Разпореждане № 1405 от 22.08.2024, Окръжен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1405 гр. Варна, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело № 20243100201146 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 от НПК и е образувано по жалба, постъпила във ВОС на 20.08.2024г. от С. С. Ч., против постановление на ОП- Варна от 29.07.2024г. за прекратяване на наказателно производство по д.п. №639/23г. по описа на ОД МВР Варна за престъпление по чл.248а, ал.1 НК.

Наказателното производство е образувано с постановление на Апелативна Прокуратура -Варна от 19.12.2023г. без да е посочено срещу кое лице за престъпление по чл.248а,ал.1 НК за това, че в периода от 16.02.2022г – 30.03.2023г. в условията на продължавано престъпление, пред банков служител при банка ДСК са представени неверни сведения в документи всички подписани от името на кредитополучател С. С. Ч. за да получи от банката два потребителски кредита на обща стойност 80000 лева и две кредитни карти с лимит от по 500лв.

С постановлението е възложено на Окръжна прокуратура Варна наблюдаването на наказателното производство.

С постановление от 29.07.2024г на прокурор от ВОП наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243,ал.1 НПК вр с чл.24,ал.1,т.1 НПК. В диспозитивната му част е отбелязано престъплението по чл.248а,ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК, но в правния му анализ е прието, че деянието не съставлява престъпление и по други текстове на НК.

Жалбата е подадена в срок, до колкото в атакуваното постановление е указан срока на обжалване и обстоятелството, че същото е обжаваемо пред Окръжен съд Варна.

Жалбата е недопустима, независимо, че подадена о т лице, което прокуратурата е считало в хода на досъдебното производство за пострадало, което е видно диспозитивната част на постановлението. В мотивите за прекратяването на същото обаче е прието, че С. С.

Ч. не е претърпяла преки и непосредствени вреди от деянието. Настоящия състав на съда се солидаризира с този извод, тъй като престъплението е ситуирано в особената част на НК в раздел ”Престъпления против паричната и кредитна система” и охранява обществените отношения, свързани с правилното оформяне на документооборота доказващ права за 1 кредитиране. От обективна страна то е формално, на просто извършване, тъй като сред съставомерните му белези не е включено настъпване на реално увреждане на нечий патримониум. Единствено наличието на съставомерен вредоносен резултат, намиращ се в пряка причинно-следствена връзка с деянието, би могъл да обоснове фигурата на ощетено юридическо лице от деянието. Такава хипотеза е предвидена в разглежданата норма на НК, но в нейните алинеи 4 и 5. От доказателствата по делото, както и правилно е възприето и в постановлението за прекратяване, в настоящия случай кредитите са били погасени от М. М.

С., и същите не могат да се отнесат към посочените в закона фондове или средства.

Съобразно разпоредбата на чл.243 ал.3 от НПК, право на жалба имат обвиняемия, пострадалия и ощетеното юридическо лице срещу акт на прокурора, с който се прекратява наказателното производство в случаите на чл.243, ал.1 от НПК. Законодателят е имал предвид, че се касае за акт, с който се слага край на едно наказателно производство и по такъв начин се прегражда пътя за неговото развитие. В конкретния случай независимо от виждането на прокурора, респективно и от там и на жалбопадателя, че постановлението е обжалваемо пред съда, това не отговаря на действителния смисъл на разпоредбата на чл.243 ал.1-7 от НПК.

Пределите на косвения съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт, касаят само този от тях който поставя край на наказателното производство. С всякакви указания по актове извън посочения характер съдът би излязъл от рамките на предвидените му правомощия в това производство. Пределите на съдебен контрол са очертани в Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд, в което се сочи, че чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава, дали да привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление. В случая прокурора от окръжна прокуратура се отказал да привлече към наказателна отговорност две лица – М. М. С., която е представила неистински частни документи за да получи инкриминираните кредити и служителката на банка ДСК АД А. И. В., която е оформила документацията по отпускането на кредитите..

С оглед на така изложеното настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят е легитимиран да обжалва прокурорското постановление, но с оглед неговия характер не и пред първоинстанционния съд.

За жалбоподателя е налице възможността за проверка на атакуваното постановление по реда предвиден в нормата на чл.46, ал.4 от НПК пред по-горестоящия по длъжност прокурор, в какъвто смисъл е разпоредбата и на чл.243,ал.10 НПК. И тъй като в това производство не са приложими разпоредбите на глави ХХI и XXII НПК, то се приема,че е налице хипотезата на чл.42,ал.3 НПК, което обуславя и процесуална икономия.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство, образувано по недопустимата жалба да бъде прекратено.

2

Водим от горното съдът и на основание 42,ал.3 НПК

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на С. С. Ч., против постановление на ОП- Варна от 29.07.2024г. за прекратяване на наказателно производство по д.п. №639/23г. по описа на ОД МВР Варна за престъпление по чл.248а, ал.1 НК.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 1146 по описа за 2024 год. на ВОС.

Жалбата да се изпрати по компетентност на Апелативна прокуратура Варна Препис от разпореждането да се изпрати на ВОП и С. С. Ч..

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3