Решение № 1400 от 19.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2038/2025
- Вид
- Решение № 1400
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал.1, т. 9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал.1, т. 9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 1400 гр. Варна, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Д. Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100502038 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „****“ ЕООД, ****, чрез адв.
К. против Решение № 2307 от 20.06.2025 година, постановено по гр.дело № 169/2024 година, по описа на ВРС, в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция на дружеството – въззивник, за разликата над сумата от 566.40 лева до претендирания размер от 849.60 лева, а именно 283.20 лева, представляващи такси за „Ремонт и обновяване“ за периода август 2022 година до ноември 2023 година, както и в частта, с която е била отхвърлена претенцията на въззивника **** за сумата от 1 622.08 лева, представляваща разликата над присъдения размер от 3244.16 лева до претендирания размер от 4866.24 лева – представляваща такса „Управление и поддръжка“ на общите части за периода от месец август 2022 година до ноември 2023 година.
Съобразно изложеното във въззивната жалба атакуваното решение се явява неправилно и необосновано. Сочи се още, че в решението от 2023 година е била допусната техническа грешка, като вместо датата „2023“ е изписана датата „2022“; сочи се още, че към датата на предявяване на иска ищеца е забавил 24 вноски, което съобразно взетите решения дава право за стартиране против него на съдебни производства. Излага се още, че решенията на ОС не са били оспорени и са влезли в сила, като искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, в обжалваните му части и претенцията да бъде уважена.
В отговор на въззивната жалба и в срока по чл.263 ГПК , адв. Б. – 1 особен представител на Й. Д. намира жалбата за неоснователна. Излага, че господин Д. е обявен за издирване и не са били представени доказателства, че е жив. Моли решението да бъде обезсилено, евентуално – отменено, поради необоснованост.
В съдебно заседание, страните не се явяват, нито се представляват, но с писмени бележки всяка една от тях поддържа заявената процесуална позиция и моли съдът да я уважи.
За да се произнесе по спора, както и като съобрази материалите по делото и изразените мнения, ВОС, намери за установено следното:
Пред ВРС въззивното дружество „****“ ЕООД, ЕИК ****, е предявило в качеството му на Управител на Етажна собственост на сграда с административен адрес: ****, срещу Й. Д., роден на **** г., гражданин на ****, обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 6, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5715.95 лева, представляваща незаплатени такси за фонд „Ремонт и обновяване“ и управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Съобразно твърденията в исковата молба ответника Д. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, представляващ апартамент № ** на ет. * във вх. * на сграда с административен адрес: гр. В., м-ст ***, ул. *, № **, със застроена площ 256,95 кв. м, както и на 14,5925% ид. ч. от общите части на сградата. Според ИМ още, в разрез с взетите решения на ОС на ЕС, същият не е заплащал за периода от месец декември 2021 г. до месец ноември 2023 г. дължимите вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“, като дължимите от същия ежемесечно суми са: 17,70 лева – за ел. енергия общи части, 4,51 лева – за консумативи и почистващи материали; 9,65 лева – за вода общи части; 16,09 лева – за поддръжка басейн, 144,81 лева – за охрана, 10 лева – за такса управление, 35,40 лева – за фонд „Ремонт и обновяване“ или общо сумата от 238.16 лева. Сочи, че за събирането на горните суми са налице стабилизирани решения на Етажната собственост, необжалвани в законоустановения срок, чието изпълнение е задължително за етажните собственици.
2
За да отхвърли частично претенцията ВРС е приел, че задълженията на Д. произтичат от взети решения на ЕС, то за периода от месец декември 2021 година до месец юли 2022 година, включително такива решения по делото не с а били представени – конкретно за заплащане на сумите за поддръжка и управление на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“.
Виждането на въззивния съд е следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.40 от ЗУЕС, във вр.с чл.6 ал.1 9 и чл.6 ал.1 т.10 от ЗУЕС, като в случая се твърди, че търсената сума от кредитора се основава на Решение/Решения на ОС на ЕС. По смисъла на чл.41 от ЗУЕС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. От друга страна Общото събрание на ЕС по реда на чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС е компетентно да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Не без значение е и нормата на чл.38 ал.2 от ЗУЕС която дава възможност, и по решение на ОС да се търси издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК.
Следователно законът дава правомощия на Общото събрание на ЕС да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и правомощия на управителя му да поиска заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължимите суми, като представи препис от решение на ОС.
По делото са били представени множество преписи от ОС на ЕС, въз основа на които се определят сумите, подлежащи на събиране от страна на всеки собственик, но действително такива, които вменяват в задължение на Д. за заплаща тези такси - за периода от месец декември 2021 година до месец юли 2022 година, включително, не са били представени. Следователно решението на ВРС се базира и на внимателни наблюдения, освен изчисления.
При тези данни и отсъствието на такова вменено задължение, то претенцията за неговото заплащане е неоснователна.
От друга страна решаващия съд съвсем правилно е отговорил на възраженията за отсъствие на представителна власт у въззивното дружество, както и на възражението, касаещо предполагаемата смърт на ответника.
Тяхното преповтаряне не се явява необходимо. Необосновани са и доводите във въззивната жалба, според които се касае за техническа грешка.
Единствената забележка на въззивния съд касае факта, че самата претенция се предявява от ЕС, чрез дружеството „Хоум Кеър БГ“, т.е. правните последици биха настъпили в патримониума на самата ЕС, а не на представляващото я дружество. Ето защо самия диспозитив би претърпял 3 корекции, съобрази с изложеното по – горе.
Предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, ВОС, намира, че атакуваното решение се явява правилно и съобразено с наличните доказателства и закон.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2307 от 20.06.2025 година, постановено по гр.дело № 169/2024 година, по описа на ВРС, в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция на Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. В., местност „**“, ул. *, № **, чрез „****“ ЕООД, **** – като управител, чрез адв. К. против Й. Д., роден на **** година, гражданин на ****, за разликата над сумата от 566.40 лева до претендирания размер от 849.60 лева, а именно 283.20 лева, представляващи такси за „Ремонт и обновяване“ за периода август 2022 година до ноември 2023 година, както и в частта, с която е била отхвърлена претенцията на въззивника **** за сумата от 1 622.08 лева, представляваща разликата над присъдения размер от 3244.16 лева до претендирания размер от 4866.24 лева – представляваща такса „Управление и поддръжка“ на общите части за периода от месец август 2022 година до ноември 2023 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4