Решение № 188 от 12.06.2025, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 1553/2024
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 12.06.2025
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- Петър Владимиров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, пар. 2, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. гр. Димитровград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20245610101553 по описа за 2024 година
1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
2. ИЩЕЦЪТ- „Банка ДСК" АД, вписано Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София въз основа на подадено Заявление по чл. 417 ГПК бил издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по образуваното образувано ч. гр. д. № 648/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Димитровград.
Моли от съда да се произнесе с решение , с което да се установи със сила на пресъдено нещо, че Д. П. Т., ЕГН **********, дължи на "Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" N° 1 9 , следните суми, за които са издадени Заповед N 321/23.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 252 от 23.04.2024 г,, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 08.09.2022 г., и включващи: 4 782,02 лева - главница;950,74 лева - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 18.01.2024 г.; 43,91 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 15.12.2022 г. до 18.01.2024 г. до датата на настъпване на изискуемост; 166,69 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 19.01.2024 г. до 18.04.2024 г., след датата на настъпване н а изискуемост; 120 лева. - разходи при изискуем кредит и законната лихва върху главницата от 22.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство 1 разноски
3. Чрез представител моли за уважаване на иска си плюс разноски.
4. ОТВЕТНИКЪТ- Д. П. Т., ЕГН ********** от гр.Димитровград, ул. **** представлявана по реда на чл.47, ал.5 от ГПК оспорва в писмен отговор, сочейки различни основания за това.
5. В с.з. чрез представител поддържа позицията си.
Съдът намира:
Приложим закон.
6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
86. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
7. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен
ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за 2 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
По фактите
8. Между страните на 08.09.22 г. бил сключен договор за потребителски кредит, ищецът- като кредитодател и ответникът – като кредитополучател, за сумата на кредита- 5000 лева и срок на издължаване 60 месеца. Бил уговорен фиксиран лихвен процент, който към подписването на договора бил 16.88% годишно или 0.05% на ден, а годишен процент на разходите(ГПР)- 19.28% , с правото това да бъде променяно. Падеж на месечната вноска бил 15- число от месеца, а краен срок за погасяване- 08.09.27 г.
9. В т.13.2 от Общи условия , гл. VII „Отговорност и санкции “, при допусната забава на плащанията на главница и/ или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък става предсрочно изискуем.
10. По делото бе назначена съдебно- счетоводна експертиза, в отговор на поставените му задачи, вещото лице депозира заключение, прието от съда без възражения на страните. Според същото, с процесния Договор за кредит за текущо потребление от 08.09.2022г. е преведена по разплащателната сметка на кредитополучателя Д. П. Т. на 08.09.2022г. сума в размер на 5000 лв. Сума в размер на 4 910 лв. е изтеглена от титуляра на сметката на същата дата, а остатъкът от 90 лв. е покрил начислена от банката такса по заявка и усвояване.
Сумите, постъпили за погасяване на кредита, в т.ч. сумата от 90 лв., посочена по т.1, са в общ размер на 462,14 лв. Последното плащане за погасяване на кредита е направено на 16.11.2022г. След тази дата не са правени плащания за погасяване на кредита, т.е. датата на преустановяване на плащането на суми за погасяване на кредита е датата на следващия падеж - 15.12.2022г. Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /22.04.2024г./ е в общ размер на 6063,36 лв., в т.ч. непогасена главница - 4782,02 лв., възнаградителна 3 лихва - 950,74 лв.; лихва за забава - 43,91 лв. за периода 15.12.2022г. до 18.01.2024г. /дата на настъпване на изискуемостта/; обезщетение/лихва за забава 166,69 лв. от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 19.01.2024г. до 18.04.2024г.; неплатени такси за разходи по изискуем кредит - 120 лв. Броят на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита към датата на подаване на исковата молба /05.09.2024г./ е 21, общият им размер е 2602,74 лв. в т.ч. главница
- 1190,05 лв. и възнаградителна лихва - 1412,69 лв. Броят на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита към датата на изготвяне на заключението /27.03.2025г./ е 28, общият им размер е 3470,32 лв. в т.ч. главница - 1586,74 лв. и възнаградителна лихва - 1883,58 лв 11. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 648/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Димитровград. По посоченото дело са издадени Заповед N 321/23.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист в полза на заявителя за следните вземания: 4
782,02 лева - главница;950,74 лева - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 18.01.2024 г.; 43,91 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 15.12.2022 г. до 18.01.2024 г. до датата на настъпване на изискуемост; 166,69 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 19.01.2024 г. до 18.04.2024 г., след датата на настъпване н а изискуемост; 120 лева. - разходи при изискуем кредит и законната лихва върху главницата от 22.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски 121.27 лева внесена ДТ - 281,23 лева и 150 лева адвокатско възнаграждение.
12. Горното е безспорно установено от представените по делото писмени доказателства ,които са непротиворечиви, в тази връзка и заключение на вещото лице.
По процеса.
8. Предявеният иск е установителен и допустим, подаден е пред компетентен съд, в сроковете по чл. 415 от ГПК и при условията на чл. 415, ал.3, пр. І- во от ГПК.
9. Претендира се признаване за установено на отразено в заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК вземане.
10. Самото вземане за главница е на база общото материално основание за неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
11. Претенцията за договорна лихва има същото основание.
12. Претенцията за обезщетение , поради забавено изпълнение е с правно основание 4 чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
13. Претенцията за разходи всъщност е искане за репариране на разноски ,направени във връзка с твърдяно неправомерно поведение на ответника. То също е с основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД
14. Искът е допустим по правилата на местна и родова подсъдност.
15. Искът се разгледа по същество.
По същество.
8. Безспорно е по делото, че страните са и страни по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 08.09.22 г., ищецът- като кредитодател(банка), а ответника- като кредитополучател(потребител). Не може да се спори , че този договор попада в обхвата на ЗПК.
9. За този съд е без съмнение , че кредита е реално усвоен- видно и от заключението на вещото лице.
10. Ищецът няма сериозен проблем с уговорката за годишен процент на разходите.
Тя е лаконична- само е определен общ размер от 19.28%, с уговорката , че може да се променя при случаите , визирани в Общите условия.
11. Според т.6.1. от тях , ГПР изразява общите разходи , а размерът е посочен в погасителен план , който е неразделна част от договора.
12. Представен е този погасителен план, където се вижда по разбивка спрямо падежна дата лихвата , остатък от главница, дължима лихва, такса, месечна вноска, застраховка и общата дължима месечна сума.
13. Така може да се счете , че неясноти в тази връзка няма 14. По смисъла на чл. 10, пар. 2, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в разпоредбите на ЗПК, договорът за кредит трябва да посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит, както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Това изискване е възпроизведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата-"Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити", част III "Разходи по кредита". Следователно, за да е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин[1] . Тъй като договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, ГПР изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи. Предвид това ГПР е част от основния предмет на договора, поради което структурата му трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои.
5
15. Съдържанието на процесния договор позволява установяване на индивидуалните компоненти на ГПР, различни от годишния лихвен процент, поради което следва да се приеме, че на кредитополучателя е предоставена ясна и достъпна за него информация относно всички плащания по договора; че годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит са посочени по ясен начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
16. В този смисъл, възражението на представителят на ответника не се споделя от този съд.
Разпечатката съдържа 50 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fc84f34-ebd3-4f81-80b5-46a29c1619a1