Решение № 132 от 05.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Кюстендил, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20241500100570 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от Ц. В. Д. против Прокуратура на Република България и ОД на МВР - Кюстендил.

В исковата молба се твърди, че на 27.07.2022 г. в РУ Дупница било образувано досъдебно производство № 465/2022г., пр. пр. №2769/2022г. по описа на ТО Дупница, за това, че за времето от 24.07.2022 г. до 20:30ч. на 27.07.2022 г. в гр.Б., от къща, находяща се на ул.“******“ №* са отнети противозаконно чужди движими вещи а именно: пари-сумата от 27000 лв., собственост на „**************“, представлявано от управителя Б. Н. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени - престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Основанието за започване на това разследване бил сигнал от Б. Н. Д., че камера за видеонаблюдение заснела извършителя на кражбата и това бил ищецът. Само и единствено въз основа на тези данни още на 28.07.2022г. спрямо него било повдигнато обвинение за посоченото престъпление, след което служители от РУ Дупница се свързали с него по телефона и го уведомили, че трябва да се яви за да му бъде връчено. Ищецът ги уведомил, че е на море със съпругата си в гр. С., на гости при семейството на близък приятел И. М. и няма как незабавно да се яви в РУ Дупница. Тъй като му прилошало в С. идвала Бърза помощ. Явно от РУ Дупница уведомили РУ Созопол и му разпоредиха да се явя в районното. На същия ден около 10:00 ч. отишъл в РУ Созопол, където бил задържан, първоначално, без да му връчат каквито и да е документи. Демонстративно, в дома на М., пред семействата им, било извършено и претърсване и изземване. Служителите на РУ Созопол буквално преровили дома на неговите домакини, но не намерили нищо от значение за делото. Ищецът бил държан цял ден в РУ с нелепото обяснение, че още не 1 са получили нищо официално от Д., но им било разпоредено да го задържат. След като явно се получили съответни документи била съставена заповед за задържане и започнало конвоиране. От С. го преместили в 02 РУ Бургас. На следващия ден бил закаран в гр. С. З., където го прехвърлили в друга кола и го закарали в П. След това други служители го закарали в 02 РУ СДВР, където останал още една нощ. Сутринта го закарали в РУ Дупница. През цялото време бил воден като най-големият престъпник - с белезници и униформени полицай, в обществен транспорт. През цялото това време не бил информиран какво се случва, какво точно търсят и защо е задържан.

Тези действия на служителите на МВР ангажирали и отговорността на втория ответник.

Когато на 30.07.2022 г. му връчили постановлението за привличане в качеството на обвиняем разбрал точно какво се е случило и за какво го обвиняват.

Постановлението било съгласувано и подписано от представител на първия ответник, без абсолютно никакви доказателства. Това бездействие за събиране на доказателства и това незаконосъобразно действие за привличането му в качеството на обвиняем, ангажирали отговорността на прокуратурата на Република България.

В РУ Дупница му извършили полицейска регистрация. Бил фотографиран и му били снети дактилоскопни отпечатъци, като на най-големия престъпник.

С постановлението за привличане като обвиняем му била наложена и мярка за неотклонение гаранция в пари в размер на 1000лв. която внесъл в определения срок.

Бил му оказан жесток натиск от служителите на РУ Дупница, изразяващ се в психически тормоз заплахи и манипулации. Водили го в института по психология на МВР, където извършили полиграфско изследване и след това твърдели, че не го е „издържал“. Опитвали се да го манипулират и притискат с „милиционерски“ способи да признае вина, без да е виновен. Бил разпитван и давал обяснение в качеството си на обвиняем. Обяснявал, че не е виновен и се опитвал да доказва невиновността си, като поискал да се извършат различни действия по разследването в негова защита, които не били уважени. През по-голяма част от времето, през което продължило разследването, разследващите заявявали, че чакат резултати от експертиза, която така и не била изготвена. Това забавило значително своевременното приключване на досъдебното производство, което на 01.07.2024 г. приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца.

От воденото наказателно производството ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес притеснения, неудобство и срам, които били в пряка причинно-следствена връзка от действията на представители на двамата ответници. В следствие на това се влошило психичното и емоционалното му равновесие. Чувствал се напрегнат, неспокоен, страдал от безсъние. Постоянно мислел за това дело. На моменти получавал световъртеж, сърцебиене и изтръпване на крайниците. Понякога треперел и не можел да се концентрира. Ставал лесно раздразнителен и изнервен. Село Джерман не било голямо и за повдигнатото му обвинение се разчуло между хората. От срам и притеснения се затворил в дома си и не излизал. Не можел да се справя с ежедневните си дейности и не можел да полага труд. Изпитвал срам от съседи приятели и семейство, заради това, в което го обвинявали. Потърсил лекарска помощ и за времето от 17.08.2022 г. до 26.09.2022 г. постъпил за лечение в МБАЛ „*************“ **** гр.Д., психиатрично отделение. Било му проведено лечение и поставена диагноза: смесено - тревожно депресивно разстройство. Провеждал и амбулаторно лечение, след което се почувствал малко по-добре и го изписали за 2 домашно лечение, което продължавал да провежда под контрола на психиатър.

