Решение № 720 от 06.07.2023, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 315/2023
- Вид
- Решение № 720
- Подписан
- 06.07.2023
- Състав
- ЯНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137 · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 1, т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 195 и 196 · Закон за устройство на територията
- чл. 196 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 223, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 2, изр. първо · Закон за устройство на територията
- § 16, ал. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 720
Бургас, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
ЯНА
КОЛЕВА
При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 315 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Министерство на вътрешните работи (ГДПБЗН – МВР), представлявана от ВПД директор – главен комисар А. Д. против Заповед №
РД-01-45/20.01.2023 г. на Кмета на Община Царево, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажна постройка с идентификатор ***“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Царево. В заповедта е указано, че премахването следва да се извърши от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта.
В жалбата се иска отмяна на посочената заповед, като неправилна, незаконосъобразна, немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно е посочен титуляра на правото за управление на процесния строеж- държавна собственост, респ. на адресата на оспорената заповед. Твърди се също така и, че мотивите на акта са непълни, като не се съдържат фактически основания и е налице неяснота в правните норми, на които органът се е позовал, за да постанови крайния резултат. Изложени са още съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на уведомяване на адресата на акта за започване на производството, неуведомяване на администрацията, стопанисваща строежа, за извършване на проверката и неразглеждане на основанията за търпимост с констативния акт. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата. Прави възражение за необоснованост на оспорения акт, поради липса на мотиви. Иска жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Ответникът - Кмет на
Община Царево, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от адв.Н., който счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения относно законосъобразността на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Жалбата е процесуално допустима.
По делото са представени акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 10556/02.12.2021 г. и АЧДС № 3245/07.09.1998 г., от които се установява, че сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 63 кв.м., на един етаж, масивна, построена през 1994 г., с предназначение – друг вид обществена сграда, е собственост на Държавата, като е предоставена за управление Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“. Имотът конкретно е предоставен за управление на ГДПБЗН със Заповед рег. № Із-1665/24.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи, и е заведен в баланса на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“ – Бургас, към ГДПБЗН. Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДС предоставеното право на управление върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. В случая, процесният строеж е предоставен на управление на жалбоподателя, поради което същият има правен интерес от оспорване на заповедта, с която е разпоредено неговото премахване.
Заповедта е връчена на оспорващия на 25.01.2023 г., а жалбата до съда е депозирана в Община Царево на 08.02.2023 г., т.е. спазен е срока за оспорване, предвиден в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
Жалбата е насочена срещу акт подлежащ на оспорване, съдържа необходимите форма и реквизити, и към датата на подаването ии към настоящия момент не са налице други пречки за нейното разглеждане, визирани в чл. 159 от АПК.
Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-01-260/20.04.2021 г.
Кметът на Община Царево е разпоредил извършването на проверка по чл. 196 от ЗУТ относно установяване състоянието на сгради, находящи се в ПИ *** и *** по КК на гр. Царево, използвани за нуждите на „гражданска защита“.
Със заповедта са определени и комисията и времето за извършване на проверката на конкретно посочени в заповедта сгради, в това число и процесната сграда с идентификатор ***. При осъществен оглед на място на 22.04.2021 г., за което е изготвен констативен протокол № 2, комисията е установила, че постройка с идентификатор *** представлява едноетажна, сглобяема панелна конструкция и дървен покрив с площ от 62 кв.м. При извършена проверка по документи, комисията е установила, че с протокол № 18 от 09.11.1993 г. от Общински съвет Царево е било дадено съгласие за временно предоставяне на общински терен от 140 кв.м., пл. № 503 по действащия план на гр. Царево, за нуждите на Гражданска защита. В последствие, за постройката са били издадени скица виза за проектиране на обществена сграда на основание чл. 120 от ППЗТСУ, разрешение за строеж № 13 от 06.04.1994 г. и протокол за определяне на строителна линия № 4 от 11.04.1994 г. Комисията е констатирала, че постройката е недобросъвестно стопанисвана, неизползваема и неподдържана, естествено износена, неестетична и създава опасност от възникване на пожари, не отговаря на противопожарните и естетически норми, поради което е дадено заключение същата да бъде премахната. Протоколът е бил изпратен на РД „ПБЗН“- Бургас. В отговор от 07.06.2021 г., представителят на РД „ПБЗН“- Бургас е посочил, че сградата, предмет на проверката, като частна държавна собственост се управлява от министъра на вътрешните работи. В последствие със Заповед № РД-01-808/19.10.2022 г. Кметът на Община Царево е прекратил производството, започнало на основание Заповед № РД-01-260/20.04.2021 г., поради неправилно определен адресат.
