Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 558 от 07.03.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4968/2025
Вид
Решение № 558
Подписан
07.03.2026
В сила
07.03.2026
Състав
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Бургас, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120104968 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, с който ищецът “АПС БЕТА България” , ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3, се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника Е. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. ***, че същата дължи на ищеца следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит № 582689 от 28.11.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и длъжника и които вземанията са прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.: 400 лева – главница, 12 лева – договорна лихва за периода от 28.11.2019 г. до 28.12.2019 г., 254,66 лева - законна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 12.12.2024 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 56/07.01.2025г. по ч.гр.д. № 8874/2024г. на БРС.

В исковата молба, се твърди, че вземането на ищеца произтича от сключен между “Стик Кредит” АД, в качеството му на кредитодател и Е. К. Т., в качеството й на кредитополучател договор за потребителски кредит № 582689 от 28.11.2019г., който договор бил сключен от разстояние по електронен път по силата на ЗПФУР, чрез системата на кредитодателя за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при сключване на договора на ответникът била предоставена цялата информация, необходима по закон. По силата на така сключения договор бил отпуснат заем на ответника от 400 лв., която сума следвало да бъде върната на 1 вноска в размер на 400 лв., в срок до 28.12.2019г., съгласно погасителния план, 1 неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и ГПР от 42.58 %. Сочи се, че съгласно чл.51 от ОУ към договора, било уговорено “Стик - Кредит” АД да уведомява длъжника, чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер на и-мейл адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., “Стик-кредит” АД като цедент прехвърлило своето вземане към длъжника по процесния договор за потребителски кредит на ищеца “АПС Бета България” ЕООД, като същото било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. В случай, че съдът не приемел уведомяването на ответника на посочения от него електронен адрес за надлежно извършено, то ищецът моли същото да бъде прието за надлежно извършено с настоящата искова молба. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответникът Е. К. Т., в срока за отговор не е представил такъв, не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявеният положителен установителен иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира нарочна молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и че с оглед наведените с исковата молба фактически твърдения и ангажирани писмени доказателства предявения положителен установителен иск се явява вероятно основателен, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като и същият да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на Е. К. Т., че дължи на ищцовото дружество следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит № 582689 от 28.11.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и длъжника и които вземанията са прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.: 400 лева – главница, 12 лева – договорна лихва за периода от 28.11.2019 г. до 28.12.2019 г., 254,66 лева - законна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 12.12.2024 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 56/07.01.2025г. по ч.гр.д. № 8874/2024г. на БРС.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение 2

№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 8874/2024г. по описа на БРС, разноски в размер на 75.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 50 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. ***, че дължи на “АПС БЕТА България” , ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3, следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит № 582689 от 28.11.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и длъжника и които вземанията са прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.: 400 лева – главница (с равностойност от 204,52 евро), 12 лева – договорна лихва за периода от 28.11.2019 г. до 28.12.2019 г. (с равностойност от 6,14 евро), 254,66 лева - законна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 12.12.2024 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. (с равностойност от 130,21 евро), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 56/07.01.2025г. по ч.гр.д. № 8874/2024г. на БРС.

ОСЪЖДА Е. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. ***, да заплати на “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81 В, ЕИК 203374133, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева (с равностойност от 38,35 евро) - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 8874/2024г. по описа на БРС разноски.

ОСЪЖДА Е. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. ***, да заплати на “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81 В, ЕИК 203374133, сумите от 150 /сто и петдесет/ лева (с равностойност от 76,69 евро) - направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3

4