Решение № 3978 от 02.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3978 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100505130 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 3173/28.02.2023г., постановено по гр.дело № 73316/2021г. по описа на СРС, 165-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника Р. Б. Н. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 852.86 лева, представляваща ½ част от дължимата цена на доставена през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 34, находящ се в гр. София, ул. „******* ******* сумата 99.67 лева – обезщетение за забава върху същата главница за периода от 15.09.2019г. до 27.05.2021г., сумата 26.27 лева – ½ част от дължимата цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата 5.06 лева – обезщетение за забава върху последната главница за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 08.06.2021г. до окончателното погасяване, за които вземания по ч.гр.д. № 32554/2021г. по описа на СРС, 165-и състав на 06.10.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Неправилно СРС приел, че ответникът Р. Б. Н. не била потребител на топлинна енергия за битови нужди. Съдът не коментирал факта, че 1 ответникът Р. Н. била собственик на имота, а вещното право на ползване върху имота било учредено на другия ответник М. Н. само за част от имота. Ето защо наличието на облигационна връзка между страните било доказано. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Р. Б. Н. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство не е заявила становище.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

В сезиралата съда искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД излага, че през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. доставил в имот с аб. № 35815, находящ се на адрес гр. София, гр. София, ул. „******* *******, топлинна енергия на стойност 1 705.73 лева. Дължима била и главница за дялово разпределение на стойност 52.54 лева за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. Поради неплащане на дължимите суми за периода от 15.09.2019г. до 27.05.2021г. се дължало обезщетение за забавата в размер на 199.35 лева върху главницата за топлинна енергия и сумата 10.12 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021г., както и законни лихви върху главниците, считано от 08.06.2021г. до окончателното плащане. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, срещу ответниците Р. Б. Н. – като собственик на имота и М. С. Н. – носител на вещно право на ползване, които му дължали горните суми поравно. На 06.10.2021г. по ч.гр.д. № 32554/2021г. по описа на СРС, 165-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответниците възразили срещу заповедта, предвид на което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае същите вземания за установени. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорили исковете – липсвало валидно облигационно правоотношение между страните, в сградата нямало изправен топломер, не били извършвани 2 метрологични проверки. В имота живеел синът на ответника Р. Н., а вещното право на ответника М. Н., след смъртта на съпруга й Б.Н., се отнасяло до ¼ ид.ч. Оспорили претенциите и по размер. Възразили за изтекла погасителна давност за вземанията.

Липсвало основание за заплащане на задължението за дялово разпределение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС.

От неоспорените по делото писмени доказателства - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том L, дело 9606/1997г. от 03.05.1997г. съдът приема за установено, че на 03.05.1997г. ответникът М. С. Н. и съпругът й Б.Г.Н. прехвърлили на ответника Р. Б. Н., правото на собственост върху притежавания от тях недвижим имот - апартамент № 34, находящ се в гр. София, ул. „******* *******, състоящ се от две стаи, хол, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение, коридор и две тераси, с обща площ 97.61 кв.м. С обективираната в същия нотариален акт дарствена сделка прехвърлилетиле си запазили правото да ползват и обитават самостоятелно северната стая и съвместно с дарената да ползват хола, столовата и другите сервизни помещения заедно и поотделно. При тълкуване волята на страните по правилата на чл.

20 ЗЗД, съдът приема, че с договора за дарение прехвърлителите си запазили вещно право на ползване върху ½ част от имота – самостоятелно върху една от двете стаи и общо с надарения ответник Р. Н. за всички останали помещения и части на жилището.

С отговора на исковата молба ответниците изрично признали, че Б.Г.Н. починал. След смъртта му ответникът М. С. Н. останала единствен титуляр на вещното право на ползване върху имота, учредено по описания в нотариалния акт начин – за ½ част.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечения от сметка за аб. № 35815, съобщения към фактури, документи за отчет и др. и заключения на СТЕ 3 и ССчЕ, по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период топлоснабдена.

Доколкото по делото несъмнено се установява, че през процесния период ответникът Р. Н. била носител на правото на собственост върху имота, а вещното право на ползване било учредено единствено за ½ част. Ето защо през процесния период ответникът Р. Н., наред с носителя на вещното право на ползване – ответникът М. Н., била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Отговорността и за цената на доставената топлинна енергия следва да се определи съобразно правото й да ползва останалата част от имота, върху която вещно право на ползване не била учредена, т.е. за ½ част.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Такива факти не се твърдят и не се установяват от доказателствата по делото.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Тъй като законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то ирелевантен за валидното възникване на облигацията е фактът обитаван ли е фактически имотът от ответника или от други лица. Дори и имотът да бил обитаван от други лица, отношенията между собственика и лицето което реално е живяло в имота са отделни и не засягат правоотношението по сключения с ищеца при общи условия договор за доставка на топлинна енергия.

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – извлечение от сметка за аб. № 35815/4000310603 и съобщения към фактури, както и неоспорените заключения на изслушаните СТЕ и ССчЕ, по делото се установява количеството доставена през процесния период ТЕ и нейната цена.

От заключението по изслушаната СТЕ се установява, че за имота с аб. № 35815, действителният разход на топлинна енергия за отопление на имота през процесния период, бил начислен по реален отчет на показанията на 2 бл. ИРРО, след което било извършено дяловото изравняване. Стойността на ТЕ, отдадена от сградната 4 инсталация, била определена съгласно т. 6.1.1. от методиката. Прогнозният дял на ТЕ за БГВ бил определян въз основата на средномесечно потребление на топлата вода през предходен период съгласно чл. 71 от Наредба № 16-334, а реалното потребление – отчитано от ФДР по показанията на монтиран водомер за измерване на топлата вода.

Изискванията на Закона за енергетиката, Закона за измерванията и наредбите за топлоснабдяване в случая били спазени. Монтираният в абонатната станция измервателен уред бил годен и съответствал на одобрения тип. Проверките били проведени от оправомощени лица при спазване на изискванията на ЗИ. При преценката му по чл. 202 ГПК съдът намира, че следва са кредитира заключението по СТЕ, което кореспондира с представените по делото писмени доказателства – протоколи за реален отчет, изравнителни сметки, свидетелство на ИА „Сертификация и изпитване“ и др., неоспорени от страните. Ето защо съдът приема за установено по делото, че изчисленията били извършени от ФДР в съотвествие с действащата нормативна уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците били начислени сметките за процесния период.

Посочените от вещото лице-топлотехник суми за топлинна енергия са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 броя изравнителни сметки за процесния период.

Съобразно изводите на вещото лице, изготвило неоспореното заключение на ССчЕ, за процесния период цената на доставената в топлоснабден имот с аб. № 35815 топлинна енергия възлиза на 1 761.75 лева. При извършената от вещото лице проверка на данните при ищеца не се установили данни за плащания на суми, касаещи процесния период. Ответникът Р. Н. по горните мотиви на съда отговаря за ½ част от задължението, т.е. за сума в размер 880.87 лева.