Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 403 от 18.01.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12770/2015
Вид
Решение № 403
Подписан
18.01.2018
В сила
05.04.2018
Състав
ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 267, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ гр. София, 18.01.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Милена Кюркчиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12770 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Искът за осъждане на ответника З.“Л.И.“ АД да заплати на ищцата Д.С.К., чрез нейната майка и законен представител С.Д. К., сумата от 150 000 лева е предявен като частичен от иск в общ размер 210 000 лева.

Ищцата Д.С.К., чрез нейната майка и законен представител С.Д. К., твърди, че на 25.07.2015 г. при пътуване в лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *******, е претърпяла множество изгаряния на лицето, двата долни и двата горни крайника от II АВ и III степен на площ от 30% от тялото.

Описаните в исковата молба травматични увреждания стояли в пряка – причинно следствена връзка с избухването на пожар в автомобила, дължащ се на избухналата газова бутилка по време на движение. Твърди също, че увреждащото МПС е било застраховано при ответника З. „Л.И.“ АД с полица № 22115000501488, валидна от 12.02.2015 г. до 11.02.2016 г. Съобразно с изложеното моли съдът да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 150 000 лева, частично претендирани от сума в размер на 210 000 лева и представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.07.2015 г., ведно с обезщетение за забавата, считано от датата на увреждането – 25.07.2015 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, включително възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗАд.

Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа на първо място, че не е осъществен от водача на горното МПС деликт, тъй като възникналия по време на движение пожар вследствие взрива на газовата бутилка на автомобила не се дължал на виновно действие или бездействие на лицето, управлявало МПС и под чиито надзор се е намирала газовата бутилка. Оспорва иска за неимуществени вреди като завишен по размер и несъответстващ на понятието „справедливост“. Оспорва и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забавата върху главницата от 150 000 лева, като излага, че поради липсата на покана за изплащане на обезщетение, ответното застрахователно дружество не било изпадало в забава. На отделно основание твърди, че предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явявала и претенцията за законна лихва. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния автомобил към датата на ПТП. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно и се установява от доказателствата по делото (Удостоверение, рег. № 484, екз. № 1 от 29.07.2015 г. на Регионална Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.Пловдив, Справка на л. 161 и Телефонограма на л. 163 от делото, както и гласни доказателства), че на 25.07.2015 г. след 17.00 часа ( сигналът за произшествието е подаден в 17.26 часа) е възникнал пожар по време на движение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № *******, намиращ се на бул.“В.Априлов“ пред № *** в гр.Пловдив. В цитираното по – горе удостоверение е отразено, че вследствие на пожара МПС е изгоряло напълно и са пострадали следните лица: С.С., Н. С., Н.С.и малолетната ищца – Д. К.. От своя страна удостоверение на нотариус С.И., рег. № 016 при НК, с район на действие Районен съд – Плевен, установява, че собственик на процесния лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № *******, рама № W0L0JBF35W7009790, e С.С.С.,

ЕГН **********. За последния се установява от свидетелските показания по делото, че е син на водача на процесното МПС – С.С..

Ответното застрахователно дружество не оспорва, а видно от приета по делото Справка от информационния масив на Гаранционен фонд лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ******* е бил застрахован при З. „Л.И.“ АД със застрахователна полица № 22115000501488, валидна от 12.02.2015 г. до 11.02.2016 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По делото е изслушана и приета, неоспорената от страните съдебна – пожаротехническа експертиза (СПТЕ), чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице установява, че инцидентът възниква на 25.07.2015 г. след като автомобилът бил зареден с пропан – бутан на бензиностанция и на 200 м. след същата. Ищцата Д. К. седяла отзад по средата на задната седалка в детско столче. За установяване местоположението на огнището на пожара експертът сочи, че горенето е физикохимичен процес, който протича във времето и пространството. За да възникне горене трябва да са изпълнени три условия в едно и също време и на едно и също място - да има горимо вещество, да има окислител и да има източник на запалване. Независимо от вида на горимото вещество процесът горене протичал само в газова фаза. Процесният автомобил е използвал като гориво бензин и втечнен газ пропан – бутан, а в момента на възникване на инцидента автомобилът е бил на пропан – бутан. Експертизатата сочи, че когато автомобилът работи на газ, свети зеленият индикатор. Той се включвал, когато температурата на течността в охладителната система на автомобила достигне работна температура, която за бензиновите двигатели е 80°С. Охладителната течност се използвала и като топлоносител за изпаряване на втечнения газ в изпарителя на автомобила газова уредба (АГУ). При тази температура се отварял магнет - вентила за подаване на втечнен газ към изпарителя на АГУ и се затварял магнет - вентила за подаване на бензин към бензиновата помпа на автомобила и индикатора променя цвета си от жълт или червен (зависи от модела на АГУ) на зелен. СПТЕ сочи, че водачът С. е угасил автомобила на бензиностанцията, за да зареди. Времето за зареждане не било достатъчно да изстине двигателя и затова след зареждането е потеглил отново на газ. Отделно от това по време на инцидента бил включен климатика на автомобила. Климатикът работел в режим на охлаждане на засмукван от вън въздух и така в купето е бил вкаран нагрят до висока температура въздух, който е причинил изгарянията върху пасажерите. Липсата на миризма на газ и това, че пасажерите са почувствали рязко и необичайно затопляне в купето, потвърждавало, че горенето е започнало извън купето в двигателния отсек. В подкрепа на това заключение е и различната степен на изгаряния върху пасажерите. Най - тежко са пострадали тези от тях, които били изложени на прякото въздействие на горещите въздушни потоци издухвани от жалузите на вентилационната система. Заради разположението на жалузите най - тежко пострадали водача С., пасажерката С. (и двамата разпитани като свидетели в настоящото производство), и Д. К. – малолетната ищца, която е седяла в детското столче по средата на задната седалка. Най-слабо била засегната дъщерята на С., която е седяла зад пасажерката С. и била изложена само частично, с лявата ръка и левият си крак на централно насочените горещи въздушни потоци. Според заключението на СПТЕ точката, където първоначално е започнало горенето е в двигателния отсек на автомобила. От своя страна горимото вещество, което първо се е запалило е пропан-бутан. Относно източника на запалване СПТЕ сочи, че за да се запали пропан-бутана същият трябва да излезе от херметичната система на АГУ. Това може да се случи само при възникване на някаква техническа неизправност. В процесния автомобил газовата бутилка се е намирала в багажника на мястото на резервната гума. Тръбната разводка от газовия резервоар (газовата бутилка) до изпарителя (LPG редуктора) преминавала под купето на автомобила отвън и стигала до двигателния отсек, където се намирали останалите елементи. Следователно пропан - бутан може да навлезе в купето единствено през вентилационната система на автомобила, тъй като прозорците са били затворени. Вещото лице изтъква, че в купето не е имало мирис на газ, а във всеки горим газ, в т.ч. и пропан – бутана се слагал специален одорант, благодарение на който пропуските на газ се усещат далеч преди образуване на опасни взривоопасни газовъздушни смеси. От друга страна сочи, че ако все пак вътре в купето е имало образувани газовъздушни смеси, то същите, бидейкии взривоопасни при поява на източник на запалване са щели да избухнат. При такъв взрив вътре в купето в резултат на повишеното налягане прозорците и вратите на автомобила е следвало да бъдат изкъртени. Според СПТЕ информация за такива последици нямало, а и пасажерите щели да имат увреждания, дължащи се на действието на повишеното налягане. Ето защо според заключението на СПТЕ инцидентът не е възникнал от запалена от водача цигара, а от техническа неизправност, възникнала в АГУ в зоната на двигателния отсек. Тъй като в кориците на делото нямало друга информация и процесният автомобил бил унищожен, като най - вероятен източник на запалване можело да се приеме високата температура на изпускателния колектор, която била в границите на температурата на самовъзпламеняване на пропан - бутана.

