Решение № 2493 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2493 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110141221 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. А. срещу ....., както и по предявен насрещен иск от ..... срещу Д. С. А..

Ищецът Д. С. А. твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ...... от 13.12.2024 г., по силата на който е получил сумата 1000 лв., а по договора е посочено, че дължи връщане на 2011.68 лв., включващи неустойка в размер на 788.38 лв. Поддържа, че договорът е нищожен поради неспазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, тъй като липсват ясни условия за прилагане на лихвения процент, липсва методика за формиране на годишния процент на разходите, а неустойката не е включена в годишния процент на разходите, с което се заобикалят императивни правила. Евентуално поддържа, че клаузата за неустойка, съответстваща на значителна част от главницата, противоречи на добрите нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите. Иска съдът да прогласи нищожността на договора, а при условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата за неустойка.

Ответникът ..... изрично признава главния иск за основателен, като заявява, че следва да се отделят като безспорни фактите относно сключването на договора и отпускането на сумата от 1000 лв. Ответникът оспорва дължимостта на разноските по първоначалния иск, като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като преди предявяване на иска не е предприемал действия по принудително събиране. Прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

..... предявява насрещен иск срещу Д. С. А., като твърди, че при прогласяване на нищожността на договора по чл. 22 ЗПК, последицата е връщане единствено на чистата 1 стойност на кредита по чл. 23 ЗПК. Поддържа, че е предоставена главница 1000 лв., а от ищеца са постъпили плащания в размер на 167.64 лв., поради което остава дължима сума 832.36 лв. Иска осъждане на Д. С. А. да заплати 832.36 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане, както и разноските по насрещния иск.

Ответникът по насрещния иск Д. С. А. оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан, като в същото време изрично моли сумата 167.64 лв., която е заплатил, да бъде взета предвид при определяне на дължимата главница, респективно да бъде прихваната към нея. Моли разноските по насрещния иск да останат в тежест на насрещния ищец.

Предявен е главен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22, чл. 11 и чл. 19 ЗПК, при заявена евентуалност относно нищожност поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по чл. 143 ЗЗП.

Насрещният иск е с правно основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за връщане на чистата стойност на кредита при недействителност на договора.

С доклада по делото е разпределено , че по главния иск ищецът следва да установи съществуването на облигационното отношение и релевираните пороци, като ответникът носи тежест да установи обстоятелства, изключващи правния интерес или сочещи на липса на основание за предявяване на иска, доколкото спорът се концентрира върху разноските.

По насрещния иск насрещният ищец следва да установи предоставянето на сумата по кредита и размера на дължимата чиста стойност, а ответникът носи тежест да докаже погасяване или основание да задържи сумата.

Съдът, съобразно окончателния доклад, приема за безспорни наличието на сключен Договор за потребителски кредит № ...... от 13.12.2024 г., отпускането на сумата 1000 лв. от ..... на Д.

С. А., както и основателността на главния иск, доколкото същият е изрично признат от ответника.

По насрещния иск съдът приема за безспорно, че договорът за кредит е нищожен, че последицата от недействителността е връщане само на чистата стойност на кредита, че отпуснатата главница е 1000 лв., че са извършени плащания от 167.64 лв., както и че математическият остатък е 832.36 лв., за което също няма спор мжду страните.

От приетите доказателства и от признанията на страните съдът приема за установено, че между страните е сключен посоченият договор, по който е предоставена сумата 1000 лв., че са постъпили плащания в размер 167.64 лв., и че при недействителност на договора дължимата чиста стойност, която следва да бъде върната, е в размер 832.36 лв.

По главния иск съдът съобрази, че ответникът ..... е направил изрично признание на иска.

В хода на производството ответникът ....., ЕИК ......., е направил изрично процесуално признание на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК обаче постановяването на решение при признание на иска не е служебно задължение на съда, а предпоставя наличие на изрично искане от страна на ищеца за приключване на делото по 2 този ред. В настоящото производство такова искане от страна на ищеца Д. С. А., ЕГН **********, не е направено, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора въз основа на наведените твърдения и събраните доказателства.

Независимо от направеното признание, съдът е длъжен служебно да извърши преценка относно действителността на договора за потребителски кредит, доколкото спорът засяга прилагането на императивни норми за защита на потребителите и валидността на договорно правоотношение. В този смисъл съдът не е обвързан от признанието на иска, когато следва да прецени дали договорът противоречи на закона и дали са налице основания за нищожност.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на закона относно ясно и точно определяне на годишния процент на разходите и включването в него на всички разходи, които потребителят следва да понесе във връзка с кредита. Установените пороци засягат съществени елементи на договора и водят до накърняване на правото на потребителя на информиран избор, поради което обуславят нищожност на договора като цяло.

