Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9459 от 05.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55404/2022
Вид
Решение № 9459
Подписан
05.06.2023
В сила
23.06.2023
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 33 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за електронния документ и електронния подпис
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7, параграф 1, буква "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 2, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 9459 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110155404 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано е по искова молба, подадена от М. Д. (M.D.), гражданин на Руската федерация, родена на ********** г., чрез адв. К. В. , срещу „Б.Е.” АД (с предишно наименование „Б.Е.“ АД), ЕИК ********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91

(Регламент ( E O ) 261/2004) за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 400 евро обезщетение за закъснял полет FB614 от 04.07.2017 г. по направление летище С.П., П. (LED) - летище Б. (BOJ), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 03.06.2022 г. до окончателното изплащане задължението, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата обезщетение за забава в размер на 268,19 лв. за периода от 16.01.2019 г. - деня на отправената първа покана до ответника до 02.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.07.2022 г. по ч. гр. д. № 30472/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищцата твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет FB614 по направление от летище С.П., П. (LED) до летище Б. (BOJ) на 04.07.2017 г., с планиран час на излитане - 13:20 ч. местно време на 04.07.2017 г. и планиран час на кацане 16:20 ч. местно време на 04.07.2017 г., като разстоянието между двете летища е 1926 км.

1

Твърди, че се е явила навреме за полета от летище С.П., П. и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Полет FB614 по разписание е следвало да кацне в 16:20 ч. местно време на 04.07.2017 г., но реално е излетял едва в 05:00 ч. на 05.07.2017 г., поради което ищцата е пристигнала до крайния пункт с повече от 3 часа закъснение спрямо планираното разписание и има право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004. Твърди, че на 16.01.2019 г. е поканила извънсъдебно превозвача да й заплати обезщетение, а с писмо от 05.06.2019 г. ответникът е признал дължимостта на процесната претенция, но към датата на исковата молба не е заплатил обезщетение. Предвид изложеното, ищцата моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Със становище с вх. № 210661/07.10.2022 г., депозирано след срока за отговор на исковата молба, ответникът „Б.Е.“ АД оспорва предявените искове. Оспорва авторството на адвокатското пълномощно на ищцата. Оспорва, че пътникът се е явил 45 минути преди полета. Оспорва поканата за плащане да е получена от ответника преди завеждане на делото, поради което искът за мораторна лихва е неоснователен. Прави възражение за изтекла давност. Моли за отхвърляне на претенциите. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение. В заповедното производство ответникът е депозирал бланково възражение.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и с установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За вземанията по настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30472/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.

Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК. Исковете са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството, поради липсата на учредена представителна власт от ищцата в полза на адвокат К. В., са неоснователни. По аргумент от разрешенията, дадени в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, единствено представляваният може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка следва да бъде посочено, че пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до 2 установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея.

Пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.

Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Поради това пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора и за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето, посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 ГПК. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията (в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В случая е представено пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищцата в производството. Предвид гореизложеното, съдът намира, че е надлежно сезиран и дължи произнасяне по съществото по предявените искове.

По отношение на иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз за полет от летище С.П., П. до летище Б. - FB614 на 04.07.2017 г., потвърдена резервация за полета, че ищцата се е явила на гишето за регистрация не покъсно от 45 минути преди обявения час за излитане, че процесният полет е с разстояние над 1500 км, че пристигането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от три часа закъснение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, както и правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

По делото са установени обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, поради което съдът приема, че разпоредбите на Регламент (ЕО) 261/2004 са приложими. Не се спори, че ответникът е въздушен превозвач от Общността.

Съдът приема за установено, че между ищцата и ответника е възникнало валидно правоотношение с предмет въздушен превоз по полет FB614 от 04.07.2017 г. от летище С.П., П. до летище Б.. По делото е представено копие от електронен билет с превод на български език. Представеният билет съдържа информация за полета, за времето на излитане и кацане, същият е заверен вярно с оригинала. Оттук съдът намира, че e доказано сключеното договорно правоотношение между страните. От билета е видно, че полетът е следвало да излети от летище С.П., П. на 04.07.2017 г. в 13:20 ч. и да кацне на летище Б. на 04.07.2017 г. в 16:20 ч. От представената справка на л. 12 от делото от летищния оператор се установява, е полетът е задържан за излитане до 05:00 ч. на 05.07.2017 г. – т. е., излетят е със закъснение повече от 15 часа.

Приетият електронен билет, както и приетата бордна карта, издадена от ответника на 3 ищцата за полет № FB614 на 04.07.2017 г. по маршрут Санкт - Петербуг - Б. установяват, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищцата да я превози със самолетен полет № FB614 на 04.07.2017 г. по маршрут Санкт - Петербуг - Б. с обявен час за излитане – 13:20 ч., както и че ищцата е заплатила възнаграждение за същото и се е явила навреме на гишето за резервация. Издаването на бордна карта от ответника по исковете, отговора му от 05.06.2019 г. на искането на ищцата за заплащане на обезщетение поради закъснение на полета при кацането с повече от три часа (който отговор съдържа по същество извънсъдебно признание за наличието на основание за заплащане на обезщетение за закъснение на процесния полет), са достатъчни, за да се приеме, че ищцата е била навреме на летището за регистрация – най-малко 45 минути преди определения час за излитане, както и че полетът е изпълнен със закъснение повече от три часа. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. Действително, бордната карта не сочи час на регистрация. Тази карта се издава от ответника и непосочването на този час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищцата. Тази информация е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищцата с оглед установяване на наведените твърдения, че обявеният час не е спазен от ищцата. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, поради което и съдът приема, че ищцата се е явила своевременно за регистрация. Следва да се посочи, че извънсъдебното поведението на ответника по отправеното искане на ищцата за плащане на обезщетение за закъснения полет, не съдържа оспорване на нито едно от твърденията на ищцата за фактите, че е пътник на полета, че се е явила навреме за регистрация, че полетът е закъснял с повече от три часа.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно определение от 24.10.2019 г. по дело С 756/18 на СЕС, „чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по - конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери“. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе пълно обратно доказване и да установи, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет, каквито доказателства в случая не са ангажирани.