Решение № 4219 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4219 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100511328 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 127410 от 21.06.2020 г. по гр.д. № 55568/2017 г. Софийски районен съд, 69 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415 ГПК, че А. В. И., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 78084/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, както следва: на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 550.14 лв., представляваща стойност на ползвана топлинна енергия за небитов клиент за кафесладкарница, находяща се в гр. София, община „Красно село“, ул. *********, преустроена от бивш офис № 3, с аб. № *********, код на платеца П006681, за периода от месец 11.2012 г. до месец 04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2015 г. до погасяването; на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 49.97 лв., представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за небитов клиент клиент за кафе-сладкарница, находяща се в гр. София, община „Красно село“, ул. *********, преустроена от бивш офис № 3, с аб. № *********, код на платеца П006681, за периода от месец 11.2012 г. до месец 04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2015г. до 1 погасяването, като отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер от 81.17 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 26.11.2015 г., начислена върху сумата за доставена топлинна енергия, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6.29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2012 г. до 26.11.2015 г., начислена върху вземането за дялово разпределение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 283.65 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 78084/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, както и сумата 589.13 лв., представляваща разноски в исковото производство; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 38.16 лв. - разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 25015958/01.07.2024 г. и допълнение на въззивната жалба с вх. № 25016264/04.07.2024 г. от конституирания по реда на чл. 227 ГПК на 12.06.2024 г. универсален правоприемник на ответника по завещание – А. И. И., ЕГН **********.

Решението се обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд не обсъдил наведените от праводателя на въззивника възражения. От ищеца не било проведено пълно и главно доказване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът кредитирал оспорени от ответника доказателства, представени от насрещната страна. Решението се основавало само и единствено на приетите заключения на експертизи, основани само на данни, изходящи от едната страна по делото, поради което не можели да имат доказателствена стойност. Обратното означавало да се признае доказателствена сила на изготвени от страната частни документи, удостоверяващи благоприятни за нея факти. Съдът не взел предвид и не обсъдил в решението си оспорването от наследодателя на въззивника, че процесният обект е кафе-сладкарница, в която постоянно е налице осигурен достъп. В тази връзка нямало как да са налице протоколи за неосигурен достъп, за каквито се сочело в експертизата; На наследодателя му не били връчвани изравнителни сметки, нито главни отчети на уредите за дялово разпределение. По делото било представено работно време на обекта. От 2 показанията на водомера било видно, че не е налице консумация. Изложената в решението фактическа обстановка била непълна и неточна и не отразявала вярно действителните факти, установяващи се от доказателствата по делото.

Не били посочени и „редица релевантни факти и обстоятелства“, установяващи се от събраните доказателства. Исковата претенция касаела търговски обект, поради което приложение намирала разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. По делото било безспорно установено, че няма писмен договор между страните за продажба на ТЕ. Не следвало да се прилага и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба противоречала на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП вр. § 1 ДР ЗЗП. В отговора на исковата молба били развити доводи, че по-високата степен на защита се съдържала в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което тя следвало да се приложи. Не бил налице и договор между СЕС и ФДР „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. С допълнението към въззивната жалба въззивникът заявява и възражение за погасяване по давност на процесното вземане, което считал по отношение на него за погасено по давност с оглед момента на конституирането му като страна по делото. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Възражението за погасяване по давност било преклудирано. Моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение въззивното производство.

Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба, вкл. допълнението й, е процесуално допустима.

Същата е подадена от надлежна страна – въззивникът е универсален правоприемник по завещание на починалия на 05.07.2020 г. ответник А. В. И., ЕГН **********, видно от съдържащите се в приложеното гр.д. № 3086/2023 г. на ВКС, 4 ГО завещание, Европейско удостоверение за наследство и постановление на Съда за разглеждане на дела за завещания и наследства в щата Кънектикът, САЩ. Въззивникът е конституиран от районния съд по реда 3 на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник на 12.06.2024 г., решението му е връчено на 25.06.2024 г., а жалбата и допълнението й са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Поради това съдът следва да се произнесе по основателността й.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове - с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 550.14 лв. -главница, представляваща стойност на консумирана топлинна енергия в собствен на ответника топлоснабден имот - кафесладкарница, находяща се в гр. София, СО - район „Красно село“, ул.

*********, преустроена от бивш офис № 3, с аб. № *********, за периода м.

11.2012 г. – м. 04.2015 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 81.17 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2012 г. – 26.11.2015 г.; с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 49.97 лв. - главница, представляваща стойност на ползвана от ответника услуга „дялово разпределение“ в периода м. 11.2012 г. – м. 04.2015 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6.29 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2012 г. – 26.11.2015 г. Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 15.12.2015 г. до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 78084/2015 г. на СРС, 69 състав.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. В. И. е оспорил предявените искове по основание и размер с две възражения: Представените от ищеца общи условия не го обвързвали;

Въпреки че процесният имот се ползвал 7 дни в седмицата по предназначението си – кафе-сладкарница, и на адреса винаги имало служители, на ответника не били връчвани изравнителни сметки, нито главни отчети на уредите за дялово разпределение. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 4 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК е прието по реда на чл. 423 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и са допустими. Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед непреклудираните оплаквания в жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:

Според легалната дефиниция, дадена в т. 33в (предишна 33а) на § 1 ДР ЗЕ, „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно чл.

149, ал.

1, т.

3

ЗЕ , продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В случая не е било спорно, че между ищеца и праводателя на въззивника в процесния период м. 11.2012 г. – м. 04.2015 г. не е бил сключен писмен договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Предвидената писмена форма е за действителност на сделката, и при липсата на договор отношенията между страните, свързани с ползваната в имота топлинна енергия, следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно ал. 2 на чл. 59 това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са: обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които нормално би направил; липса на правно основание за имущественото 5 разместване.

По делото не е било спорно, а и се установява от приетото и неоспорено постановление за възлагане от 17.05.2012 г., влязло в сила на 16.10.2012 г., че праводателят на въззивника е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот - кафе-сладкарница, находяща се в гр. София, СО - район „Красно село“, ул. *********, преустроена от бивш офис № 3, с аб. № *********.

В качеството си на собственик, ответникът е разполагал и с правомощието да ползва имота в исковия период. Фактът, че имотът е ползван от ответника като търговски обект не е оспорен с отговора на исковата молба.

Следователно при доказване, че в имота е доставяна топлинна енергия, именно праводателят на въззивника се е обогатил в размер стойността на доставеното.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът кредитира като обективно и компетентно се установява, че в процесния период м. 11.2012 г. – м. 04.2015 г. ищецът е доставил в имота на ответника топлинна енергия на стойност 551.57 лв. ТЕ за отопление на имот не е доставяна, начислявана е само ТЕ за БГВ и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Вещото лице е посочило, че начислената ТЕ за БГВ е въз основа на отчетите на 2 бр. водомери в имота с № 0824282 и № 13228218, отчитани след края на отоплителния сезон. Вещото лице изрично е посочило, че за отчетен период 05.2012 г. – 04.2013 г. има съставен протокол за неосигурен достъп, но на 31.10.2013 г. е извършен реален отчет и последваща корекция.