Определение № 761 от 09.07.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 563/2024
- Вид
- Определение № 761
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 761 гр. Благоевград, 09.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Милена Каменова
Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500563 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от адвокат Д. К. Д., пълномощник на Т. Н. Й., със съдебен адрес: гр. София, ** против определение № 72/31.01.2024 г., постановено по гр.д. № 60/2023 г. по описа на РС- Разлог.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и необосновано.
Твърди се, че макар и пространни, мотивите на първоинстанционния съд не са безпристрастни, каквото повелява закона. Явно проличавала колегиалната съпричастност и услуга в полза на ответника и ощетяване на ищеца.
Сочи се, че е недопустимо при материален интерес от 600,00 лева, да се определи и присъди 500,00 лева адвокатско възнаграждение, което е два и повече пъти завишено и в противоречие с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение се определя от цената на иска, правната и фактическа сложност на делото, които обстоятелства не са съобразени от първоинстанционния съд.
Разяснява се, че исковата молба на ищцата срещу ответника била подадена по настоящия адрес на последния в гр. Дупница, където било образувано гр.д. № 935/2022 г. С отговора на исковата молба ответникът представил договор за правна услуга, сключен с адвокат С. Я. Ч. от гр. Смолян с права до го представлява по гр.д.
№ 935/2022 г. и посочено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. Изтъква се, че в първото по делото съдебно заседание упълномощеният адвокат не се явил, по възражение за подсъдност на ответника, производството пред РС- Дупница било прекратено, с което се прекратили както договора за правна услуга, така и пълномощно от 15.06.2022 г. В конкретния случай упълномощаването било изрично – за определено дело, а именно гр.д. № 935/2022 г. по описа на РС- Дупница. Представените от ответника по делото пълномощно и договор за правна помощ не били общи по смисъла на чл. 34 ГПК, а изрични по 1 конкретно дело- гр.д. № 935/2022 г. по описа на РС- Дупница. Тези прекратени права нямали сила в новообразуваното гр.д. № 60/2023 г. по описа на РС- Гоце Делчев, а разноските оставали за сметка на вносителя, извършил плащането и той няма право до ги търси по друго новообразувано дело.
Сочи се, че в пълномощното не са спазени и задължителните изисквания на чл. 33 ГПК - посочване на трите имена, точният адрес и телефон на пълномощника.
Моли определението да бъде отменено.
В частната жалба е направено искане за отвод на всички съдии от ОС – Благоевград, тъй като публично известно било, че ответникът А. С. И. е командирован районен съдия в Окръжен съд – Благоевград, поради което възниквали съмнения за безпристрастността на съдиите колеги на И.. Искането за отвод е мотивирано и с близки отношения на ответника със съдиите от ОС – Благоевград и ОС- Кюстендил.
В допълнение към частна жалба се сочи, че в РС- София между същите страни, на същото основание и за същото искане на 16.01.2023 г. има образувано гр.д. № 2281/20236 г., а гр.д. № 60/2023 г. по описа РС- Гоце Делчев е образувано на 23.01.2023 г., което се явява по-късно заведено и по силата на чл. 126, ал. 1 ГПК се прекратява служебно.
В отговора на частната жалба се оспорва искането за отвод на всички съдии от ОС - Благоевград и ОС - Кюстендил като неоснователно и злоупотреба с право.
Частната жалба и допълнението към частната жалба се оспорват като недопустими, а по същество и неоснователни. Твърди се, че в подадените частна жалба и допълнение към частна жалба не се съдържат фактически и правни основания, които да го обосновават, а се съдържат свободни интерпретации и внушения, с което се прави опит за обосноваване на същите.
Сочи се, че отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК за ответника, е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и преди да бъде уведомен за прекратяването. Изтъква се, че ответникът е претендирал разноски както с отговора на исковата молба, така и с отделна молба, към която прилага списък на разноските.
Твърди се, че предмет на договора за правна услуга е оказване на правна услуга, изразяваща се в изготвянето на отговор на исковата молба и процесуално представителство и защита по гр.д. № 935/2022 г. по описа на РС- Дупница, което след отвод за местна подсъдност по правилата на чл. 23 ГПК е образувано под № 60/2023 г. по описа на РС- Гоце Делчев. Относно размера на възнаграждението се сочи, че същият е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.
Прави се искане за потвърждаване на обжалваното определение.
От частния жалбоподател са депозирани възражения по отговора на частната жалба. Сочи се, че 14.04.2024 г. (денят на депозиране на отговора на частната жалба) е неделя, поради което регистратурата на съда не е работила, за да входира същия ден отговора. Поддържа се, че ответникът в нито един момент от развитието на производството фактически не е бил представляван от адвокат, а всички молби са написани и депозирани лично от него.