За установяване на твърдените неимуществени вреди са изслушани две съдебно – медицински експертизи ( СМЕ), приети от съда и неоспорени от страните, чиито заключения съдът също кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени.

Така СМЕ с вещо лице – травматолог, установява, че ищцата Д.С.К., била приета по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ гр.Пловдив на 25.07.2015 г., където било проведено оперативно лечение по диагноза : изгаряне на лицето, двата горни и двата долни крайника от II – III степен на площ от 30% ; шок. Инхалация на топли пушечни газове. Детето било в тежко общо състояние, в термичен шок. Контактно и адекватно. Имало свежо пламъково изгаряне по лицето ( обгорели вежди и мигли ), двете ръце и двата долни крайника циркулярно от II – III степен на площ от 30%. Проведено било лечение с

Метилпреднизолон, Аксид, Сиафен, Цефтриаксон, Хепарин, Парацетамол, сироп Ефералган супозитории, Тобрамицин и Клиндамицин. По спешност била извършена първична хирургична обработка на раневите повърхности. Експертизата сочи на следващо място, че на 05.08.2015 г. на ищцата е направена некроктомия ( изрязване на некротична тъкан ). Свободна кожна автопластика на двата долни крайника като е поставен разцепен кожен автотрансплантант, който след перфорация се моделира и фиксира. Направени били мазеви компресивни превръзки с Бактиграс. Операцията била извършена под обща анестезия. След изписването й от болничното заведение ищцата следвало да третира участъците по лицето с Контрактубекс и Медиказол, а останалите с неутрални мазнини. Дадена била препоръка за еластокомпресия в продължение на 3 – 4 месеца. Увредените участъци не следвало да имат пряко слънцегреене. Според вещото лице, работило с представените по делото писмени медицински документи, ищцата Д. К. е провеждала многократни амбулаторни прегледи, рехабилитация и физиотерапия. Следователно лечението на ищцата след изписване от болницата на 02. 09.2015 г., се е провеждало в домашни условия с ежедневни превръзки с мазила и е продължило 3 – 4 месеца. След извършен личен преглед на Д.С.К. на 04.05.2017 г., експертизата установява, че детето има груб цикатрикс ( белег ) на челото с размери 5/3 см.; към дясното слепоочие – 3/2,5 см. Дясна буза – 5.5/2 см., лява буза – 6/1,5 см. На ищцата не е правена пластика на глава и на ръце. На следващо място вещото лице при прегледа на посочената по – горе дата, установява, че на лявата ръка се открива груб цикатрикс с размери 30/8 см., обхващащ средна странична част на мишницата и стигащ до пръстите на ръката. Движението на левия лакът е в норма, но 5-тият пръст бил с придърпващ цикатрикс и във флексорна контрактура, с ограничени движения на пръста. С цикатрикси са засегнати и 2-ри, 3-ти и 4-ти пръст, но движенията при тях са в норма. Дясната ръка при средната вътрешна част на предмишницата е с цикатрикс с големина 27/3-4 см., като движенията на дясната ръка са в норма. От вътрешната част на ляво и дясно бедро също се откривал цикатрикс от взетата кожа за пластика. На ляво коляно белег 6/6 см. с направена кожна пластика. Лява подбедрица 10 см. под коляното циркулярно надолу стигаща до горната повърхност на лявото ходило и до основата на 1-ви пръст на същото ходило. Подбедрицата изцяло е покрита с кожна пластика на места с груб цикатрикс, особено в глезенната става.