Определение № 2284 от 11.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2284 гр. София, 11.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно наказателно дело № 20251100603925 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 15.05.2025г., постановено по ЧНД № 4741/25г. по описа на СРС, 13-ти състав, с което определение е оставена без разглеждане жалбата на В.Б. против Постановление на СРП от 10.02.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5076/2023г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52650/2022г. по описа на СРП. В своите мотиви пръвостепенният съд е изложил подробни аргументи за липса на активна процесуална легитимация от страна на В.Б. за обжалване на проверяваното mостановление, изхождайки от формалния характер на разследваното престъпление по чл.309, ал.3 вр. ал.1 НК и липсата на качеството на пострадал за настоящия частен жалбоподател.

Срещу определението на СРС е постъпила частна жалба от В.Б. чрез адв. В. С., в която жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, претендира се неговата отмяна и постановяване на определение с дадени от страна на въззивната инстанция задължителни указания за разглеждане по същество на процесния спор. Основният отразен в частната жалба довод се изразява в действително настъпили за жалбоподателя вреди, което обстоятелство само по себе си предопределя и наличие на качеството му на пострадал от престъпното деяние, а това от своя страна му предоставя и законовата възможност за атакуване на прокурорския акт.

1

Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока, посочен в чл.243, ал.4 от НПК срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

С постановление на прокурор при СРП е образувано досъдебно производство за това, че на 22.08.2022г. е съставен неистински частен документ, покана до В.Б., която е употребена пред Агенция по вписванията, за да докаже съществуването на права върху дялове от търговско дружество — престъпление по чл.309, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Наказателното производство по делото е прекратено с обжалваното постановление, по съображения за липса на извършено престъпление.

Постановлението е обжалвано ред СРС от В.Б., който с определение от 15.05.2025г. е оставил без разглеждане жалбата му срещу цитираното постановление.

В контекста на горното и от фактическа страна СГС съобрази факта на образуване на ДП с нарочно mостановление на СРП от 10.02.2025г. за разследване на престъпление по чл.309, ал.3, вр. ал.1 НК. В случая и след извършени действия по разследването наказателното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, а именно поради липса на извършено престъпление.

При горните фактически данни въззивният съд приема за правилни изложените от СРС в проверяваното определение правни изводи.

В изпълнение на своите законови правомощия и в рамките на производството по чл.243, ал.5 и сл. НПК правилно основният съд е приел, че на първо място дължи преценка за процесуалната допустимост на депозираната пред него жалба, като горната преценка предхожда тази по същество на процесния спор.

Разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК лимитативно изброява лицата, които разполагат с право на жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като ги ограничава до две групи 2

- уличеният, респ. обвиняемият и пострадалият от престъплението или неговите наследници.

Процесуалната недопустимост на жалбата, поставена за разглеждане в настоящото производство, съдът обосновава с подаването й от лице, което не попада в изброените две категории - ненадлежна страна, която няма подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяната на атакувания акт, каквато е била преценката и на първоинстанционния съд. За решаващият си мотив съдът прецени, че жалбоподателя няма качеството на „пострадал“ по смисъла на чл.243, ал.4 от НПК и следователно за нея липсва възможността да инициира съдебния контрол върху постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.309, ал.3, вр. ал.1 от НК във връзка със съставени неистински частни документи и които се твърди да са били употребени за да се докаже, че съществува или че е прекратено някое право, задължение или правно отношение. Престъплението е от категорията на тези на формално извършване и от обективна страна в състава на това престъпление не са включени настъпването на вреди или вредни последици, което изключва и наличието на „пострадал“, конкретно физическо лице, тъй като при осъществяването на престъпния състав не се нарушават права на отделната личност, респ. такова засягане се явява несъставомерно. Ето защо и лицата, засегнати от престъплението не могат да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители. От друга страна, аналогията между употребените в разпоредбите на чл.243, ал.4 от НПК и чл.74 от НПК изрази „пострадал“, води до извод, че законът дава възможност единствено на лицето, претърпяло вреди от престъплението, да защити интересите си по реда на съдебния контрол срещу незаконосъобразното прекратяване на наказателното производство.

В настоящия случай това не е така и жалбоподателя няма подлежащ на защита интерес.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на В.Б. против постановление на СРП от 10.02.2025г. следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по настоящото частно дело - прекратено, каквато е била преценката и на съдебния състав от СРС.

3

Процесуалната недопустимост на жалбата, прави безпредметно обсъждането на наведените в нея доводи за неправилност на атакувания акт.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийският Градски Съд XVII - ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.05.2025г., постановено по ЧНД № 4741/25г. по описа на СРС, 13-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Б. против Постановление на СРП от 10.02.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5076/2023 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52650/2022г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Преписи от определението да се изпратят на СРП , В.Б. и адв. В. С. САК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4