Протокол № 20 от 20.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 20 гр. П., 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500446 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят Е. Н. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

По делото е постъпила молба от адв. А. П., в качеството му на процесуален представител на жалбоподателката с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, тъй като ползва плануван годишен отпуск за периода от 05.01.2026 г. до 18.01.2026 г., за което е приложил Удостоверение № 520 от 30.12.2025 г., издадено от Адвокатска колегия гр.П..

Поддържа изцяло въззивната жалба, като се моли съда да отмени РЕШЕНИЕ № 133 от 14.02.2025 г., постановено по гр.дело № 1631/2024 г. по описа на Районен съд П., тъй като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът Е. А. К. уведомена от предходното съдебно заседание чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща представител.

По делото е постъпила молба от адв. Б., в качеството му на процесуален представител на ответницата с която моли да бъде даден ход на делото. Заема становище по същество на спора. Представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

При редовно призовани страни, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 133/14.02.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220101631 1 по описа на Районен съд – П. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.87 и чл. 88 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. **********, че съществува вземането на Е. А.

К., ЕГН ********** е адрес за кореспонденция: гр. П., ул. *********, действаща чрез пълномощника си адвокат С. П. Б., с адрес на кантората: П., ул.********* за сумата от 3500,00 лева, получена на отпаднало основание поради разваляне на договор за покупко-продажба на МПС от *********** г. , ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 708/25.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 1217/2024 г. по описа на ПзРС.

ОСЪДЕНА Е Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес : гр.П., ул. **********, да заплати на Е. А. К., ЕГН ********** е адрес за кореспонденция: гр. П., ул.

*********, действаща чрез пълномощника си адвокат С. П. Б., с адрес на кантората: П., ул.********* сторени разноски в заповедното производство в общ размер от 545,00 лв. , както и разноски в исковото производство в размер от 545,00 лв.

Против така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Е. Н. Д., чрез процесуалния й представител.

Сочи се, че за да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищцата е изпълнила точно своето задължение по договора за покупкопродажба на МПС, а именно платила е изцяло продажната цена в размер от 3500,00 лв.

Съдът бил приел, че дори и да било вярно твърдяното от ответницата, то тези обстоятелства не можели да се квалифицират като виновно договорно неизпълнение от страна на ищцата, понеже не произтичали от съдържанието на договорните им отношения, а от фактически състав, който следвал тяхното прекратяване с развалянето на договора. Не се установявало от ангажираните доказателства ответницата да е изпълнила задължението си за връщане на платената цена нито преди завеждане на делото, нито в хода на процеса.

Поради изложеното съдът приел, че процесния договор е бил надлежно развален най - късно с получаване на препис от исковата молба от ответницата по делото. С развалянето на договора отпаднали насрещните задължения и на двете страни, поради което всяка от тях трябвало да върне на другата полученото по договора. Поради това съдът бил приел, че предявения иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 87 и чл. 88 ЗЗД и във вр. с чл.

55, ал.1, предложение трето ЗЗД се явявал основателен и доказан и следвало да бъде уважен в целия си претендиран размер от 3500,00 лв., ведно с акцесорната претенция за установяване съществуване на вземането за законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до 2 окончателното изплащане на главницата.

Жалбоподателят е твърдял, че предявената искова претенция черпи правното си основание от разпоредбата на чл.87 вр. чл. 88 от ЗЗД, според която развалянето има обратно действие, т.е. всяка една страна дължи връщане на това, което е получила по разваления договор. Като правна последица от това разваляне ищецът имал право да иска връщане на основание чл. 55. ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД на всичко, което е дал в изпълнение на разваления договор, като дадено на отпаднало основание.

Твърди се, че ищцата, в качеството й на кредитор, не била изпълнила, нито е показала готовност да изпълни насрещното си задължение, МПС-то мотоциклет, все още се намирал в нейно владение и същата не била заявила готовност да го върне на Е. Д.. Сочи се, че в случая за ищцата не били настъпили имуществени вреди в резултат на разваляне на договора, защото МПС-то предмет на разваления договор се ползвало от ищцата в процесния период и това безспорно било довело до неговото изхабяване и амортизация.

Сочи се, че с писменият отговор били поискали да бъде назначена експертиза, която не била допусната.

На основание чл.266, ал.3 от ГПК, е направено искане за събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционният съд - да бъде назначена експертиза, като вещото лице даде заключение относно действителната цена на процесното МПС към момента на изготвянето й и съобразно това заключение бъде разглеждана основателността на исковата претенция.

Моли съда, да отмени Решение № 133 от 14.02.2025 г., постановено по гр.дело № 1631/2024 г. по описа на Районен съд П., с което е признато за установено на основание чл.422. вр.чл.415 ГПК. вр.87 и чл. 88 ЗЗД и чл.55. ал.1, предложение трето ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес : гр.П., ул. *********, че съществува вземането на Е. А.

