Решение № 1615 от 09.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1615 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20211110211320 по описа за 2021 година Мотиви към решение от 02.03.2022г., постановено по НАХД № 11320/2021г. на Софийски районен съд, 6 състав

Производството е по реда на Глава XXVIII от НПК.

Софийска районна прокуратура e повдигнала обвинение срещу Г.

СТ. КЬ. за това, че на 13.08.2019г., около 20,00 часа, в гр.София, ж.к.“Люлин“, 5 микрорайон, на кръстовището на ул.“Мичман Димитър Светогорски“ и ул.“Поручик Григорий Загорски“, проявил жестокост към гръбначно животно – куче, порода „Питбул“, от женски пол, с бяла космена покривка на светлокафяви петна, на видима възраст 4-5 месеца – хванал кучето от земята и със сила го хвърлил пред движещ се по ул.“Мичман Димитър Светогорски“ лек автомобил /с неустановена марка и модел/, който прегазил кучето и с това му причинил противозаконно смърт - престъпление по чл.325б, ал.1 НК.

С постановление от 04.08.20 21г. Софийска районна прокуратура е внесла материалите по делото в Софийски районен съд като на основание чл.78а НК е направила предложение обвиняемият Г. СТ. КЬ. да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание.

1

В хода на съдебното следствие обвиняемият К. не признава фактите и обстоятелствата, изложени в постановлението на Софийска районна прокуратура. Твърди, че на инкриминираната дата купил кученце на възраст около 3 месеца от свидетеля ЕМ. Р. Д., порода „Питбул”, като му заплатил сумата от 100 лв. Купил храна и необходимите прибори за отглеждането му.

Вечерта го извел навън. Запалил цигара. В това време по улицата преминал автомобил, който прегазил внезапно изтичалото на уличното платно животно.

Защитникът на обвиняемия К. пледира за оправдателен съдебен акт като мотивира искането си с твърдения за недоказаност на обвинението както от обективна, така и от субективна страна.

Софийска районна прокуратура не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Съдът, след като извърши преценка на събраните по досъдебно производство № ЗМ 1454/2019г. по описа на 09 РУ- СДВР, пр.пр. № 1454 /2019г. по описа на Софийска районна прокуратура доказателства , а именно: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Б. Р. Д., С. Г. К., Я. П. Г., ЕМ. Р. Д. и В. В. Ц. , писмени доказателства и доказателствени средства: ветеринарно-медицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието, протоколи за разпознаване на лица, справка за съдимост, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено:

Обвиняемият Г. СТ. КЬ. е роден на 02.07.1967г. в гр.Дупница, живущ в гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.541, вх.“Б“, ет.6, ап.36, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

На 13.08.2019г. обвиняемият К. купил от свидетеля ЕМ. Р. Д., когото познавал, куче, на възраст около 4-5 месеца, порода „Питбул“, от женски пол, с бяла космена покривка на светлокафяви петна. Вместо исканата сума му платил по-малко – заплатил на свидетеля 100 лв.

На същия ден, около 20,00 часа, го извел на разходка –до бл.541 в ж.к.“Люлин“, 5 микрорайон, където живеел. В близост до мястото за разходка се намирало игрище, където свидетелите ЕМ. Р. Д. и Б. Р. Д., заедно с техни познати, играели футбол.

2

В един момент кучето останало без контрол и изскочило на кръстовището на ул.“Мичман Димитър Светогорски“ и ул.“Поручик Григорий Загорски“. Там било блъснато от преминаващ лек автомобил с неустановена марка и номер. Вследствие на силния удар настъпил масивен подкожен кръвоизлив във вентралната гръдна област и кръвоизлив в гръдната кухина, причинени от счупване в основата на 4-то, 5-то и 6-то ребро вдясно.

Съгласно заключението на ветеринарно-медицинска експертиза настъпилата смърт на животното била вследствие от загубата на голямо количество кръв, причинена от получените травматични увреждания на ребрата, големите кръвоносви съдове и органите в гръдната кухина. Вещото лице прави категоричен извод за причината за травматичното увреждане силен механичен удар.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът обсъди показанията, дадени в хода на съдебното следствие от свидетеля Б. Р. Д., съпоставяйки ги с неговите показания, дадени в хода на досъдебното производство.