При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен, като нищожността на договора бъде прогласена с решението по делото, не поради процесуалното признание на ответника, а въз основа на самостоятелна съдебна преценка за противоречие на договора с императивни правни норми. Ето защо искането за прогласяване нищожността на договора следва да бъде уважено, съобразно признанието на ответника, като съдът прогласява нищожността на Договор за потребителски кредит № ...... от 13.12.2024 г.

Поради уважаването на главния иск не следва да се разглежда заявената евентуалност за нищожност само на отделна клауза.

По насрещния иск съдът съобрази, че при прогласена недействителност на договора за потребителски кредит последицата по чл. 23 ЗПК е връщане на чистата стойност на кредита, тоест на реално предоставената главница, намалена с извършените плащания. По делото не се спори, че предоставената сума е 1000 лв., както и че са заплатени 167.64 лв. Дължимият остатък възлиза на 832.36 лв., като твърденията на ответника по насрещния иск относно прихващане не променят резултата, тъй като приспадането на платеното е вече отразено в самата насрещна претенция. Следователно насрещният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора по първоначалния иск и прогласяването на нищожността на процесния договор за кредит, право на присъждане на разноски има ищецът (потребителят) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника ..... за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК (освобождаване от отговорност за разноски поради признание на иска). За да се 3 приложи тази разпоредба, е необходимо кумулативно наличие на две предпоставки: ответникът да признае иска и с поведението си да не е дал повод за завеждането му. В настоящия случай, макар да е налице процесуално признание, не е налице втората предпоставка. Ответникът е дал повод за завеждане на делото чрез самото създаване на правоотношение, основано на нищожен договор, и чрез извънсъдебното претендиране на суми по него. Потребителят е бил принуден да потърси съдебна защита, за да установи липсата на валидна облигационна връзка и да отстрани правната несигурност, създадена от поведението на кредитора. Ето защо, ответникът дължи заплащане на сторените от ищеца разноски в пълен размер.

От данните по делото се установява, че процесуалното представителство на ищеца Д. С. А., ЕГН **********, е осъществено от адв. М. В. М., член на Адвокатска колегия – ....., който е предоставил правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради материалното положение на представлявания потребител. Правната помощ е реално и ефективно осъществена, като процесуалният представител е извършил всички необходими процесуални действия за защита правата и законните интереси на ищеца, включително изготвяне и депозиране на искова молба, отговор на насрещен иск, становища по делото и участие в съдебното производство.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, когато адвокатът е предоставил безплатна правна помощ, съдът присъжда възнаграждението в полза на адвоката от насрещната страна, ако последната е осъдена да заплати разноски по делото.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът отчете предмета и характера на спора, който е потребителски и засяга прилагането на императивни норми за защита на потребителите, правната и фактическата сложност на делото, както и необходимия обем от правни действия за осъществяване на адекватна защита.

Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение от 480 лева с включен данък върху добавената стойност е справедлив, разумен и съразмерен на положения труд, като не надхвърля необходимото за осигуряване на ефективна съдебна защита. Определеният размер не е прекомерен и съответства на принципа за реално възмездяване на адвокатския труд, без да води до неоснователно обременяване на ответната страна.

Ето защо съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ в полза на адв. М. В. М., платимо от ....., ЕИК ......., като част от разноските по делото.

По отношение на разноските по уважения насрещен иск (за връщане на чистата стойност на главницата по чл. 23 ЗПК): Съдът съобразява задължителната практика на Съда на Европейския съюз, постановена по съединени дела C-224/19 и C-259/19. Според тази практика, принципът на ефективност на правото на ЕС не допуска национална правна уредба или практика, която възлага процесуалните разноски върху потребителя, когато той успешно е защитил правата си чрез прогласяване на недействителност на договорни клаузи, дори когато вследствие на това е осъден да върне получената главница (реституция).

4

Задължението за връщане на главницата по насрещния иск е пряка и непосредствена последица от уважаването на главния иск за нищожност. Ако съдът възложи разноските по насрещния иск върху потребителя, това би обезсмислило икономическия ефект от защитата срещу неравноправните клаузи и би го възпряло от упражняване на правата му. Поради изложеното, на ответника ..... не се следват разноски по насрещния иск, въпреки че същият е уважен, тъй като уважаването му е резултат от установената по инициатива на потребителя нищожност на договора.

С оглед горното, СРС

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № ...... от 13.12.2024 г., сключен между Д. С. А., ЕГН **********, и ....., ЕИК ........

ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН **********, да заплати на ....., ЕИК ......., сумата 832.36 лв., представляваща чиста стойност на кредита по недействителния договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск - 18.09.2025г., до окончателното изплащане.