Определение № 796 от 25.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. Пловдив, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно наказателно дело № 20245300602047 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 521 от 21.08.2024г., постановено по ЧНД № 4138/2024г., Районен съд - Пловдив, XX н.с., е потвърдил постановлението на РП - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 89/2023г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, пр.пр. № 11942/2022г. на РП – Пловдив, образувано за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от Т. С. Д., чрез адв. Р.Р., в която се навеждат съображения за непълнота и неправилна оценка на доказателствения материал, което е довело до неизяснена фактическа обстановка и неправилен извод за липса на извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК или чл. 323, ал.1 от НК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РП - Пловдив със задължителни указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С атакуваното определение Районен съд - Пловдив е потвърдил постановление на РП-Пловдив, в което е прието, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, чл. 323, ал.1 от НК или друг състав от особената част на НК. Прието е, че не може с категоричност да бъде установено какво е било състоянието на процесния имот преди извършения въвод във владение на св. Т. Д.. Извършен бил опис от ЧСИ и са направени няколко снимки, но от една страна описът не бил 1 достатъчно детейлизиран, а от друга направените снимки не били подробни и ясни, за да могат да обхванат твърденията за извършени нарушения.

Свидетелят Т. Д. твърдяла, че св. П.Т.е изнесъл от имота й вещи, които смята за трайно прикрепени към него, а именно врата на банята, както и мивката, бойлера и смесителите, находящи се в същото помещение; кухненско обзавеждане с вградени котлони, шкафове, аспиратор, мивка, печка, хладилник, пералня. По отношение на тези твърдения държавното обвинение е приело, че посочените вещи не са трайно прикрепени към процесния имот, доколкото са били демонтирани, без да бъде увреден имотът, така казано същият можел да се ползва и след това по предназначение и да бъдат монтирани нови вещи от вида на горепосочените. По тази причина било прието, че вещите са движими и не попадат в обхвата на публичната продан.

Изложено е, че не може да се формира за тях престъпен умисъл у св. П.Т., тъй като една част от вещите св. П.Т.е закупувал и счита за свои. Друга част от тези вещи са били поставени от св. М.К., като последният ги е предоставил на св. Т.и му е казал, че може да ги ползва и впоследствие да ги вземе за себе си.

Направен е извод, че въпросът за установяване на собствеността следва да се установи по гражданскоправен ред пред гражданския съд и прокуратурата не е компетентна. От друга страна, по отношение на твърденията на св. Т. Д. за извършено от св. Т.увреждане на имота, изразяващо се в спукана тоалетна чиния, счупени плочки в банята и в коридора, увредени ролетни щори на терасите и подпори на навеси, увредени контакти и кабели, е посочено че няма как да се установи дали повредите са настъпили и каква е причината за това – в резултат на умишлено или случайно деяние. Не се установявало с категоричност в имота да е имало подпори на навесите на терасите и същите да са били унищожени, като такива не се и виждали на направената при описа снимка на външната част на сградата, в която се намира имотът. В постановлението на прокурора е прието и че не е налице извършено от страна на св. П.Т.престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, тъй като не е съществувал конкретен имуществен спор между две страни, а именно свидетелите Т. Д. и П.Т.преди извършване на въвода по отношение на това кои конкретно вещи, намиращи се в имота, чия собственост са /на св. Т. Д. или на св. П.Т./. За да направи този извод държавното обвинение се е позовало на обстоятелството, че двамата не са се срещали лично да разговарят за това. Излага се, че претенциите на св. Д. към св. Т.възникнали след въвода във владение на имота, когато именно установила, че конкретни вещи липсват. Освен че не е имало имуществен спор за въпросните вещи между свидетелите Д. и Т., последният е бил поканен от ЧСИ да си вземе вещите, които смята за свои, поради което той е нямало как да формира умисъл за противоправно деяние и съответно да носи отговорност за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.

При извършения съдебен контрол на постановлението за прекратяване на наказателното производство, РС - Пловдив е приел, че фактите са били правилно установени и интерпретирани от представителя на РП – Пловдив и съобразно тях същият е изградил и верни правни изводи. Първостепенният съд е съпоставил снимковия материал от протокола за опис със снимковия материал от протокола за въвод на същия имот, при което се установило, че при описа е имало поставени плочки по стените и врата на банята, а при въвода врата липсвала, като някои плочки липсвали или били счупени.

Именно това състояние на банята при въвода във владение давало основание да се направи извод за причинено повреждане по стените на банята, но откъртването на плочки или на част от тях не било до такава степен 2 значително, че да обуслови наказателна отговорност по чл. 216, ал.1 от НК.

Изложени са съображения за правилност на извода на прокурора, че не е осъществен състав на престъплението, визирано в чл. 216 от НК, доколкото премахването на вещи от стените оставяло следи върху имота, някои и видими, но с тях по никакъв начин не се променяла целостта му до степен на повреждане по смисъла на НК. Пловдивският районен съд намерил, че разследването е водено обективно, всестранно и пълно, събрани били всички относими и необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка, поради което и потвърдил постановлението за прекратяване на воденото наказателно производство.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд счита, че първостепенният съд е изложил фактическа обстановка, идентична с приетата в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Същата е установена въз основа на събрани по реда на НПК доказателства, които са в обем, който да доведе до извод, че липсват данни за осъществен състав на престъпление по чл. 216 от НК, чл. 323 от НК или друго престъпление от общ характер по смисъла на НК. Изводът на първостепенния съд, че фактите са били правилно установени и интерпретирани от представителя на РП – Пловдив и съобразно тях същият е изградил верни правни изводи е правилен.

В хода на разследването са разпитани всички лица, които биха допринесли за изясняване на обективната истина.

Настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във възивната жалба възражения. Въпреки извършените множество действия по разследването не може да бъде установено на кого изначално са били собственост вещите, изнесени от процесния имот - ателие, ползвано за жилищни нужди, тъй като по делото не са налични каквито и да било документи, с които същите са закупувани през годините. Налице са противоречиви твърдения на свидетелите Т. Д., М.К.и П.Т.по отношение на това кой, кога и с какви средства е обзавеждал ателието. Правилни са изводите на първостепенния съд, че при тази доказателствена съвкупност следва да се приеме, че претенциите на жалбоподателката, свързани с обзавеждането и довършителните работи в имота могат да бъде единствено предмет на облигационноправен спор.

Първостепенният съд е отчел правилно изискванията на закона за съставомерност на деянието по чл. 323, ал. 1 от НК и извършил правилна преценка на доказателствата по делото в тази връзка. Не се налага провеждането на допълнителен разпит на св. Петър Томов, доколкото същият вече е разпитан подробно за това какви вещи е заварил в имота при встъпването му във владение и какви вещи е изнесъл при напускането му, вкл. е и проведена очна ставка между него и св. Т. Д., която не е довела до отстраняване на противоречията в показанията им.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намери въззивната частна жалба за неоснователна, а оспореното определение на Пловдивския районен съд за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 521 от 21.08.2024г., постановено по ЧНД № 4138/2024г. на Пловдивски районен съд, XX н.с., с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.07.2024г. на Районна прокуратура – Пловдив по досъдебно производство № 89/2023г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, пр.пр.№ 11942/2022г. на РП Пловдив, образувано за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4