Определение № 1809 от 09.04.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1809 гр. Бургас, 09.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120101546 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „А. против Д. А. Б., с която е предявен установителен иск.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и със заповедното дело, намира производството за недопустимо, като мотивите за това са следните:

Съдът, разглеждащ установителния иск, дължи самостоятелна проверка за наличието н а предпоставките за предявяването му. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск – в този смисъл т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

По ч. гр. дело № 1497/2025 г. по описа на РС – Нови Пазар е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 47/13.01.2026 г. срещу Д. А. Б..

Заповедният съд е изпратил съобщение до длъжника за връчване на заповедта за изпълнение до постоянния и настоящия му адреси, които съвпадат, а именно – гр. Видно от съобщението, връчителят е посетил адреса, като не е открил адресата или негови близки, като е залепил уведомление на адреса, но в указания срок никой не се е явил в съда, за да получи книжата. Заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и дава указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, по който е образувано настоящото производство.

В съобщението, с което се изпраща на длъжника заповедта за изпълнение, обаче няма отбелязване връчителят да е събрал информация от домоуправител, от съседи или от друг източник дали лицето живее на адреса. Според разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд указва на заявителя да предяви иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая това условие не е изпълнено.

На следващо място, според разпоредбата на чл.47, ал.7 от ГПК, разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчване на заповед за изпълнение. Според разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК при невъзможност за връчване на заповедта за изпълнение на посочения от заявителя адрес, респективно на регистрирания адрес на длъжника, съдът служебно 1 проверява и местоработата на длъжника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

В заявлението, респективно в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е посочен адрес на длъжника „гр. Няма съмнение, че този адрес е непълен.

Видно обаче от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за кредит, в него е посочен „пълен“ адрес на длъжника, а именно – гр. По заповедното производство няма данни длъжникът да е търсен на този адрес за връчване на заповедта за изпълнение.

На последно място, от служебна справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, изготвена от настоящия съдебен състав, се установява, че длъжникът е управител и съдружник, респективно само съдружник в няколко дружества („ИРБИС ПЛАСТ“ ООД, „ДИ ЕС ЕФ“ ООД, „БАРС МЕТАЛ“ ООД – в ликвидация) и упражнява търговска дейност като ЕТ „БАРС-Д. Б.“. Седалището и адресът на управление на тези дружества, както и на ЕТ, се различават от постоянния и настоящ адрес на длъжника, респективно от адреса, отразен в договора за кредит. Видно от заповедното производство, няма доказателства да е изпълнена процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по място на осъществяване на търговска дейност.

Ето защо, не може да се приеме, че са осъществени всички задължителни начини за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, които са неуспешни, респективно не е удостоверено по надлежен начин, че длъжникът не живее на адреса, поради което заповедта за изпълнение не е връчена на Б. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Предвид изложеното, към настоящия момент дружеството няма правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение – този иск е преждевременно предявен и производството по делото следва да бъде прекратено.

След влизане на определението в сила, препис от същото следва да се изпрати на заповедния съд, който да продължи процедурата по връчване на заповедта за изпълнение по адрес, посочен от заявителя, респективно по място на осъществяване на търговска дейност и при невъзможност за това, да прецени дали заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.130, ал.1 от ГПК съдия при БРС ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1546/2026 г. по описа на БРС, образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, против Д. А.

Б., ЕГН – **********, с която е предявен установителен иск за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1497/2025 г. по описа на РС – Нови Пазар.

След влизане на определението в сила, препис от същото да се изпрати на заповедния съд по ч. гр. дело № 1497/2025 г. по описа на РС – Нови Пазар.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2