Решение № 89 от 09.10.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 114/2025
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 09.10.2025
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- Гюрай Алиев Мурадов
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.17, ал.1 · Закон за защитените територии
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. К., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20255320200114 по описа за 2025 година Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22 от 06.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, на Т. И. Д. с ЕГН ********** от гр. К., обл. П., ул. „***, на основание чл.81, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗЗТ е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д. и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че нарушението не е извършено и, че деянието представлява маловажен случай.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от адв. Е. П., която поддържа и доразвива жалбата. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв. А. - упълномощен, който оспорва жалбата, счита 1 атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е ОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели Д. А. А., като актосъставител и С. Ж. Т., и З. М. М., като свидетели по акта и очевидци на нарушението, както и приетите и приобщени писмени доказателства по делото и заключенията на съдебно - техническа експертиза, съдът намери за установено следното:
Преди обяд на 29.11.2024 г. от 10:30 часа до 11:50 часа, няколко служители на НП „Централен Балкан“ между които Д. А., С. Т. и З. М. били на обход на територията на Национален парк „Централен Балкан“ (НПЦБ), Зона „Резервати“, Резерват „Д.“, Парков участък „К.“, Охранителен участък „Юрушка грамада“, местност „Заногата“, на място с GPS координати N 42° 40' 45.2" Е 24° 58' 25.4", в землището на гр. К., общ. К., обл.П., като видели жалбоподателя да се движи - разхожда пеш на това място, което било извън маркираните пътеки за преминаване на територията на резерват „Д.“, поради което и извършването на дейности като преминаване, движение, разходка и др. на това място били забранени.
Поискали му лична карта, но Д. не представил такава. Там, на място бил съставен констативен протокол № 0000005758/29.11.2024 г. (вх. № 81007600/29.11.2024 г. на НПЦБ), към който били приложени 2 броя снимки, заснети със служебен фотоапарат марка „SONY“, модел „DSC-HX60V“, а координатите на мястото на нарушението били снети със служебно техническо устройство марка „GARMIN“, модел „OREGON 650“.
С писмо с изходящ номер № 94 00-418/11.12.2024 г. на НПЦБ, получено на 19.12.2024 г. съгласно обратна пощенска разписка, приложена по делото, Т.
Д. бил поканен да се яви на 03.01.2025 г. в 09:30 ч. в офиса на Парков участък 2
„К.“ към ДНПЦБ, находящ се в гр. К., ул. „***, за съставяне на АУАН. Той не се явил на посочената дата, час и място и в негово отсъствие на основание чл.40, ал. 2 от ЗАНН е съставен АУАН № 0225135/03.01.2025 г. , който е изпратен за предявяване и връчване чрез кмета на гр. К.. АУАН е предявен и връчен на Т. Д. на 22.01.2025 г., което е удостоверено в разписка за връчване на АУАН с вх. № 10 00-17/28.01.2025 г., като Д. е подписал АУАН и е получил препис от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя не е представил в ДНПЦБ допълнителни писмени обяснения или възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, оправомощено длъжностно лице издало на 06.02.2025 г. атакуваното наказателно постановление, с което при идентично изложени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на Д. било наложено на основание чл.81 ал.1 т.1 предлож. 1 от ЗЗТ административно наказание - глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 13.02.2025г., а жалбата срещу него, депозирана на 26.02.2025г., т.е. в срок.
По доказателствата:
Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. А., С. Т. и З. М.. От тях се установяват факта, че според свидетелите на 29.11.2024г. жалбоподателя се е движил на територията на НПЦБ, резерват „Д.“, в землището на гр. К.. Съдът намира показанията на тези свидетели за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви.
В тях свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели. Показанията им се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка.
Съдът ползва като компетентно и професионално и заключението на изготвената СТЕ от вещото лице А. П., съгласно което според данните координатни регистри предоставени от Дирекция Национален парк "Централен Балкан", имот с идентификатор *** и съответно точката от нарушението описана в НП №22 от 06.02.2025г. на Директора на Национален Парк "Централен Балкан" попада в резерват „Д.“, който е в границите на 3
Национален Парк „Централен Балкан“. Според данните от сайта на Министерство на околната среда и водите в Регистъра на защитените територии и защитените зони в Р. Б. - публичен регистър, имот с идентификатор *** и съответно точката от нарушението описана в НП №22 от 06.02.2025г. не попада в резерват „Д.“, който е в границите на Национален Парк „Централен Балкан“. Съдът ползва и заключението на изготвената допълнителна СТЕ от вещото лице А. П., съгласно което от предоставените нови данни на МОСВ и Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ се констатира, че към датата на с.з. – 16.09.2025г. имот с идентификатор ***, съответно точката от нарушението описана в НП вече попада в резерват „Д.“ от Национален парк „Централен Балкан“.
