Решение № 5112 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5112 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110209863 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. З. З. с ЕГН – **********, с адрес: ***, чрез адв. П. К. от САК срещу Наказателно постановление № 23 – 4332 008207 от 16.05.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление, поради което моли за неговата отмяна. Същият оспорва фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, като твърди, че не отговарят на действителността. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт.

В тази връзка се акцентира, че нарушението, което му се вменява, не е описано достатъчно пълно и ясно, с което се нарушава правото му да разбере в какво точно е обвинен. Посочва се също така, че както АУАН, така и НП са издадени от лица без нужната компетентност.

Въззиваемата страна Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна

1 полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № GA 707136 от 09.04.2023 г. н а мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР е установено, че на същата дата /09.04.2023 г./ около 22:50 часа, в гр.София, по ул.“Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Климент Охридски“, жалб.П. З. З. управлявал личния си лек автомобил марка ”*** с рег.№ ***, като до магазин „ИКЕА“ водачът използвал мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете. Водачът държал телефона в ръката си. Същият бил сам в управляваното от него МПС.

В акта е отразено, че с горното водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.104а от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление № 23 – 4332 - 008207 от 16.05.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. С. С. и Г. Г. Х., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН е съставен от оправомощено лице, съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП в присъствие то на свидетел – очевидец на нарушението. Така съставеният АУАН отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42 2 от ЗАНН. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, предвид инкорпорираните в производството писмени доказателства – заверено копие на Заповед № 8121К- 13312 от 28.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за издаване на втория акт. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Не е нарушено правото на жалбоподателя да направи възражения по акта, доколкото видно от материалите по административнонаказателната преписка, същият не се е възползвал от разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, според която освен възраженията при съставяне на акта в 7дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. В тази насока съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП съдържа забраната за водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съдът намира, че извършеното от жалб. П. З. нарушение е безспорно установено от събраните по делото доказателства и в частност показанията на свидетелите А. С. С. и Г. Г. Х., от които се установява, че по време на управление на автомобила жалбоподателят е използвал мобилния си телефон, като не е бил снабден със съответно устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Посочените свидетели лично са възприели извършеното нарушение и възпроизвеждат пред съда непосредствените си възприятия по един логичен, последователен и категоричен начин. Твърденията, изложени в жалбата, че фактическите констатации в акта и наказателното постановление не отговарят на действителността, досежно извършеното нарушение не само, че не са подкрепени с доказателства, но се противопоставят на събраните такива в хода на съдебното следствие.

Санкционната норма на чл.183, ал. 4, т.6 от ЗДвП предвижда глоба в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, 3 позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В този смисъл административно - наказващият орган законосъобразно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед гореизложеното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 4332 - 008207 от 16.05.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя П. З. З. с ЕГН – **********, с адрес: ***, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4