Делото причинило стрес и срам на цялото му семейство, която мисъл също го измъчвала. Те също потърсили психиатрична помощ. Претърсвали дома ми, разпитвали съпругата му и синът му М. В., а големият му син В. В. бил задържан за срок до 24 часа. Бил извършен обиск и в дома на бащата на съпругата му в с.У., ул.

“******“, №*, който нямал нищо общо.

Всичко това опетнило честта на семейството му пред съседи и близки, което нямало да се забрави дълго.

След като му било връчено постановлението за привличане на обвиняем служител от служба КОС при втория ответник го потърсил, за да предаде законно притежаваното от него ловно оръжие. Тъй като бил страстен ловец от много години, за него това било много неприятно, защото не можел да упражнява хобито си. Пропуснал два ловни сезона, а сред колегите ловци се говорело, че е извършил кражба и за това са му „взели“ пушката. Това нанесло допълнителен срам и позор, който също трудно изживявал.

По време на делото изпитвал страх от това, че щом са му повдигнали обвинение могат и да го осъдят без да е виновен. Като знаел, че за такова деяние се предвижда наказание лишаване от свобода тежко изживявал мисълта, защо така в България можело невинен човек да бъде обвиняван за престъпление без доказателства. Тези неприятни изживявания започнали от момента, в който го задържали в гр. Созопол и започнали да намаляват след като окончателно делото било прекратено. След това продължил да се притеснява и изпитвал несигурност, дали няма пак да му се скалъпи нещо, за което пак може да го разследват.

Във връзка с защитата си в наказателното производство ангажирал адвокат, с който на 02.09.2022 г. сключили договор за правна защита и съдействие, въз основа на който се договорили с адвокат Г. П. Т. от САК, да му заплати сумата от 3000 лв. хонорар за защита в досъдебното производство. При сключването на договора заплатил сумата от 1000 лева, като на 26.07.2024 г., когато се извършило предявяване на материалите по досъдебното производство, изплатил и сумата от 2000 лв. Тези суми се явявали пряка и непосредствена имуществена вреда от воденото разследване спрямо него.

Всичко изложено породило у ищеца интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове.

Ето защо се поддържа искане:

Да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „******“ № *, както и ОД на МВР, представлявана от директора С. Д. Г., чрез пълномощника му Б. Л.

– главен юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“, с адрес гр. К., ул. „*************“ № **, солидарно да заплатят на Ц. В. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Д., ул.

„****“, №**, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от образувано срещу ищеца наказателно производство по ДП № 465/2022г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. №2769/2022 г. по описа на РП Кюстендил, ТО Дупница, прекратено с постановление на РП Кюстендил, ТО Дупница от 01.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на прекратяване - 01.07.2024г.

3 до окончателното изплащане на сумата;

Да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „******“ № *, както и ОД на МВР, представлявана от директора С. Д. Г., чрез пълномощника му Б. Л. – главен юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“, с адрес гр. К., ул. „**************“ № **, солидарно да заплатят на Ц. В. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Д., ул.

„****“ №**, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по образувано срещу него ДП №465/2022г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. №2769/2022г. по описа на РП Кюстендил, ТО Дупница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на прекратяване - 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство, в т.ч. и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от адвокат Г. П. Т. ЕГН:********** от САК, с адрес: гр.С., ул.“************“, №**, вх.*, ап.*,

Сочи се и специална (адвокатска) банкова сметка, по която може да се заплатят сумите по иска: IBAN **********************, банка *** **, титуляр адвокат Г. П.

Т..

Заявени са доказателствени искания.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „******“ № ., чрез В. М. - прокурор при Окръжна прокуратура гр.Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна" № 14, като представител на Прокуратурата на Република България, съгласно ТР № 3/2005г. на ОСГК, е депозирала писмен отговор.

Сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна, т.к. ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, и за съществуваща пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България.

Предявената претенция в размер на 50 000 лв. била силно завишена и прекомерна, и не била съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика, както и с обществено-икономическите условия в страната. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразявал негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния му и приятелския кръг, сред колегите и обществото, кариерното й развитие, като вземат предвид и продължителността на воденото производство, постановените ограничения в хода на същото, взетата мярка за неотклонение.

Позовава се на възприетото в т. II на ППВС № 4/1968 г., според което въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за 4 неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от значение било как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Следвало да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди се необходимо да съответства на необходимото за преодоляването им и че не било проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определянето на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди – в т.см. сочи Решение №832/10.12.2010 г. по НД №593/2010 г., IV ГО на ВКС.