Съдът ползва и останалите писмени доказателства по делото.
При така установеното съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шест месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за вменено му във вина нарушение по чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии съгласно която разпоредба - в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на посочените.
От фактическа страна АНО е приел, че нарушението е извършено, като жалбоподателят Д. се е движил (преминавал) извън маркираните пътеки за преминаване на територията на резерват „Д.“,
От правна страна е прието нарушението да е било извършено на дата 29.11.2024 г. на територията на Национален парк „Централен Балкан“ (НПЦБ), Резерват „Д.“.
При тези фактически и правни изводи на административно-наказващия орган настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразило се в неправилно определяне на мястото на 4 извършване на нарушението. Видно от изложеното по-горе /от заключението на СТЕ/, в сайта на Министерство на околната среда и водите, в Регистъра на защитените територии и защитените зони в Р. Б., мястото на нарушението посочено в НП е в границите на Национален Парк „Централен Балкан“, но не попада в резерват „Д.“. Сайта на МОСВ е общодостъпен публичен регистър на защитените територии и защитените зони в Р. Б. и основен информационен източник достъпен за гражданите за осведомяване относно защитените територии и зони на територията на страната. В последствие, данните в сайта са били коригирани, но към 29.11.2024 г. е било актуално посоченото по-горе.
В случая, мястото на деянието обуславя и наличието на нарушение.
Безспорно, към 29.11.2024 г., най-малко е било налице неяснота и съмнение дали мястото на нарушението посочено в НП попада в резерват или не. В съдебната теория и практика трайно се възприема, че административно наказание се налага за административно нарушение, което следва да бъде установено несъмнено, като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на нарушителя (което е основен принцип в НПК). Недопустимо е мястото на извършване на нарушението да бъде извличана по тълкувателен път, като това представлява нарушение на разпоредбата на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и служи за индивидуализация на деянието (наред с датата и начина на неговото извършване). Следователно, грешката при определяне на мястото на извършване на нарушението винаги ще е съществен порок на НП, тъй като санкционираният ще бъде наказан за различно деяние от това, което е извършил.
В конкретния случай, чрез сайта на МОСВ жалбоподателя е узнал, че мястото на което ще се движи и разхожда не се намира в резерват „Д.“ и за това е предприел преминаване през тази територия.
В административното производство тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, който следва да докаже нарушението по безспорен и категоричен начин, нещо, което не бе сторено в конкретния случай.
Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното 5 управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 от същия закон, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а по силата на ал.2 непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи.
Не са установи с умишлени действия Д. да е извършил твърдяното нарушение и въобще то се дължи на негово виновно поведение.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на установената в наказателното постановление фактическа обстановка.
Ето защо съдът счита, че в случая не е доказана вината на жалбоподателя.
За това наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. неправилно и
При този изход на делото и предвид стореното изрично искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като е доказано плащане на 300 лв., което не е прекомерно.
На жалбоподателя следва да се присъдят и направените разноски в размер на 500 лв. /депозитни/ за възнаграждение на вещо лице изготвило СТЕ.
Въззиваемата страна следва да заплати на РС К. направените по делото разноски по делото от бюджета на съда.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 от 06.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, с което на Т. И.
Д. с ЕГН ********** от гр. К., обл. П., ул. „***, на основание чл.81, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗЗТ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
2.ОСЪЖДА Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „***, БУЛСТАТ ********** да заплати на Т. И. Д., ЕГН ********** от гр.К., общ.К., обл.П., ул. „*** 6 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева, както и 500 /петстотин/ лева за възнаграждение на вещо лице изготвило СТЕ.
Разпечатката съдържа 51 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fcb0476-732b-4670-acc1-cbe7aadcb442