Анализирайки тези показания съдът възприе тезата на обвиняемия К., че на инкриминираната дата собственик на кучето е обвиняемият – в съдебно заседание свидетелят Б. Р. Д. твърди, че заедно с брат си – свидетеля ЕМ. Р.

Д. - продали кучето 4 дни преди инцидента.

Съдът кредитира показанията, дадени в хода на съдебния процес в частта, относно собствеността върху кучето, на няколко основания:

В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство свидетелят твърди, че обвиняемият имал конфликт с брат му – със свидетеля ЕМ. Р. Д.. В хода на съдебното производство, обаче, твърди, че брат му предал кучето на обвиняемия, за да го гледа, докато двамата с брат си играят на футболното игрище.

Показанията в тази част, дадени в хода на досъдебното производство от свидетеля Б. Р. Д., противоречат на показанията на неговия брат – на свидетеля Е.Д.. Свидетелят Е.Д. никъде в показанията си не споменава обстоятелството, че оставил кучето на обвиняемия Г. СТ. КЬ. под негов контрол докато собственикът му /свидетелят/ играе футбол.

Особено фрапантна и абсурдна от житейска гледна точка е и тази част показанията, дадени от свидетелите Б.Д. и Е.Д. в хода на досъдебното производство, в която твърдят, че излезли да разхождат кучето около 19,00 3 часа и забелязали, че кучето го няма чак в 20 часа. Съдът намира, че е нелогично и в противоречие с обичайната практика, в процеса на обучение на куче на възраст около 4-5 месеца то да остане без надзор, защото стопанинът му се забавлява като играе футбол.

Съдът приема, че логически издържан и съответен на фактическите обстоятелства е изводът, че свидетелят Е.Д. не е предавал на инкриминираната дата на обвиняемия К. кучето, предмет на престъплението, за да го гледа и да се грижи за него.

Поради тези мотиви съдът приема, че на инкриминираната дата кучето не е било собственост на свидетеля ЕМ. Р. Д., а на обвиняемия К. – обясненията на обвиняемия в тази част са логични, еднопосочни и вътрешно непротиворечиви, същите са подкрепени от показанията и на свидетеля Б. Р.

Д., дадени в хода на съдебното производство.

Опорен пункт и правнозначим факт с особена доказателствена тежест, аргументирал съда да кредитира обясненията на обвиняемия К., са показанията на свидетеля Б. Р. Д. в частта, с която признава, че нямал пряка видимост към мястото на инцидента – свидетелят Б.Д. твърди, че макар да е имал видимост към улицата, по която се е движил лекият автомобил, не е имал видимост към мястото на инцидента – по негово признание то е било на разстояние около 150-200 м от игрището и не е видял автомобила, прегазил кучето.

По същество обвинението на Софийска районна прокуратура към Г.

СТ. КЬ. се аргументира с показанията на двамата братя ЕМ. Р. Д. и Б. Р. Д., като приема, че двамата свидетели са и очевидци на престъплението - в хода на досъдебното производство свидетелят Б. Р. Д. твърди, че забелязал как обвиняемият К. хванал кучето и го захвърлил пред преминаващ в този момент автомобил, като в тази част неговите показания съвпадат с тези, дадени от свидетеля ЕМ. Р. Д..

Съпоставени, обаче със свидетелските показания, дадени в хода на съдебното производство, показанията на Е.Д. са в противоречие с тези – на неговия брат – и двамата свидетели признават, че са играли на футболното игрище по време на инцидента, като дори и да е имало пряка видимост към местопроизшествието /а свидетелят Б.Д. твърди, че е нямало/, разстоянието до мястото на трагедията е било около 150-200м, което обективно силно 4 затруднява всякакво наблюдение върху кучето.

Съдът съпостави показанията на двамата свидетели в тази част с показанията, дадени от свидетелите С. Г. К. и Явор

П. Г. – служители в Сектор „ОП“ при 09 РУ-СДЗР, изпратени за проверка на подадения сигнал. Полицейските служители еднопосочно и непротиворечиво помежду си твърдят, че по сведения на група лица, между които и двамата свидетели Б. Р. Д. и ЕМ. Р. Д., по време на тяхната разходка с кучето, обвиняемият сграбчил животното и с голяма сила го ударил в земята, след което кучето било прегазено от преминаващ автомобил. Съдът приема, че показанията на свидетелите К. и Г. пресъздават добросъвестно информацията, получена от свидетелите Б.Д. и Е.Д. – полицейските служители са изпратени за проверка на сигнала и те, в изпълнение на служебните си задължения, са разпитали присъстващите на инцидента лица. Т.е. в хипотезата на предадена невярна информация показанията на полицейските служители не кореспондират с фактическите обстоятелства.

Сравнявайки показанията на свидетелите Б.Д. и Е.Д. от една страна и от друга – на свидетелите К. и Г., съдът констатира, че показанията на едната група свидетели противоречат на показанията на втората така оформила се група свидетели по отношение на механизма на извършване на деянието – двамата братя твърдят, че обвиняемият захвърлил кучето пред преминаващия автомобил, който бил и непосредствения причинител на смъртоносния удар, докато обобщавайки казаното от същите тези свидетели полицейските служители твърдят еднопосочно и безпротиворечиво помежду си, че е имало удар, предхождащ удара на преминаващия автомобил – обвиняемият сграбчил кучето и го ударил силно в земята, след което преминаващият автомобил прегазил животното.

Съпоставяйки свидетелските показания на К. и Г. от една страна със заключението на ветеринарномедицинската експертиза от друга, съдът констатира съществено различие относно механизма на причиняване на травматичното увреждане – вещото лице категорично твърди за наличието на единствен „силен, механичен удар”, докато от свидетелските показания на полицейските служители се извежда извод за два удара – по техните твърдения обвиняемият грабнал кучето и го ударил в пътната 5 настилка, след което животното било премазано от преминаващия автомобил.

Както вещото лице, така и полицейските служители не са обвързани с някакви зависимости към страните по делото и поради тази причина не са заинтересовани лица от изхода на наказателното производство, но следва да се отчете фактът, че показанията на тези двама свидетели са на база проведените разговори със свидетелите Б.Д. и Е.Д. и по същество преразказват сведенията, получени от тях. Процесуалната стойност на съдържащите се в посочените свидетелски показания данни ги определя като производни по характер доказателства, доколкото същите не отразяват и не пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното престъпление и неговото авторство, а възпроизвеждат съобщени от свидетелите Б.Д. и Е.Д. факти за неправомерния акт.

Тук е уместно да се съобрази обстоятелството, че свидетелите Б.Д. и Е.Д. са братя, което предполага на заинтересованост и на двамата от изхода на делото, както и обстоятелството, че между тях от една страна и от друга обвиняемия К. е съществувала неприязън – обясненията в тази част на обвиняемия К. се подкрепят от свидетелските показания на Б. Р. Д., дадени в хода на досъдебното производство /“…Тогава към него – към свидетеля ЕМ.

Р. Д. – се приближи Г. от бл.541, вх.“Б“, с когото брат ми Емил има конфликт….“/.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката В. В. Ц. – показанията на тази свидетелка съвпадат изцяло с част от показанията на свидетелите Б.Д. и Е.Д., дадени в хода на досъдебното производство, които показания на двамата свидетели съдът не кредитира в тези части.

По отношение на данните, изводими от протоколите за разпознаване на лица – съдът намира, че те не изясняват обстоятелствата, които се предполага, че следва да бъдат изяснени с провеждането на процесуалноследствените действия по разпознаване – разпознаващи лица са свидетелите Б.Д. и Е.Д., които добре са познавали обвиняемия К. и които са имали обтегнати отношения с него, поради което в това си качество – на разпознаващи лица двамата свидетели са били предубедени.