Определение № 299 от 11.04.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Частно наказателно дело № 20245330201849 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

С постановление от 05.03.2024 г. прокурори от Районна прокуратура Пловдив са прекратили наказателното производство по досъдебно производство № 197/2015 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР– гр. Пловдив, водено срещу М. К. Б. за престъпление по чл.212, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и срещу Н. Д.

Д. за престъпление по чл.212, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. с ал.1 от НК.

Недоволни от постановлението са останали обвиняемите Б. и Д., които чрез своите защитници адв. С. и адв. Н. го обжалват на основание чл.243, ал.4 от НПК с искане съдът да измени постановлението относно основанието за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.6, т.2 от НПК, като приеме, че правилното основание за прекратяване е това по чл.243, ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се в тази връзка, че съдът следва да приеме, че деянието не е извършено от обвиняемите, предвид това, че събраните в досъдебното производство доказателства водят до извод за изначална несъставомерност на деянието, за което са повдигнати обвинения, а не за неговата недоказаност, както са приели прокурорите, като в тази насока са изложени и конкретни съображения.

Жалбата според съда е допустима, предвид факта, че е депозирана от обвиняемите по досъдебното производство лица, които имат право на жалба, 1 съгласно чл.243, ал.4 от НПК, чрез надлежно упълномощени защитници с приложени по делото пълномощни, както и предвид подаването й в предвидения за това срок за обжалване. Според съда е налице и правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, който е предпоставен от предвидената в НПК възможност съдът да измени постановлението за прекратяване на наказателното производство само относно основанията за това, като независимо от факта, че и основанието за прекратяване, което се сочи от жалбоподателите, и това, което се сочи от прокурорите, е сред т.нар. от съдебната теория реабилитиращи основания, то, когато се установят основание по чл.24, ал.1,т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление и такова по чл.243, ал.1, т.2 от НПК - не е доказано обвинението, следва да се отдаде предпочитание на основанието по чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

По същество разгледана, жалбата според съда е неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали и при съобразяване с изразеното от жалбоподателите становище в жалбата намира следното:

Обжалваното постановление е основано на извода на прокурорите, че не са били събрани достатъчно категорични доказателства, подкрепящи обвинението срещу всяка от двете обвиняеми, като макар в хода на разследването да е било установено, че инкриминираните медицински направления, които са отчетени в РЗОК са неистински, не са събрани доказателства, че обвиняемите Д., като собственик на медицинска лаборатория и обвиняемата Б., като управител на лабораторията, са знаели, че тези направления са неистински. Посочено е и че съмненията относно това, че постъпилите в лабораторията направления не са били придружени с биологични проби на посочените в тях пациенти, или други лица, също остават неподкрепени с конкретни и категорични доказателства. Отразено е, че това води до невъзможност да се изведе категоричен и безпротиворечив извод, че в коментираната в постановлението лаборатория не са били иреално извършвани изследвания на биологични проби и като резултат от това, че двете обвиняеми, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, са ощетили бюджета на НЗОК, в която връзка е счетено, че обвинението срещу тях е недоказано. Посочено е, че са налице данни за извършено от лични лекари престъпление по чл.309, ал.1 от НК касателно приобщените по делото 2 направления, неподписани от пациентите, за което е изтекла предвидената в НК погасителна давност за наказателно преследване, както и че не са установени данни за други извършени престъпления от общ характер. В крайна сметка, като основание за прекратяване на наказателното производство е посочена разпоредбата н чл.243, ал.1, т.2 от НПК, която сочи, че прокурорът прекратява наказателното производство, когато намери, че обвинението не е доказано.

Според съда, макар в случая в рамките на обжалваното постановление да липсва дължимият и необходим анализ на събраните на досъдебното производство доказателства, а същото да съдържа само обобщаващи изводи, без конкретно позоваване на доказателствен материал, въз основа на който тези изводи са направени, съдът не би могъл да отмени постановлението като необосновано, доколкото това би бил неблагоприятен за жалбоподателите резултат, предвид това, че е сезиран с жалба именно от обвиняемите лица, спрямо които производството се прекратява, с искане за изменение на правното основание на това прекратяване.

В случая, от страна на жалбоподателите, на първо място, се моли съдът да приеме, че деянието не е извършено от обвиняемите, което се сочи да е основание по чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Съгласно чл.24, ал.1, т.1 от НПК, чието приложение се иска, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Следва да се има предвид, че съгласно съдебната теория и трайната съдебна практика по въпроса, се приема, че едно деяние не е извършено по смисъла на чл.24, ал.1, т.1 от НПК тогава, когато е доказано, че общественоопасните последици, които са настъпили, не са в резултат от човешко деяние, а не съставлява престъпление тогава, когато не е съставомерно, сиреч отсъстват елементи от обективната, или от субективната страна на инкриминирания престъпен състав, или макар формално деянието да осъществява признаци на престъпление, то са налице основанията по чл.9, ал.2 от НК и то не може да се определи като престъпно. Специалната възможност на чл.243, ал.1, т.2 от НПК за прекратяване на наказателното производство – когато обвинението не е доказано – предвижда различни хипотези, които са налице, когато не е доказано по несъмнен начин, че е извършено конкретно престъпно деяние и когато не е възможно от събрания доказателствен материал да се направи 3 единствено възможен извод за лицето, извършило престъплението. При втората хипотеза се имат се предвид случаи, в които е доказано, че има извършено престъпление, но или по несъмнен начин е установено, че обвиняемият не е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество, или участието му в престъплението не е доказано по несъмнен начин.