С писмо рег. №
24-01-287-001-001/21.10.2022 г. Кметът на Община Царево е уведомил МВР и РД „ПБЗН“-Бургас, че по отношение на постройка с идентификатор *** по КККР на гр. Царево стартира процедура по реда на чл. 225а от ЗУТ. Писмото е получено от МВР на 26.10.2022 г. В резултат в общината е депозиран отговор от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“, в който е изразено становище за законност на строежа и е направено искане за прекратяване на производството. Наведени са доводи, че строежът е законно изграден на основание Разрешение за строеж № 13/06.04.1994 г. и Протокол № 4/11.04.1994 г. за определяне на строителна линия и ниво, които са приложени към писмото. Съгласно представеното Разрешение за строеж № 13 на Общинско кметство гр. Царево, въз основа на одобрени проекти, е дадено разрешение за изграждане на обект „Учебен център по ГЗ“ в имот 503, гр. Царево, като е уточнено, че сградата е допусната по чл. 120 от ЗТСУ.
На 15.11.2022 г., служители на Община
Царево са извършили проверка на обект „едноетажна постройка с идентификатор ***“, находящ се в ПИ *** по КК на гр. Царево, за което са изготвили Констативен акт № 18 от същата дата. В акта е отразено, че проверката е извършена при отсъствието на собственика. Строежът е описан като едноетажна постройка със сглобяема панелна конструкция и дървен покрив с площ от 62 кв.м., представляващ такъв от V-та категория. В акта е вписано, че възложител и строител на проверявания строеж е ГД „ПБЗН“ при МВР, и, че за обекта има издадени Разрешение за строеж № 13/06.04.1994 г. за обект „Учебен център по ГЗ“, допуснат на основание чл. 120 от ЗТСУ и протокол № 4/11.04.1994 г. за определяне на строителна линия и ниво. Прието е, че към момента на проверката издадените строителни книжа са изгубили действието си на основание §50а от ПЗР на ЗТСУ, поради което строежът се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Издаденият констативен акт е изпратен до МВР и РД „ПБЗН“- Бургас, като е връчен на МВР на 02.12.2022 г., а на РД „ПБЗН“ – Бургас – на 07.12.2022 г.
Срещу Констативния акт е постъпило възражение с рег. № 04-01-279/14.12.2022 г. от ГД „ПБЗН“ – МВР, с което е оспорен изводът за незаконност на процесния строеж. Изложени са съображения, че строежът е извършен въз основа на издадени строителни книжа - Разрешение за строеж № 13/06.04.1994 г. и протокол № 4/11.04.1994 г. за определяне на строителна линия и ниво. Направени са и възражения, че е извършено ненадлежно уведомяване за провеждане на производството, тъй като титуляр на правото на управление върху обекта се явява ГД „ПБЗН“, а не регионалната дирекция в гр.
Бургас или МВР, които са самостоятелни юридически лица.
След като е приел направеното възражение за неоснователно, Кметът на Община Царево е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-45/20.01.2023 г., с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажна постройка с идентификатор ***“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Царево, като премахването е възложено на ГД „ПБЗН“ в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта.
В мотивите на оспорената заповед е възприета фактическата обстановка, вписана в Констативен акт № 18/15.11.2022 г. и Констативен акт 2/22.04.2021 г., в това число е възприето и становището на проверяващите лица, че строежът е бил разрешен на основание чл. 120 от ППЗТСУ, като издадените за същия строителни книжа са изгубили своето правно действие на основание §50а от ПЗР на ЗТСУ, поради което строежът е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Административният орган е приел, че по отношение на установения строеж са неприложими разпоредбите на §16, ал. 1 и ал. 3 от ДР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същият не е изграден в посочените в тях времеви периоди. Приел е, че строежът не е търпим и на основание § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ, тъй като освен периода на изграждане не са налице останалите предпоставки, визирани в разпоредбата. Изложени са съображения, че Констативен акт № 18/15.11.2022 г. е надлежно обявен, като е изпратен на МВР и РД „ПБЗН“- Бургас, тай като посочената регионална дирекция е правоприемник на пасивите и активите на отдел „Гражданска защита“, съгласно §92 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, обн. с Държавен вестник, бр. 88 от 09.11.2010 г.
По делото е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, като изготвеното по нея заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно. Вещото лице е проследило действащите устройствени планове за имота, в който е изграден процесния строеж, както и строителната документация за този строеж.
Констатирало е, че строежът описан в констативен акт № 18/15.11.2022 г. съответства на установения на място строеж. Експертът е дал заключение, че строежът е извършен през 1994 г., въз основа на виза за проектиране от 04.04.1994 г., разрешение за строеж от 06.04.1994 г. и протокол за даване на строителна линия от 11.04.1994 г., като същият е разрешен по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ с временен статут. Вещото лице посочва, че за строежът няма траен градоустройствен статут и не са установени данни за предприемане и провеждане на процедура по §17, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ и по § 50а от ПР на ЗТСУ.
Вещото лице е установило още, че за периода 06.04.1994 г. – 31.03.2021 г. и до настоящия момент за гр. Царево е действащ кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Мичурин, одобрен със Заповед № РД-09-111/25.06.1986 г. на Председателя на ИК на ОНС гр. Бургас.
Разпечатката съдържа 36 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fd073ad-4631-4a15-aaf4-85544a3cae89