Определение № 1808 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1808 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501343 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на В. В. А., ЕГН: ********** против Определение № 683/ 16.01.2026 г. по гр.д.№ 5150/ 2025г. по описа на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката вх.№ 126773/ 08.12.2025г. за изменение на на Решение № 5083/ 20.11.2025г. по делото, в частта а разноските.

Ответника по частната жалба „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 , редовно уведомен, не взема становище.

ПОС като взе предвид представените по делото, намери следното:

ЧЖ изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Във връзка с постановеното Решение № 535/ 09.02.2026г на ПРС , с което е уважен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр с чл. 21, ал.1 ЗПК относно нищожност на договорна клауза по ДПК между страните с цена на иска 613, 47 лв, както и уважен насрещен осъдителен иск по чл.23 ЗПК, предявен от настоящия жалбоподател като ответник и ищец по този иск, съдът е определил за проц.представител на първоначалния ищец възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 204, 52 евро.

С оглед депозираната молба от жалбоподателя по чл.248 ГПК с идентични на настоящата частна жалба доводи, с обжалваното определение съдът чрез препращане към мотивите на решението в насока на определения размер на АВ по чл.78, ал.3 ГПК , както и отбелязал в допълнение, че тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той не може да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК. Смисълът на разпоредбата е да се овъзмезди ответникът, който поради неоснователно предизвикания съдебен спор от ищеца, е бил принуден да се защитава и да прави разноски.

С частната жалба се поддържат доводите на ответника, депозирани в молбата по чл.248 ГПК 1 за отчитане на обстоятелството, че е налице доброволно погасяване на задължения след иницииране на заповедното производство, поради което и отхвърлени исковете, а забавянето за изпълнение на задълженията не е било поради недобросъвестност, а в резултат на настъпили житейски обстоятелства, за които представени писмени доказателства в приложение на частната жалба / видно от които същите се явяват особено непредвидени за страната/.

Въззивният съд споделя обосноваността на мотивите на РС относно наличието на хипотезата по чл.78 , ал.3 ГПК с оглед на това, че ответникът е станал причина за завеждане на делото с оглед реализиране на правата на ищцовото дружество по съдебен ред за установяване вземанията си по договорното правоотношение с ответницата, с общ размер на материалния интерес от 340 лева. Присъдените разноски в полза на ищцовия мобилен оператор са в размер на 770 лева, от които за адв възнаграждение за исковото производство са присъдени 480 лева, а за заповедното производство – в размер на 240 лева.

Въззивният съд намира, че след завеждане на заповедното производство, след което и исковото производство, с оглед наличието на настъпило погасяване на претендираните за установяване вземания, то делото се е явило със занижена фактическа и правна сложност поради настъпило изпълнение от страна на длъжницата, поради което се следва допълнително намаление както на разноските за заповедното производство с оглед бланкетния му характер, така и на тези в исковото производство, поради установения правопогасяващ юридически факт, изключващ събирането на допълнителни доказателства и техният анализ с оглед развитие на състезателния процес между страните.

С оглед на това следва да се отмени обжалваното определение, като се измени постановеното решение в частта на разноските чрез намаляване на присъденото адв.възнаграждение от 480 лева на 240 лева / 122,71 евро/, а това за заповедното производство от 240 лева с ДДС на 120 лева с ДДС / 61,36 евро/. С оглед на това по горните съображения присъденият общ размер на ищцовия оператор в размер на 770 лева, следва да се намали до общият размер от 360 лева за двете съдебни производства.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.първо вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 683/ 16.01.2026 г. по гр.д.№ 5150/ 2025г. по описа на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на В. В. А., ЕГН: ********** вх.№ 126773/ 08.12.2025г. за изменение на Решение № 5083/ 20.11.2025г. по делото, в частта а разноските, КАТО :

ИЗМЕНЯ Решение № 5083/ 20.11.2025г. по гр.д.№ 5150/ 2025г. по описа на ПРС в частта на разноските, в която В. В. А., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 сумата в размер на 770 лева , представляващи разноски за исковото дело и ч.гр.д.№ 18435/2024г. на ПРС,

2

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

Осъжда В. В. А., ЕГН: ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 сумата в общ размер на 184,07 евро / сто осемдесет и четири евро и седем цента / равностойността на 360 лева/ , представляващи разноски за исковото производство и ч.гр.д.

№ 18435/2024г. на ПРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3