В конкретния случай от изложението в обжалваното постановление според съда би могъл да се направи извод, че прокурорите приемат за налична втората от посочените хипотези по чл.243, ал.1, т.2 от НПК, а именно, че доказателственият материал не е достатъчен и еднозначен, така щото да се направи извод за това, че обвиняемите лица по досъдебното производство са извършили престъплението, за което им е било повдигнато обвинение, защото липсват достатъчно непротиворечиви доказателства относно тяхното знание на факта, че инкриминираните медицински направления, които иначе са били отчитани в РЗОК с оглед получаване на плащане от бюджета на НЗОК за извършената дейност от ръководената от обвиняемите лаборатория, са неистински и липсват категорични доказателства за това, че въпросните направления не са били реално съпроводени със съответни биологични проби и в тази връзка, че не е извършена реално дейност по анализ на пробите, за която иначе, след отчитането й, е заплащано от НЗОК.

Според съда, макар и както се каза при липса на дължимия анализ на всички събрани по досъдебното производство доказателства, този краен извод на прокурорите се явява по съществото си правилен, като се има предвид действителното съдържание на събрания в значителен обем доказателствен материал на досъдебното производство и наличните противоречия в същия. В тази насока и според съда, не може да се приеме, че е налице основание по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, доколкото от доказателствата, които са събрани по делото може да се направи извод за наличие на данни относно извършено престъпление именно по чл.212, ал.2 от НК, доколкото са налице доказателства за налични елементи от обективната страна на въпросното деяние, като се установява, че в обективната действителност са проявени факти, които сочат на наличието на такова по характер деяние. Така например, налице са свидетелски показания на множество свидетели, като например Р.И., Ст.П., Б.И., Сп. С., Здр. К. и други, относно това, че не са им 4 били вземани биологични проби от личните лекари и те не са подписвали направления за медицински изследвания, които твърдения, впрочем, са подкрепени и от почеркова експертиза по делото. Същевременно са налице и показания в досъдебното производство на лични лекари, като например свидетелите Д.Ш., Д.С., Ат.С. или Н.Я. относно това, че същите са предоставяли на въпросната медицинска лаборатория направления за изследвания, които са фиктивни и по които реално не е взет от пациенти и изпратен за изследване биологичен материал. Налице са и показания на служители във въпросната лаборатория, включително и дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, касателно това, че такива направления са били реално получавани и обработвани в лабораторията и по тях, без реално да се извършва изследване, са издавани резултати от изследване, така, като че да е било извършвано такова, с цел именно получаване на плащане от НЗОК за осъществената дейност, за което ръководството на лабораторията е било в течение /така свид. Ив.В., Б.И., Ел.С., Л.Ч., Н.Г., Ек. Р. и др./ В същото време, действително, по делото са събрани и други доказателства, включително и показания на свидетели, които не потвърждават фактите, изложени от посочените поименно свидетели, като макар и те да не са били конкретно анализирани, от съдържанието на прокурорското постановление, в крайна сметка, става ясно, че е налице събран противоречив доказателствен материал.

За да е несъставомерно деянието, както се твърди в жалбата обаче, следва да не са установени изобщо елементи от обективната и/или субективната страна на престъплението. В случая това не е така. Напротив, събрани са доказателства в насока на това, че са съставяни документи, представяни в РЗОК Пловдив, в които, заедно с действително осъществена МДД, е отчитана и реално неизвършена дейност от лабораторията, ръководена от обвиняемите лица, за да се получи заплащане от бюджета на НЗОК по договора с лабораторията и за тези неизвършени изследвания на пациенти, сиреч без основание, доколкото заплащане по договора се дължи за реално осъществена дейност. Същевременно, както се каза, налице са събрани доказателства в насока знание от обвиняемите лица на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението. В тази връзка липсва установяване в постановлението, а и не може от доказателствения материал да се изведе извод за това, че в случая са се сложили някои от 5 хипотезите, при които категорично се изключва умисъла относно престъплението, като предвидените такива например в чл.14 или чл.16 от НК. Ето защо и посоченото от прокурорите в постановлението, че предвид съдържанието на част от доказателствата, е налице действително съмнение относно това, че обвиняемите са извършили престъплението, за което е водено разследването, но същевременно предвид липсата на достатъчно категорични доказателства, че постъпилите в лабораторията, която обвиняемите са ръководили, направления не са били придружавани от съответния биологичен материал и че обвиняемите са знаели, че направленията са неистински, това съмнение не е доказано по необходимия за обвинението категоричен начин, изводът им се явява правилно съотнесен именно към основанието по чл.243, ал.1, т.2 от НПК. И това е така доколкото е направен извод, че въпреки събраните доказателства, не може да се направи необходимият категоричен и безпротиворечив извод, че реално не са били извършвани изследвания в лабораторията, които са били отчитани чрез съставяне на документи с невярно съдържание с цел предоставяне възможност на лабораторията за получаване на неследващо се имущество.