Решение № 167 от 24.02.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Стара Загора, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530102519 по описа за 2025 година

Предявен е иск от К. Г. Т. от ************* против „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД - гр. София – по чл. 432 ал. 1, във вр. с чл. 429 от КЗ.

Ищцата твърди, че на 16.11.2023г. около 20:00 часа в *************, на кръстовището на ************* и *************, лек автомобил, марка: „****“, модел: ****, с ДК № *************, управляван от М.С. И., при маневра завиване наляво не пропуснал движещата се по пешеходната пътека пешеходка - ищцата К. Г. Т., вследствие на което я ударил.

За удостоверяване на настъпилото ПТП от страна на ОД на МВР гр. Стара Загора бил съставен констативен протокол.

В деня на събитието - 16.11.2023г., ищцата била прегледана в „УМБАЛ-Стара Загора“ АД, където й били извършени многобройни манипулации и изследвания.

Вследствие на настъпилото ПТП ищцата получила физически и психически травми, изразяващи се в контузия в областта на дясна тазобедрена става, контузия на дясно коляно, оток на дясна коленна става, депресивно разстройство.

Контузията на тазобедрената става била съпроводена с остра болка при движение или натоварване, което от своя страна довело до ограничена подвижност трудно ставане, сядане, ходене. Ищцата изпитвала чувство на тежест или нестабилност в ставата, като болката се излъчвала към бедрото и кръста. Контузията на дясното коляно и отока довели до силна болка при сгъване или разгъване на коляното, което 1 било придружено със затруднение в движението, скованост и ограничена амплитуда на движение. Ищцата изпитвала невъзможност за стъпване и поддръжка на тежестта на тялото. За период от няколко месеца била обездвижена и трудно покривала елементарните житейски нужди, като се нуждаела и от чужда помощ.

Вследствие на претърпените от настъпилото ПТП травми, ищцата изпитала болки и страдания, не се чувствала добре - нито физически, нито емоционално.

Изживеният стрес нарушил психофизиологичната й концентрация. Психическите последици също били значителни. След катастрофата изпитвала трайна тревожност, страх от пресичане на улица, нарушения в съня и емоционална нестабилност.

Състоянието й било потвърдено от специалист, като същото било с продължаващ характер. За дълго време била лишена от обичайния си живот. Преживените шок и стрес, вследствие на претърпяната злополука, щели да останат завинаги в съзнанието й.

За процесния лек автомобил имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, валиден към дата на ПТП, обективиран в полица № BG/22/123000604724, с валидност до 26.02.2024г., като застрахователят отговарял за вредите, които виновният водач е причинил.

По повод настъпилото ПТП, в ответното дружество била образувана щета № 0801-000607/2024г., по която ответникът определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв. Намира обезщетението за занижено и неотговарящо на претърпените от ищцата болки и страдания. Като справедлив размер на обезщетение за претърпените болки и страдания, съобразен и със съдебната практика при подобни травми, претендира сумата в размер на 7000 лв. Предвид обстоятелството, че застрахователят й е заплатил обезщетение в размер на 2000 лв., предявява иска си за сумата от 5000 лв.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП от 16.11.2023г., ведно със законната лихва от 22.01.2024г, датата на уведомлението на застрахователя. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита иска за неоснователен и недоказан.

Не възразява, че към датата на застрахователното събитие - 16.11.2023г., е налице валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на лекия автомобил. Моли да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че от страна на ответното дружество е заплатено обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата – в размер на 2 000 лв. Не оспорва механизма на ПТП.

Намира определеното и изплатено застрахователно обезщетение за достатъчно, за да компенсира пострадалата за претърпените от нея болки и страдания. Счита, че 2 искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен в пълния му претендиран размер и несъобразен с понесените болки и страдания от ищцата. Обемът на преживените болки и страдания предстоял да бъде доказан в хода на процеса, въпреки това, трудно можело да се обоснове обезщетение в общ размер на 7 000 лв., или още 5 000 лв. допълнително.

Твърди, че ищцата се е възстановила напълно в рамките на сравнително кратък период от време, без да са налице каквито и да било усложнения. В тази връзка, липсвала актуална медицинска документация, от която да е видно как е протекъл оздравителният процес, има ли усложнения и невъзстановени травми от ПТП, както и необратими последици за здравословното й състояние.

Твърди, че ищцата е страдала от предходно заболяване - шизофрения, която датирала от 1991г., и е довела до разстройство в адаптацията.

Оспорва акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния иск.

Моли съда да отхвърли иска. Евентуално - да не се присъжда в пълния претендиран размер търсената с исковата молба сума, доколкото същата е прекомерно и необосновано завишена. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. С постъпило становище от пълномощника й поддържа иска, претендира разноски.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. С постъпило становище поддържа отговора, претендира разноски, възрзазява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, в случай, че надвишава минималните размери, съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото не е спорно: че към датата на ПТП - 16.11.2023г., за МПС „**** ****“, с ДК № *************, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към ответното застрахователно дружество; че от страна на ответника е заплатена сумата от 2000 лв. в полза на ищцата – за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от процесното ПТП; че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 16.11.2023г. около 20:00 часа в гр. Стара Загора, на кръстовището на ************* и *************, лек автомобил, марка: „**** ****“, с ДК № *************, управляван от М.С. И., при маневра завиване наляво не пропуска движещата се по пешеходната пътека пешеходка - К. Г. Т. /ищцата/, вследствие на което я удря.

За възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.11.2023г., образувана е административнонаказателна преписка и е съставен 3

АУАН серия GA № 1061814 от 16.11.2023г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № 23-1228-005854 от 26.01.2024г., влязло в законна сила, като е заплатена и наложената глоба в размер на 200 лв. от виновния водач.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, във връзка с причинените в резултат на ПТП неимуществени вреди на ищцата, са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертизи.

От приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, и заявеното от вещото лице в съдебно заседание се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: Контузия на дясната тазобедрена става; Контузия /леко изразен травматичен оток/ на дясна колянна става.

Посочените травматични увреждания, както поотделно, така и в съвкупност, са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При правилно протичане на оздравителния процес, до пълното възстановяване от получените травматични увреждания е бил необходим срок от около две – три седмици. В началото на възстановителния период - до края на първата седмица, пострадалата е търпяла умерени по интензитет болки и страдания, които след този период са намалявали своя интензитет и към края на възстановителния период би следвало да са напълно отшумели. В материалите по делото липсват медицински документи, които да сочат за настъпили усложнения от страна на претърпените при ПТП травматични увреждания и които да са в причинна връзка с травмата на десния крак. Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените при ПТП травматични увреждания и механизма на произшествието. Видът и характерът на получените травматични увреждания при ищцата - контузия /натъртване/ на дясна тазобедрена става и дясна колянна става, предполагат пълно възстановяване. От приложените по делото медицински документи, касаещи травматичните увреждания, е видно, че последният медицински документ е с дата 20.11.2023г. от проведен преглед при специалист ортопед – травматолог. След тази дата до изготвяне на експертизата няма приложени медицински документи по делото, които да сочат за усложнения от страна на получените травматични увреждания, което от своя страна означава, че към настоящия момент ищцата е напълно възстановена от получените травми.

От приетото по делото заключение на съдебнопсихиатричната експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и добросъвестно изготвено и защитено от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че след процесното ПТП ищцата К. Т. е отключила разстройство в адаптацията, с продължителност около 3 месеца.

Пострадалата е изпитала страх за живота си и физическата си неприкосновеност по време на удара. Впоследствие, в продължение на два – три месеца, се е страхувала да излиза сама. През този период се е чувствала емоционално лабилна, престанала е да се занимава с обичайните си дейности, сънят й се нарушил. Наложило се е за срок от 1 4 месец да приема поддържащото лечение в двойна доза – приемала по 2 табл. „Орап“, вместо 1, за да предотврати обостряне на психичното заболяване. Когато ищцата се е върнала към обичайния си начин на живот и е започнала да излиза сама, е пресичала улиците с повишено внимание. Психичното състояние на ищцата е напълно възстановено след претърпяното ПТП. Разстройството в адаптацията се дължи на преживяното ПТП. По-продължителния от очаквания период на възстановяване при ищцата се дължи на по-ниските й адаптивни възможности, поради съпътстващото психично заболяване. Разстройството в адаптацията може да се преодолее чрез психотерапия. В случая, семейната подкрепа има значение за възстановяването.

Проведеното лечение се изразява в увеличена дозата на медикамента за поддържащо лечение – „Орап“, от 1 на 2 табл., за срок от 1 месец.

В съдебно заседание вещото лице – психиатър, заявява, че при ищцата има отключена депресивна реакция, която е в пряка връзка с преживяното ПТП. Ищцата е страдала от дълги години от параноидна шизофрения, с поддържащата терапия и много загриженост от съпруга и семейството й, затова е в сравнително съхранено състояние. Не е имала психотични епизоди през последните повече от 10 години. От 2000г. тя не е лекувана в болнично заведение, но е на системна поддържаща терапия.

Болестта е довела до някои промени в психиката й, заболяването я е направило малко по-ригидна, малко по-дълго време преживява нещата, предъвква мисловно, потревожна. Поради това, нейната реакция на ПТП е по-продължителна от обичайния период и затова около 3 месеца не е излизала сама от дома си. В този период ищцата е била малко по-лабилна и не се е справяла с обичайните си битови дейности. Въз основа на анамнезата и на прегледа специалистът е установил, че разстройството в адаптацията на ищцата е вследствие на преживяното ПТП, поради спецификата на нейната личност, настъпилото разстройство в адаптацията е с по-голяма продължителност, около 3 месеца. В момента ищцата функционира на нивото, на което е била преди ПТП. След 3-тия месец е започнала да излиза да пазарува сама и постепенно е започнало възстановяването. Постепенно се случва, около 5-тия – 6-тия месец след ПТП започнала изцяло сама да излиза да пазарува. Вещото лице посочва, че това може да се отчете като пълно възстановяване, защото се достига нивото преди ПТП. Като през този период на възстановяване – най-тежкото състояние на ищцата е било в първия месец след ПТП, когато е била най-тревожна, на легло, без почти да става и се е наложило да получава поддържащата терапия в двойна доза, за да се предотврати рецидив на основното заболяване – шизофренното разстройство. След това ищцата е започнала до третия месец включително да се обслужва сама и да се занимава с по-елементарните дейности вкъщи. Започнала е да излиза с придружител на близки разстояния. Била е доста предпазлива, оглеждала се е. Не е провеждала психотерапия, имала е подкрепа от семейството си. Заключението е съобразено с МКБ10 /международна класификация на болестите, 10 – та ревизия/, като се сочи от 5 вещото лице, че психиатрите работят с тази ревизия. По отношение на основното заболяване на ищцата, сочи, че то е в ремисия. Кодът по МКБ10 на разстройството в адаптацията е F43.2, а на шизофренията е F20.0, като диагностиката на вещото лице е съобразена с МКБ10.