Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 59 от 09.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно от частен характер дело 938/2025
Вид
Присъда № 59
Подписан
09.07.2026
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

НЧХД № 938/2025 г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Наказателното производство е образувано по тъжба на П. К. У. с ЕГН:

********** срещу Р. Е. Д., родена на .... в гр. П., живуща в гр. П., ул. „Т. М.“ № 3, разведена, с висше образование, българка, българска гражданка, неосъждана, ЕГН: ********** за това, че на ... г. в гр. П., в открито съдебно заседание по гр. дело № ... г. по описа на Районен съд – П., публично е разгласила позорно обстоятелство за П. К. У. с думите: „Тогава употребяваха наркотици с моя съпруг“, с което е извършила престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.

Частният тъжител П. У., лично и чрез повереника си, поддържа така повдигнатото обвинение, като счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, медицинската документация и заключението на съдебномедицинската експертиза е установено по несъмнен начин както изричането на инкриминираните думи, така и тяхната неистинност. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и за присъждане на сторените по делото разноски.

Подсъдимата Р. Д. не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.

Защитникът й счита тъжбата за недопустима и неоснователна.

Поддържа, че инкриминираният израз е произнесен при даване на свидетелски показания пред съд и ако съдържа съзнателно потвърдена неистина, би могъл да осъществи единствено състава на престъплението по чл. 290 НК, но не и клевета. Твърди още, че липсва умисъл за накърняване доброто име на тъжителя; че от употребения израз не става ясно кой точно е употребявал наркотични вещества; че изявлението попада в пределите на свободата на изразяване и на правото на свидетеля да съобщи пред съда възприетото от него, както и че не са установени конкретни неблагоприятни последици за репутацията или емоционалното съС.ие на тъжителя. Тези възражения са подробно развити и в хода на съдебните прения.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Р. Е. Д. и частният тъжител П. К. У. са бивши съпрузи. Към периода, за който подсъдимата впоследствие разказвала като свидетел по гр. дело № ... г., двамата живеели съвместно, поради което Д. имала непосредствени впечатления от начина на живот на тъжителя, ежедневието му и здравословното му съС.ие.

На ... г. пред Районен съд П., XXIX граждански състав било проведено 1 открито съдебно заседание по гр. дело № ... г., образувано по брачен спор между К. Х. К. и С. Н. К.. По това дело Р. Д. била допусната и разпитана като свидетел. В хода на разпита си, описвайки случка, която според нея се била развила през ... г. в дома, който тогава обитавала с П. У., Д. заявила, че „Тогава употребяваха наркотици с моя съпруг“. В контекста на показанията й под „моя съпруг“ безспорно визирала П. У.. Самата тъжба възпроизвежда изявлението и сочи, че то е направено в публичното заседание на ... г. Казаното било възприето от присъстващите в съдебната зала – съдебния състав, съдебния секретар, страните и процесуалните им представители.

В хода на настоящото производство е разпитан като свидетел С. Н. К. – именно лицето, с което според изложеното от подсъдимата Д. тъжителят У. употребявал наркотични вещества. К. категорично заяви, че не е бил семеен приятел с П. У. и Р. Д., не е ходил в дома им нито сам, нито със съпругата си и дори не знаел къде живеят. Отрече да е употребявал наркотични вещества с П.

У. и изобщо двамата да са се събирали в компания с такава цел. Посочи единствен случай, в който са били на една маса – в ресторант по повод раждането на детето му през 2023 г., при което наркотични вещества не са били употребявани.

Разпитан като свидетел по делото е и П. Р. Н., който познавал тъжителя от дълги години и бил близък до семейството, включително кръстник на детето на У. и Д.. Той заяви, че П. У. страда от болест на ... от ... г., претърпял е оперативна интервенция и провежда продължително лечение. При честите им контакти никога не бил виждал У. да употребява наркотични вещества, не му било известно той да прави това и го познавал като човек с отрицателно отношение към подобен тип зависимости.

По делото бяха приети представените медицински документи, касаещи здравословното съС.ие на У. и бе допусната и изготвена съдебномедицинска експертиза.

От заключението на вещото лице д-р Д. Д. се установява, че П. У. страда от болест на Crohn на тънкото черво, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, мастна дегенерация на черния дроб и следхирургични съС.ия. Болестта на ... представлява хронично, прогресиращо и към настоящия момент нелечимо възпалително заболяване. Тъжителят провежда лечение с Entyvio /vedolizumab/, прилагано чрез интравенозни инфузии, като при наличния добър терапевтичен ефект лечението се извършва на всеки осем седмици. Необходимо е поС.но наблюдение от гастроентеролог и периодични контролни ендоскопски и образни изследвания. Вещото лице посочи, че макар за Entyvio да няма установени директни взаимодействия с повечето наркотични вещества, съчетаването им носи сериозни рискове – за чернодробната функция, за обостряне на основното заболяване и за имунната система. Посочено е и в заключението, че употребата на наркотични вещества може да окаже отражение върху общото здравословно съС.ие и върху показатели в кръвни и уринни изследвания, като според представената 2 медицинска документация при П. У. не се установяват описаните от експерта отклонения.

В съдебно заседание вещото лице уточни и границите на възможните медицински изводи – само по външни или общи медицински белези не би могло категорично да се установи конкретна наркотична употреба, за което са необходими съответни изследвания.

От приетата по делото характеристична справка за П. У. се установява, че по местоживеене се ползва с добро име и, което е същественото за настоящия спор, не е известно н полицейските служители да употребява наркотични вещества и няма данни да има връзки с лица, употребяващи наркотици.

