Разпореждане № 39666 от 07.05.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 39666 гр. София, 07.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело № 20221110116519 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Х.Г. за сумата от 400 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ******* от 27.01.2021 г., сключен между И.Х.Г. и фирма, ведно със законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 26,72 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2021 г. до 22.05.2021 г., мораторна лихва в размер на 38.17 лв. за периода от 07.02.2021 г. до 22.03.2022 г., сумата от 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 165,28 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 27.01.2021 г., сключен между И.Х.Г. и фирма, ведно със законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, 25 лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се претендира административни разходи във връзка с уведомяването и извънсъдебно събиране на вземането на 60 лв. Така посоченото вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се направи въз основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта е изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението за времето на забавата.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 22,82 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 45,65 лв. до пълния размер от 50 лв.

1 юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от фирма срещу И.Х.Г. в частта, за сумата от 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и за сумата над 22,82 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 45,65 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2