К., ЕГН ********** с адрес за кореспонденция: гр. П., ул. *********, действаща чрез пълномощника си адвокат С. П. Б., за сумата от 3500,00 лева, получена на отпаднало основание поради разваляне на договор за покупкопродажба на МПС от *********** г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 708/25.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 1217/2024 г. на и е осъдена Е. Н.

Д. да заплати на Е. А. К. сторени разноски в заповедното производство в общ размер от 545.00 лв„ както и разноски в исковото производство в размер от 545.00 лв., тъй като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

3

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Е. А. К., чрез адв. С. П. Б., а който се оспорва подадената въззивна жалба. Твърди се, че наведените в нея доводи са несъстоятелни и жалбата е неоснователна и че не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Счита,че Решението постановено от PC П. по ГД 1631/2024г. е правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено при спазване на процесуалните правила, като моли да се потвърди.

Сочи се, че по делото в първоинстанционното производство е било установено, че на 13 февруари 2024 г. Е. К. е изпратила на Е. Д. покана за изпълнение, съдържаща и изявление за разваляне на договора, като било посочено, че запорът на мотоциклета не е вдигнат, което била пречка за неговата регистрация в КАТ, поради което купувачката била дала на продавачката 7-дневен срок за предприемане на действия по вдигане на вписаните запори. Със същата било направено изявление за разваляне на договора поради договорно неизпълнение и че с развалянето на договора, Д. следвало да върне и платената продажна цена в размер от 3500,00 лв.

Счита, че правилно съдът е квалифицирал, че по отношение на предявения иск материално-правните предпоставки са уредени в чл. 55, ал.1 ЗЗД, предложение трето от ЗЗД - иск за връщане на даденото при отпаднало основание. Характерното в този случай било, че към момента на даването основанието съществува, т.е. между страните било налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършвало престирането и което оправдавало имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпаднало с обратна сила по причини от различно естество.

Посочено е, че съобразно доказателствената тежест опредЕ. от съда, Е. К. била доказала наличие на правно основание въз основа на което била преведена процесната сума от 3500,00 лева, както и била доказала отпадането на това основание. Установено било, че към момента на имущественото разместване (заплащане на процесната сума), същата била платена по валидно правоотношение договор за продажба от дата *********** г. на мотоциклет.

Цената била платена. Е. К. била установила, че до Е. Д. е достигнало своевременно изявлението за разваляне на сключения помежду им договор, т.е. налице били и двете кумулативни предпоставки: страната да е получила и основанието за това да е отпаднало. Сочи се, че когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му ставало по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежали на извънсъдебно разваляне. Нормалното развитие на правоотношението и целеният с договора резултат били в интерес на 4 гражданския, респективно търговския оборот, поради което нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД предвиждала, че развалянето е допустимо, ако длъжникът не изпълни задължението си след предоставения от изправната страна срок.

Сочи, че предизвестие за разваляне не било необходимо при безполезност на престацията, или ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време - чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Твърди се, че по делото се било установило, че Е. К. е изпълнила точно своето задължение по договора за покупко- продажба на МПС, като е платила е изцяло продажната цена в размер от 3500 лв.

Не се споделят доводите на жалбоподателката изложени в жалбата, че задължението за връщане на вещта следвало развалянето на договора и не е част от договорното задължение, а лежало на плоскостта на неоснователното обогатяване. Счита, че дори и да било вярно твърдяното от нея, тези обстоятелства не можели да се квалифицират като виновно договорно неизпълнение от страна на К., тъй като не произтичали от съдържанието на договорните им отношения, а от фактически състав, който следвал тяхното прекратяване с развалянето на договора. Сочи се, че не било установено от доказателствата по делото Д. да е изпълнила задължението си и да е върнала платената цена. Твърди се, че Е. Д. изявила готовност да върне веща, поучена въз основа на разваления договор за покукпо-продажба на МПС, като същевременно е упражнила законното си право на задържане. Изявлението било достигнало до жалбоподателката, чрез нейния пълномощник.

Считат направеното доказателствено искане за допускане на експертиза с оценка на процесното МПС за неотносимо. Твърди се, че действително жалбоподателката имала възможност да направи пред въззивната инстанция искане за събиране на доказателства, събирането на които е било отказано в първата инстанция, но това не било задължение, а възможностна, която следвало да бъде преценена във връзка с относимостта и към предмета на спора. Счита, че така направеното искане за назначаване на експертиза за оценка на МПС-то предмет на договора за покупко-продажба е неотносимо и не следва да бъде допускано.

Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди обжалваното решение като правилно и да присъди направените в производството пред настоящата инстанция разноски.