Решение № 900 от 16.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100513636 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20060091 от 03.10.2022 г., постановено по гр.д. № 13985/2021г. по описа на СРС, 46-и състав, е признато за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, че И. Г. М., ЕГН **********, дължи на дружеството сумата от 1 781,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. януари 2017 до м. април 2019г., 172,80 лв. – мораторна лихва върху посочената цена за топлинна енергия, както и сума в размер на 36,26 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. януари 2017г. до м. април 2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.03.2020г. по ч.гр.д.№ 9186/2020г. по описа на СРС, 46 състав.

По делото е постъпила въззивна жалба от ответника И. Г. М. , с която се обжалва първоинстанционното решение в посочената част. Твърди се, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен. Поддържа се, че по делото не е доказано жалбоподателят да е потребител на топлинна енергия, тъй като липсват документи, които да установяват наличие на облигационно отношение с топлопреносното дружество, в частност молба-декларация за открИ.е на партида. Сочи се също, че няма данни дружеството да е публикувало в сайта си информация за дължимата от жалбоподателя сума, 1 поради което не се доказва последният да е изпаднал в забава. Твърди се, че дружеството не е доказало нито основанието, нито размера на задължението за плащане на услугата дялово разпределение. Посочва се също, че не са представени доказателства за съобщаване на жалбоподателя на реда и начина на заплащане на услугата, както и за датата, на която това следва да бъде сторено. Отправя се молба първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот 2 през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В процесния случай страните не спорят, че недвижимият имот е бил топлофициран, а сградата - етажна собственост /в която се намира той/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. По делото са ангажирани и доказателства относно собствеността на имота. Видно от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 10.12.1985г., намиращият се в кв. „*******“, ет.5 апартамент № 30 е закупен от ответника И. Г. М.. Неоснователно в този 3 смисъл се явява възражението на жалбоподателя-ответник, че по делото не е доказано наличието на облигационни отношение с топлопреносното дружество. Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, като за тази цел не се изисква същите да са подали нарочно заявление за открИ.е на партида на тяхно име. Договорното правоотношение възниква между топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл. 290 ГПК.

Предвид гореизложеното и с оглед липсата на оспорване относно количеството доставена енергия в имота, следва да се приеме, че за въззивника е възникнало задължение за заплащане на претендираната сума за доставка на топлинна енергия. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е счел отправеното възражение за давност за основателно.

Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия - а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият съдебен състав приема, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната давност. На следващо място, съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. 1 от ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск. В процесния случай съгласно чл. 422, ал 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тълкувайки съвкупно двете разпоредби се налага изводът, че погасителната давност за нуждите на настоящото производство се счита за прекъсната от 20.02.2020г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно погасени по давност биха били вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 20.02.2017г. При срочните задължения давността започва да тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение на възникналото задължение. В процесния случай приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат 4 месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.

При това положение погасени по давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 20.02.2017г., в случая това са тези, възникнали в периода м.05.2016г.- м.12.2016г. От представените по делото фактури, неоспорени от насрещната страна, се установява, че цената на доставената топлинна енергия в погасения по давност период възлиза на 268.99 лева. Следователно дължима остава сумата в размер на 1 781,02 лева По делото не са ангажирани доказателства за извършване на плащания, поради което следва да бъде разгледана претенцията на дружеството за дължима мораторна лихва за забава върху цената на доставената топлинна енергия. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в подадената жалба се твърди, че доколкото дружеството не е публикувало в сайта си информация за дължимата сума за топлинна енергия, то задължението за нейното плащане не е падежирало, съответно липсва забава. В рамките на настоящото производство приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. За разлика от предходно действалите общи условия, същите не предвиждат, че длъжникът изпада в забава, при условие че не плати в рамките на 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на дружеството. Напротив, съгласно чл. 33, ал 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно при действието на тези общи условия изпадането на длъжника в забава не е обусловено от уведомяването му за издадената фактура, а от изтичане на посочения 45-дневен срок.

Макар и по различни мотиви, настоящият съдебен състав не споделя установената от районния съд дължимост на вземанията на ищеца за лихви за забава за периода от 15.09.2017г. до 06.02.2020г. , тъй като същата не се установява от доказателствата по делото. Както бе вече посочено, задължението на жалбоподателя за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно. В забава за изпълнението му същият може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. Предвид характера на задължението, което първоначално се изчислява на база прогнозно потребление, за което се издава месечна фактура, а едва в по-късен момент се установява стойността на реалното потребление чрез издаване на изравнителна сметка, ликвидността на същото настъпва в един по-късен момент. Така съгласно чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия след 5 отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в Общите условия 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06. на съответната година- 2017г., 2018 г., 2019 г./, цитираните клаузи на Общите условия са неприложими. В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, по-конкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД иск за признаване дължимост на мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2017г. до 06.02.2020г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.