Решение № 698 от 19.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Монтана, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630102839 по описа за 2024 година

Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, съединен с иск по чл.55 ЗЗД Ищцата В. Р. Г. твърди, че на 26.09.2023 година сключила с ответника договор за паричен заем. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 800.00 лева. В договора била предвидена неустойка в случай, че ищцата не предоставела на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство на физически лица, които да отговарят на определени условия. Неустойката е начислена още със сключване на договора.

Ищцата твърди, че процесният договор е нищожен. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 и 10, тъй като в договора не е посочен ГПР – още едно основание за неговата нищожност.

Посоченият ГПР не включва всички тежести, с които вземането е обременено, липсва посочване на методиката на неговото изчисляване. Отделно се позовава на нищожност на неустоечната клауза, която не е индивидуално уговорена и предвижда необосновано високо плащане на кредитора за вреди, които последният реално не е претърпял. Договореният лихвен процент и ГПР внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност. Поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на 1 сключения между страните договор за потребителски кредит 933758, както и да осъди ответното дружество да заплати сумата от 50.00 лева, представляващи недължимо платени по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Размерът на иска е изменен на основание чл.214 ГПК за сумата от 461.64 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Сити Кеш взема становище за наличие на злоупотреба с права от страна на ищцата, тъй като предявява искове, в които се твърди нищожност на една и съща клауза, макар и в различни договори. Прави се искане за обединяване на производствата, а в случай на отказ – на ищцата да бъдат присъдени разноски, като за водене на едно производство. Развива подробни доводи за неоснователност на въведените от ищцата твърдения за нищожност на целия договор.

Аргументира се и с факта, че ищцата много добре е запозната с клаузите на договора, доколкото е сключила общо седем договора при едни и същи условия.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, от които доказателства се установява следното:

Няма спор между страните, че на 26.09.2023 година между тях бил сключен договор за паричен заем с № 933758, по силата на който ищцата получила сумата от 800.00 лева. Последната се задължила да върне заетата сума на 23 седмични вноски.

В договорът освен това била включена клауза, според която заемателят се задължава в 3 дневен срок от подписване на договора да представи на заемателя обезпечение – чрез банкова гаранция или поръчителство на две ФЛ, които да отговарят на определени условия. Ако заемателят не изпълни това задължение, то се начислява неустойка в размер на 461.64 лева, която се разсрочва на равни части, платими на съответната падежна дата.

От заключението на вещото лице е видно, че за погасяване на вземането ищцата е направила общо 16 вноски и е внесла сума в общ размер на 1357.00 лева. С тях е погасила всички вземания към ответника за главница 800.00 лева, договорна лихва 95.36 лева и 461.64 лева неустойка, начислена за неизпълнение на посочената по – горе клауза.

Съдът задължи ответника да представи процесния договор, погасителния план и СЕФ към него. От представените по – горе писмени доказателства и експертно заключение, съдът обосновава извод, че между страните на 26.09.2023 година е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Твърди се нищожност на договора, поради наличието на неустоечна клауза, която води до неравноправие в отношенията между страните..

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно 2 решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Според чл.11, т.12 ЗПК към договора задължително следва да има погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Представеният сочи на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителя. В него е включено заплащането на неустойка при непредставянето на банкова гаранция или поръчител. Такава гаранция обаче е следвало според договора да бъде предоставена в три дневен срок след сключване на договора.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (800 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури две лица поръчители, които да отговарят на посочените многобройни изисквания, или банкова гаранция за общо дължимата сума по кредита. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва 3 т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор изначално разсрочва вземането за „неустойка”. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.

Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в ГПР. Според заключението на вещото лице това не е сторено. Ако беше сторено, то ГПР би бил 1138.50%, което е още едно нарушение на ЗПК и ЗЗП.

Налице е нарушение на закона и по смисъла на чл.26 ЗЗД процесният договор е недействителен. Сумата, заплатена от кредитополучателя – ищец в изпълнение на задълженията, предвидени в този договор, извън вземането за главница, се явяват недължимо платени. Претендира се заплащане на сумата от 461.64 лева, която кореспондира напълно с установеното в заключението на вещото лице. Ето защо и предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъде уважен.

С оглед този изход на делото ответникът дължи ищеца заплащане на направените в производството разноски. Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, поради което ответникът дължи заплащане на сторени такива в полза на съда в общ размер на 470.00 лева. На основание чл.38 ЗА дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в размер на в общ размер на 960.00 лева с ДДС.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между В. Р. Г. с ЕГН ********** от град *** и „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем с № 933758 от 26.09.2023 година.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г. с ЕГН ********** от град *** сумата от 461.64 лева, представляваща недължимо платена неустойка по договор за паричен заем № 933758 от 26.09.2023 година.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС – Монтана сумата от 470.00 лева деловодни разноски и ДТ ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ *** със съдебен адрес град Пловдив, ул.Борба 3 сумата от 960.00 лева с ДДС за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от 4 съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

5