Определение № 290 от 02.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503149 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК115016602,гр.Пловдив против определение № 14120/03.11.25г.,постановено по гр.д.№ 14943/25г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на топлофикационното дружество за връщане на внесената по гр.д.№ 14943/25г.държавна такса в размер на 75 лв.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му,съответно връщане на делото на ПдРС с указания да постанови съдебен акт,с който да уважи молбата.

ПдОС,след като обсъди доводите в частната жалба и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща интерес от обжалването и е допустим.

По същество тя е основателна.

Производството е започнало като заповедно по подадено заявление от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-115016602 против длъжника Н.Г.М.,ЕГН-********** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Заповедта за изпълнение № 4037/14.05.25г.е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК със залепване на уведомление.Съдът е дал указания на заявителя по чл.415,ал.1 от ГПК да предяви иск за вземането си при условията на чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.Дружеството е предявило исковете,по исковата молба е образувано първоинстанционното производство с правно основание чл.422 от ГПК.

1

С определение от 17.10.25г.исковият съд е констатирал,че предявените установителни искове са недопустими,тъй като предпоставките за предявяването им не са налице.Приел е,че заповедта е била редовно връчена,съответно не е постъпило възражение от длъжника,поради което е прекратил производството по делото на осн.чл.130 от ГПК и е върнал исковата молба на ищеца.

С молба от 03.11.25г. „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е поискало на осн.чл.4б от ЗДТ да му бъде възстановена внесената държавна такса за искова молба в размер на 75лв.

С атакуваното определение районният съд е отказал да върне внесената ДТ,като се е позовал на съдебна практика,според която на връщане подлежат само таксите,по които исковото производство не е било образувано или таксите са били събрани,въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им,както и надвнесените такси,като само в тези хипотези таксите следвало да се приемат за недължимо платени.

Този извод на първоинстанционният съд е неправилен.

Съдът не е съобразил,че в случая се касае за производство по чл.422 от ГПК,при което исковото производство се явява продължение на заповедното производство.Поради това предявяването на иска по чл.422 от ГПК съществено се отличава от предявяването на иск по общия ред или по реда на някое от специалните искови производства.Във втория случай предявяването на иска представлява първото в съответното производство процесуално действие,като изцяло от волята на ищеца зависи дали,кога и по какъв начин то ще бъде извършено и той носи тежестта да осигури наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на иска.В първия случай обаче-в производства по чл.422 от ГПК,предявяването на иска представлява последващо процесуално действие,обусловено от указанията на заповедния съд по чл.415,ал.1 от ГПК и косвено от предхождащото възражение на длъжника по чл.414 от ГПК.Именно това възражение като процесуално действие става причина за образуването на исковия процес,и доколкото представлява действие на длъжника,в тежест на последния е да осигури надлежното му извършване.

Съдът,който разглежда иска по чл.422 от ГПК не е обвързан от констатациите на заповедния съд,а извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки.Правен интерес от предявяването на установителния иск ищецът има само когато е налице надлежно подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК.Тъй като преценката на заповедния съд,че възражението е редовно подадено,(в случая,че са налице условията на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК) не подлежи на инстанционен контрол и заявителят няма възможност за самостоятелна защита срещу него,ако съдът,сезиран с иска по чл.422 от ГПК установи такава нередовност и поради това прецени,че не е налице правен интерес от воденето му,като прекрати производството поради недопустимост,внесената по иска държавна такса се явява недължимо платена.Правилността на дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл.422 от ГПК настоящият състав приема за относима и към преценката за наличие на предпоставките по чл.4б от ЗДТ.

В случая именно неправилните указания,дадени от заповедния съд за завеждане на установителните искове са непосредствената причина за предприемането на действия от 2 ищеца за заплащане на държавна такса по тях,както и са обусловили последващото прекратяване на образуваното исково производство.

С оглед на горното въззивният съд намира,че внесената държавна такса от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД се явява недължима по см.на чл.4б от ЗДТ и като такава подлежи на връщане.Обжалваното определение като неправилно следва да се отмени.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 14120/03.11.25г.,постановено по гр.д.№ 14943/25г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА

СЕ

ВЪРНЕ в полза на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК115016602,гр.Пловдив на осн.чл.4б от ЗДТ внесената от дружеството с платежно нареждане от 10.07.25г.по сметка на РС-Пловдив държавна такса от 75лв.(38,35 евро) по предявените от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-115016602 против Н.Г.М.,ЕГН-********** установителни искове по чл.422 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3