2
По искането за отвод настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отвод поради следното:
В хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съдът се произнася по искане на страните за отстраняване на съдебния състав само с оглед на въведени конкретни твърдения за факти, подведени като обстоятелства, обосноваващи отстраняванетотака определение № 3/11.01.2016 г. по т.д. № 3343/2015 г. на ВКС. Искането за отвод частният жалбоподател е мотивирал с обстоятелството, че ответникът А. И. е командирован районен съдия в ОС- Благоевград и близки отношения между съдиите от ОС- Благоевград и ответника. Настоящият съдебен състав намира, че липсват обстоятелства, още по-малко сочените, които да съставляват основание за отвод на съдебния състав по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Ответникът А. И. е съдия в РС- Благоевград, но не е командирован в ОС- Благоевград.
Предположенията и съмненията на жалбоподателя за близки отношения между ответника и съдебния състав са хипотетични и не са изведени от съществуващи в действителността факти и връзки между тях. Поради това сами по себе си субективните усещания на страната не могат да послужат като основание за отвод.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав се е произнасял и по друго дело между същите страни- в.ч.гр.д. № 120/2024 г. по описа на ОС- Благоевград, по което страните не са имали искания за отвод.
По тези съображения искането за отвод следва да се остави без уважение.
Съдът намира, че частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт в установения в закона срок.
По същество счита, че жалбата е частично основателна, по следните съображения:
По искова молба, депозирана в РС- Дупница, от Т. Н. Й. против А. С. И. е било образувано гр.д. № 935/2022 г. по описа на съда. От ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който е направено възражение за местна подсъдност на делото, което съдът е счел за основателно, поради което е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС- Петрич. След отводи на всички съдии от РС- Петрич и РС- Сандански, с определение № 69/16.01.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 48/2023 г. по описа на ОС- Благоевград, делото е изпратено за разглеждане от РС- Гоце Делчев, в който съд е образувано под № 60/2023 г. С отговора на исковата молба от ответника е направено искане за присъждане на разноски в производството. Към отговора е приложено пълномощно, с което ответникът упълномощава адв. С. Я. Ч., от Адвокатска колегия Смолян да го представлява и защитава по гр.д. № 935/2022 г. по описа на РС- Дупница, както и договор за правна услуга, сключен между ответника и адв. С.
Я. Ч., от Адвокатска колегия Смолян с предмет оказване на правна услуга, изразяваща се в изготвянето на отговор на исковата молба и процесуално представителство и защита по гр.д. № 935/2022 г. по описа на РС- Дупница при уговорено възнаграждение в размер на 500,00 лева, които са изплатени напълно в брой към момента на подписване на договора, като същият служи за разписка.
С определение № 212/13.04.2023 г., постановено по гр.д. № 60/2023 г. по описа на РС- Гоце Делчев, производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищеца. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника е депозирана молба за допълване на определение № 212/13.04.2023 г., като се присъдят разноски на ответника в размер на 500,00 лв. С обжалваното определение 3 ищцата е осъдена да заплати на ответника сторените разноски в производството в размер на 500,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. В настоящия казус производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищеца, поради което ответникът има право на разноски. Адвокатското възнаграждение подлежи на плащане предварително и не се връща, ако производството по делото не се развие по очаквания начин, поради което се дължи възнаграждение за цялостно процесуално представителство, а не за определено действие.
Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка- Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. В настоящия случай в договора е посочено, че възнаграждението е заплатено, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока.
Неоснователни са доводите, че упълномощаването се отнася за определено дело- гр.д. № 935/2022 г. по описа на РС- Дупница. Тълкувайки волята на страните, очевидно упълномощаването се касае за първоинстанционното производство.
Промяна в местната подсъдност не променя характера на производството, а именно – първоинстанционно.
Неоснователни са и доводите за неспазване на изискванията на чл. 33 ГПК относно съдържанието на пълномощното. Представеното пълномощно е подписано от упълномощителя, посочени са трите имена на страната и адвоката, както в коя колегия е вписан адвокатът. Налице е валидна упълномощителна сделка. Непосочването на адрес и телефон на пълномощника не са в състояние да опорочат упълномощаването. От друга страна, не са налични доказателства, че посочения в пълномощното представител не е адвокат.
В депозирано пред районния съд становище по молбата на ответника по чл.
248 ГПК от процесуалния представител на ищеца са изложени възражения за несъразмерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с цената на предявения иск, което по същество представлява възражение за прекомерност, изрично поддържано и в частната жалба.
Настоящият съдебен състав намира възражението за основателно.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от 4
Разпечатката съдържа 45 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fd470e1-4aa0-4c15-b147-d067f58048ab