала възможност за съставяне на АУАН извън предвидените от закона срокове, като само и единствено от желанието на администрацията биха възникнали основанията за начало на давностните срокове. Подобно разрешение противоречи на принципа на правовата държава и няма как да бъде споделено от настоящата инстанция.“