Решение № 9494 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9494 гр. С., 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110155041 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Н. М. срещу „К.Й.“ ООД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 737220 от 26.06.2025 г., сключен между страните, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 26.06.2025 г. между С. Н. М. и „К.Й.“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 737220 от 26.06.2025 г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищцата заем в размер на 800 лв., като видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 5 в размер от по 179,20 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 39 % и ГПР в размер на 58,289 %, при общо дължима сума за връщане в размер на 895,99 лв. В чл. 6 от договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно обезпечение измежду следните: физическо лице – поръчител, банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 6, ал. 2 страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 374,01 лв., при което общото задължение възлиза на 1 270 лв. Излагат се твърдения, че още със сключването на договора на ищцата – кредитополучател е начислена неустойка в размер на 374,01 лв., тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Ищцата твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 1

ЗПК поради невярно посочен ГПР. Счита, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение, която е предварително определена, известна на кредитора към момента на сключване на договора, включена в погасителния план като част от месечните вноски, представлява допълнително възнаграждение за кредитора, което несъмнено е „разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК и следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, което в случая не е сторено. По този начин посоченият в договора ГПР и общата дължима сума не отразяват действителната цена на кредита и заблуждават потребителя относно реалното икономическо натоварване. Счита, че договорът е сключен в противоречие със забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По отношение на клаузата за заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение – чл. 6, ал. 2 от договора, се излагат съображения, че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Същата противоречи на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК и чл. 33 ЗПК, с нея се заобикалят посочените клаузи, както и накърнява добрите нрави. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „К.Й.“ ООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „К.Й.“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 737220 от 26.06.2025 г. за сумата от 800 лв., която е получена от кредитополучателя, като договорената между страните неустойка е в размер на 374,01 лв. Излага съображения, че неустойката за непредоставяне на обезпечение съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение на договора и като индивидуално договорена между страните не противоречи на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че ищцата е била запозната с последиците от непредоставяне на обезпечение, като е могла да влияе върху неустойката, тъй като тя е уговорена само при непредоставяне на обезпечение. Твърди, че неустойката обезпечава неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, а не представлява допълнителна печалба към възнаградителната лихва, освен това ищцата е разполага с възможността да се откаже от договора. Оспорва клаузата за неустойка да противоречи на добрите нрави. Поддържа, че при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 6 от договора за заем, тъй като същата няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Счита, че посоченият в договора ГПР отговаря на действително приложения размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 10504 от 16.03.2026 г., и обявен за окончателен в проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване 2 обстоятелството, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 737220 от 26.06.2025 г. Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал.

3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

От приетия по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем № 737220 от 26.06.2025 г. се установява, че той е сключен между „К.Й.“ ООД – като заемодател, и С.

Н. М. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата от 800 лв., срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 5 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на по 179,20 лв., първата от които платима на 25.07.2025 г., а последната – на 25.11.2025 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3,900 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 58,289 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 895,99 лв.

Съгласно чл. 6 от договора страните се съгласяват, че в зависимост от изразеното от заемателя в искането за заем желание, договорът за заем може да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия към договора за заем, както и с едно или повече от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл.

10, ал. 1, т. 3 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от Общите условия. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави посоченото в чл. 6, ал. 1 обезпечение, дължи неустойка в размер на 374,01 лв. с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план. Заемателят може през целия срок на договора за заем да предложи на заемодателя обезпечение по чл. 6, ал. 1, отговарящо на условията на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия, като в този случай начислената неустойка ще бъде премахната. В случаите по изречение първо задължението по договора за паричен заем ще бъде в общ размер на 1 270 лв. В чл. 3.4, ал. 3 от договора изрично е посочено, че при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за паричен заем, вкл. евентуално начислената неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора.

Видно от представения погасителен план месечната сума за неустойка е в размер на 74,80 лв., при което размерът на месечната погасителна вноска нараства на 254 лв. По делото са приети още Общи условия и молба за заем № 737220 от 25.06.2025 г. от С. Н. М. до „К.Й.“ ООД с искане за отпускане на заем в размер на 800 лв. и при посочване, че договорът за заем ще бъде обезпечен с ценна книга.

В чл. 10, ал. 1 от ОУ е предвидено, че в зависимост от изразеното от заемателя в искането за заем желание, договорът за заем следва да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящи на посочените по-долу в т. 5 условия, и едно или повече от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот; 2. Особен залог върху движима вещ, чиято 3 пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо отпуснатата главница и договорената лихва; 3. Банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължението за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодател; 5. Поръчител/и, отговарящ/и на следните условия – едно или две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над МРЗ съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Съгласно чл.

10, ал. 2 ОУ, в случай че заемателят не предостави обезпечение, отговарящо на условията на чл. 10, ал. 1, т. 5 ОУ, договорът за заем може да бъде сключен и без исканото обезпечение след изрично и индивидуално договаряне между страните на неустойка за неизпълнение на договорни задължения, като заемателят може през целия срок на договора за заем да предостави исканото обезпечение и в този случай договорената неустойка ще бъде премахната, за което кредиторът ще направи преизчисление на платените и дължими по договора суми.

Между страните не е спорно, а се установява от представения и приет по делото като писмено доказателство разходен касов ордер от 26.06.2025 г., че заемодателят е предоставил на заемателя уговорената заемна сума в размер на 800 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 737220 от 26.06.2025 г., сключен между страните, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, както и че договорът за заем и клаузата за обезпечение са нищожни на заявените с исковата молба основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, че 4 клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.