По делото са налице и други характеристични сведения, в които оценките относно характера и името на тъжителя не са напълно еднопосочни.

Това противоречие обаче няма значение за решаване на настоящото дело. Още в хода на съдебното следствие съдът е констатирал, че въпросът дали тъжителят се ползва с добро или лошо име сам по себе си не е предмет на доказване, а характеристичните справки са изискани именно с оглед наличието или липсата на сведения за употреба на наркотични вещества.

От приетата по делото характеристична справка за подсъдимата Р. Д. се установява, че по настоящия й адрес не е изградено отрицателно отношение от съседите и от началото на 2025 г. до изготвянето й не са регистрирани противообществени прояви.

От приетата по делото справка за съдимост се установява, че Р. Д. не е осъждана, но по отношение на нея вече веднъж е бил приложен институтът на чл. 78а НК – с Решение № 232/09.05.2017 г. по АНД № 525/2017 г., влязло в сила на 26.05.2017 г., е била освободена от наказателна отговорност и й е наложена глоба от 1500 лева. По данните от делото наложената глоба е заплатена през 2018 г.

По делото е прието и Решение № .../... г. по гр. дело № ... г. От мотивите на това решение се установява, че при разрешаване на брачния спор гражданският съд не е кредитирал като основание за фактическите и правните си изводи твърдението на Р. Д. за употреба на наркотични вещества от П. У..

При определяне на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на К.и съдът се е основал на други свидетелски показания и писмени доказателства относно многократните конфликти, взаимните обиди и последвалата фактическа раздяла на съпрузите. Процесното твърдение на Д. не е залегнало в основата на решаването на гражданскоправния спор.

При така изложеното съдът приема за установено, че твърдението на подсъдимата, че П. У. е употребявал наркотични вещества заедно със С. К., не отговаря на действителността.

За подобен извод съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С.

3

К. в относимата им част. Те са ясни, последователни, категорични и се отнасят до факти, които свидетелят лично е могъл да възприеме – посещавал ли е дома на У. и Д., събирал ли се е там с тъжителя и употребявали ли са заедно наркотични вещества. Особено съществено е, че свидетелят К. пред съда не направи единствено общо отрицание на твърдението на подсъдимата, а конкретно обясни естеството на отношенията си с тъжителя и отрече дори основната фактическа предпоставка в разказа на Д. – да е гостувал в дома им.

Обстоятелството, че К. е страна в гражданското дело, по което Д. е дала инкриминираните показания, не е достатъчно да дискредитира казаното от него в настоящото производство. Заинтересоваността е фактор, който съдът отчита при оценката на казаното от свидетеля К., но не е законово основание свидетелските му показания автоматично да бъдат отхвърлени. В случая те са вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира и показанията на П. Н. относно продължителните му лични контакти с тъжителя У., здравословното съС.ие на последния, провежданото лечение и липсата на непосредствени наблюдения от свидетеля за наркотична употреба от тъжителя. Съдът не възприема обаче като експертно установени факти личните оценки на Н., че наркотичната употреба е абсолютно „несъвместима“ със заболяването на тъжителя и че той във всички случаи би могъл да разпознае употребяващо наркотични вещества лице. По тези въпР. съдът основава изводите си на съдебномедицинската експертиза по делото, а не на личната преценка на свидетеля Н..

В тази връзка заключението на вещото лице д-р Д. съдът кредитира като компетентно и обосновано. Същото е изготвено след преглед на значителен обем медицинска документация и е поддържано от експерта при непосредственото му изслушване в съдебно заседание. Съдът същевременно отчита много точно доказателствената стойност на експертизата. От нея например не би било правилно да се изведе самостоятелен категоричен извод, че тъжителят У. никога и при никакви обстоятелства не е употребявал наркотично вещество. Експертизата доказва друго – наличието на тежко хронично заболяване, траен терапевтичен режим, медицинските рискове от наркотична употреба и липсата на характерните според експерта отклонения в предоставените изследвания. Именно в този смисъл тя подкрепя останалите доказателства и се кредитира от съда.

Характеристичната справка за П. У. съдът цени само в частта за липсата на известни на полицейските органи данни за употреба на наркотични вещества. Старите заявителски материали и различните субективни оценки за характера на тъжителя са неотносими към факта, предмет на настоящото дело.

Приетото решение по гр. дело № ... г. съдът не използва като доказателство за неистинност на думите на Д. единствено защото гражданският съд не ги е възприел. Значението на решението е в друга насока – то позволява да бъде установена действителната процесуална роля и 4 относимост на тези показания към предмета на гражданския спор, което е от решаващо значение при разграничаването между клеветата и лъжесвидетелстването в настоящото производство.

Така, в крайна сметка по делото не е събрано нито едно доказателство, което да подкрепя процесното твърдение на Р. Д.. Точно обратното - самият К.

- лицето, с което според подсъдимата тъжителят У. употребявал наркотични вещества, категорично отрича както употребата, така и твърдяното посещение в дома на Д.; свидетелят Н. не е наблюдавал подобно поведение на У. през продължителния период на близките им отношения; медицинските доказателства установяват тежко заболяване на тъжителя, продължително лечение и липса на констатирани отклонения, които експертизата свързва с наркотична употреба; полицейските органи не разполагат с данни У. да употребява наркотични вещества. Съвкупността от тези доказателства е достатъчно устойчива, взаимно допълваща се и непротиворечива, за да обоснове единствения възможен извод, че разгласеното от подсъдимата Д. обстоятелство е неистинско.

Ето защо съдът намира за установени и доказани по безспорен и категоричен начин всички елементи на престъпния състав по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК.