Решение № 407 от 21.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000389 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 291 от 01.03.2023г., постановено по т.д. № 2085/2022г. по описа на СГС, ТО, VI – 23 състав е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата 47 173 лв., представляваща вземане за връщане на изплатеното по имуществена застраховка „Комфорт на бизнеса“, сключена с полица № 111218220002782, обезщетение за вреди, настъпили на 15.03.2019г. в гр. ***, ж.к. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ап. ** от прегоряла „0“ на СТИ по причина на виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неподдържане в изправност на съоръжения на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 16.08.2021г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 6 827, 53 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 04.03.2020г. – 15.08.2021г.; Със същото решение е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД сумата от 5 498,75 лв. разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в която се излагат подробни съображения за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, предпоставено от допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Излага твърдения за необоснованост на извода на съда, че процесното имущество 1 било индивидуализирано от страните, чрез родови белези и чрез местонахождението си.

Твърди, че в процесната застрахователна полица № 111218220002782 като обект на застраховане твърде общо и неясно са посочени „машини, съоръжения и оборудване“, без същите да бъдат конкретизирани по модел, вид и сериен номер. Излага, че първоинстанционното решение е изцяло обосновано с приетите по делото основно и допълнително заключение по изготвената съдебно – техническа експертиза, които обаче са крайно необосновани и предизвикват сериозни съмнения за тяхната правилност. Посочва, че от особено значение е обстоятелството, че в вещото лице, изготвило приетите по делото експертизи не прави разлика между понятията „пренапрежение“ и „токов удар“, като поставянето на ясна разлика между тези две явления е от първостепенно значение за правилното разрешение на поставения пред първоинстанционния съд въпрос. На следващо място, излага, че вещото лице е предоставило противоречиви твърдения и по друг от основните по делото въпроси, а именно къде е възникнало евентуалното „пренапрежение“.

Твърди, че в случая се касае за претоварване на системата на застрахованото лице, тъй като от приетите като доказателства по делото снимки, може да се направи обосновано предположение, че процесните компютърни конфигурации са били включени в един токов кръг. Твърди, че в обжалваното решение се правят крайно противоречиви изводи за цялостната фактическа обстановка, тъй като в решението си първоинстанционния съд посочва, че „електрическото табло, обслужващо процесния обект е оборудвано с необходимите прекъсвачи, които при претоварване или късо съединение биха изключили“, т.е. не става ясно как тогава е възможно да бъде увредена техниката на застрахованото лице.

Твърди, че необосновано първоинстанционния съд кредитира показанията само на един от разпитаните по делото свидетели, като напълно игнорира показанията на останалите свидетели, разпитани по делото, без да посочва мотиви за това. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като отхвърли предявените искове и присъди разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият – ищец „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото разноски.

С определение № 366 от 06.06.2023г., постановено по настоящото дело, направеното с въззивната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно – техническа експертиза е отхвърлено, тъй като не е обосновано от наличието на никоя от предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

По делото е представена застрахователна полица № 111218220002782 от 29.11.2018 г., видно от която между ищеца „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и „Белитех“ АД е сключен договор за имуществена застраховка за имущества, описани като машини, съоръжения и оборудване, застраховано с клаузи А, А1, Б, Д2, Д 15 и движимо имущество, застраховано и с клауза КГТ, със срок на застрахователно покритие 05.12.2018 г. – 04.12.2019 г., посочен е и адрес на застрахованото имущество, а именно: гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.

В чл.2 от ОУ са изчерпателно изброени обектите на застраховане по имуществена застраховка „комфорт на бизнеса“, предназначени за офиси, търговска дейност и нискорискови производства, както и намиращото се в тях движимо имущество, дефинирано в чл.2.1.3 като офис оборудване, машини и съоръжения, транспортни средства ( без тези с регистрационен номер, плавателни съдове, железопътни и въздухоплавателни средства ), стопански инвентар, стоково – материални запаси, рекламни съоръжения, трайно прикрепени към сгради.

От изложеното следва, че макар и процесните компютърни конфигурации да не са индивидуално определени в сключената между страните застрахователна полица № 111218220002782 от 29.11.2018 г., то последните са родово определени, като машини и съоръжения, както и изрично е посочен адресът на които последните се намират, което е достатъчно за да се приеме, че имуществото е индивидуализирано, а именно чрез неговите родови белези и местонахождението му, а именно: гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.

При така уговорената индивидуализация на застрахованото имущество, чрез родови признаци и местонахождение съдът приема, че всяко имущество, отговарящо на посоченото описание по договора, намиращо се в посочения обект, е застраховано по същия с посочената застрахователна полица. От представените по делото 10 бр. фактури, описи към тях и двата приемно – предавателни протокола от 09.01.2018 г. и 05.07.2018 г., съдът приема за установено, че процесните компютърни конфигурации, отговарящи на общите признаци за дефиниране на застрахованото имущество като офис оборудване са се намирали в 3 застрахования обект - гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, което е констатирано и от служители на ответника в представения по делото констативен протокол от 19.03.2019 г., поради което са обект на процесния договор за имуществена застраховка. Това имущество е застраховано за покрит риск по клауза „Д 15“ „късо съединение и/или токов удар“.

Предвид всичко изложено неоснователни се явяват сторените от въззивника възражения в този смисъл, а именно, че застрахованото имущество не е индивидуализирано в достатъчна степен, с оглед на което процесните компютърни конфигурации не са обект на застрахователния договор.

От всичко изложено следва, че е налице валидно към момента на застрахователното събитие застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увреденото лице и ищеца за процесното оборудване, ищецът е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора, по което обстоятелство не се спори.

Спорен по делото остава въпросът дали установеното по делото прекъсване е причина за увреждането на конфигурациите, собственост на застрахованото лице, в който смисъл са и сторените с въззивната жалба оплаквания.

По делото е представена справка от дневник за смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа за 15.03.2019 г., от която се установява, че на 15.03.2019 г. е имало прекъсване на захранването на клиентите, присъединени към трафопост – жил. сграда ул.“717“, ъгъла ул.“400“, 8 м.р. Люлин като причина за непланираното прекъсване на електрозахранването е посочено: „Лоша връзка“.

По делото пред първоинстанционния съд са изготвени основно и допълнително заключение на съдебно – техническа експертиза от вещото лице К. Т., от които се установява, че причина за увреждане на конфигурациите е компрометирано качество на електроенергията, пренесена до границата на собственост между електрическите съоръжения на ползвателя и електроразпределителната мрежа, в резултат на комутационно пренапрежение, породено от непланирано прекъсване на електрозахранването в процесния обект поради „лоша връзка“ в СТИ. Причина е прегоряла “0“, отразена и като „повреден изходящ нулев проводник, посочено и в изходящо от ответника писмо от 26.04.2022 г.

Вещото лице е посочило, че тази „лоша връзка“ поражда многократни включвания и изключвания, т.нар. „комутации“ ( преминаване от един режим на работа на веригата към друг режим ). Така лошата връзка, в захранващия нулев проводник на СТИ на обекта, ползван от застрахованото лице, е довела до това електромерът да остане без „0“ да спре електрозахранването и да се офазят електроуредите на потребителя. Голямата амплитуда на вълната на многократно възпроизвежданите пренапрежения са предизвикали прегаряне и последващо прекъсване на нулевия проводник, вследствие на което е настъпило едновременното увреждане на конфигурациите. Не се установява причина за увреждането да е претоварване или процеси, възникнали в електросъоръженията на потребителя до границата на собственост – изходящите клеми на СТИ, а освен това електрическото табло, 4 обслужващо процесния обект, е оборудвано с необходимите прекъсвачи, които при претоварване или късо съединение биха изключили. От изложеното от вещото лице може да се направи заключение, че причина за увреждане на процесните компютърни конфигурации е „лоша връзка“, която е посочена и като причина в представената по делото справка за смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа за 15.03.2019г., която „лоша връзка“ води до многократни включвания и изключвания, т. нар. „комутации“. Вещото лице е посочило, че границата на собственост на електрическите съоръжения, съгласно чл. 29, ал.

2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Вещото лице ясно е посочило, че в настоящият случай прегарянето и прекъсването на изходящия нулев проводник вътре в пломбираното СТИ, се явява преди посочената граница, както и преди разположените непосредствено след изходящите клеми на СТИ предпазители или прекъсвачи, като в този случай тези съоръжения се явяват собственост на ответника. Вещото лице е посочило, че фактът на прегаряне на изходящият нулев проводник, представлява освен всичко описано и животозастрашаващо явление, доколкото всички електроуреди остават на практика без защитно зануляване и по корпусите им ще се констатира офазяване. На следващо място вещото лице изрично излага, че нулевия проводник не е общ за всички жилища на етажа, а обслужва само този електромер и само това апартаментно табло, и компроментирането е именно в електромера на процесния обект.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fd0a197-7712-4896-ade3-77de4fe6cd98