Решение № 20997 от 20.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20997 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. Ц.А като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110124722 по описа за 2024 година

Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 329,44 лв., представляваща останала непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди по л. а. „**** с рег. № ***, вследствие на ПТП от 21.09.2022 г., настъпило на републикански път 1005, км. 11+900, при отбивката за ***, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът **** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 21.09.2022 г., на републикански път 1005, км. 11+900, при отбивката за ***, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „**** с рег. № ***. Поддържа, че ответникът **** е застраховател по валидна задължителна застраховка „*** на другия участвал в него л. а. „***“ с рег. № **** – М. Ц., който при наличието на тесен двупосочен път е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е движил застрахованият при ищеца автомобил, в резултат на което настъпва съприкосновение между тях, вследствие на което са причинени материални щети – ляво огледало и стъкло на предна лява врата.

Заявява, че във връзка с настъпилото ПТП при него е образувана щета № 211317695, извършен е оглед и е съставен опис и оценка на щетите по увреденото МПС, като обезщетението е определено на база представени фактури от увредения собственик и съобразно изготвено експертно заключение на щетите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 658,88 лв., която сума в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е изплатил в полза на собственика на увредения автомобил на 17.11.2022 г., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „*** на причинителя на вредата. Допълва, че с регресна покана ответникът е поканен да заплати процесната сума от 673,88 лв., но последният е заплатил доброволно само част от нея в размер на 344,44 лв., поради което е останал задължен за разликата от 329,44 лв., която претендира. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с 1 който не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „*** по отношение на л. а.

„***“ с рег. № ****. Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, вината на застрахования при него водач, чийто принос оценява на 50 %, твърдейки, че вина за настъпването му има и водачът на застрахования при ищеца автомобил, поради което прави възражение за съпричиняване. Сочи, че двамата водачи са се движили по тесен път, без маркировка, но нито един от тях не се е движил плътно вдясно на своята лента, поради което и двамата са допринесли за сблъсъка. Допълва, че в посоката на движение на л. а.

„***“ с рег. № **** е имало препятствие (големи дървета и храсти), които са му попречили да се движи плътно в своята лента на движение. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между щетите и процесното ПТП. Оспорва иска и по размер, като счита, че претендираната сума не отговаря на действителния размер на вредите, доколкото стойността на извършените ремонтно-възстановителни дейности, в това число цената на боя, части и труд са силно завишени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „***, застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „*** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е да установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз на марката в случай, че твърди това/; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „***.

С определение от 05.08.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 21.09.2022 г., на републикански път 1005, км. 11+900, при отбивката за ***, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, с участието на л. а. „**** с рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и л. а. „***“ с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „***, както и, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 658,88 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.

В случая, въз основа на двустранния констативен протокол за ПТП от 21.09.2022 г., уведомлението за щета от 21.09.2022 г. при ищеца ****, показанията на разпитания по делегация пред РС – Благоевград свидетел Ф. Й. М., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 21.09.2022 г., около 09:19 часа, движейки се по републикански път 1005 с посока към *** и при км. 11+900, водачът на л. а. „*** МЛ“ с рег. № **** навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпва удар с движещия се срещу него л. а. „****, с рег. № ***, при което му нанася материални вреди. Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила 2 относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета от 21.09.2022 г. при ищеца, показанията на свидетеля Ф. Й. М., който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, доколкото е бил един от водачите на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Най-напред пред застрахователя – ищец Ф.

М. е заявил, че по време на движение по тесен път се е отклонил с дясната си гума върху банкета, за да се размине с насрещно движещия се л. а. „*** МЛ“ с рег. № ****, но същият е навлязъл в платното му за движение, удряйки го в страничното му ляво огледало. В качеството си на свидетел по делото той също е потвърдил така описания механизъм на настъпване на произшествието, посочвайки, че по време на движение по тесен асфалтов път от гр. Рила към ***, е отклонил автомобила си с двете десни гуми върху банкета, за да се размине с насрещно идващия друг автомобил, който по време на разминаването помежду им го е ударил в страничното ляво огледало, вследствие на което е било издраскано и стъклото на шофьорската му врата. Изрично свидетелят заявява, че инцидентът се е случил на прав участък и при перфектна видимост, движейки се с под 50 км./час, без водачът на другия автомобил да е предприел отклоняваща маневра по време на разминаването помежду им. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че същите установяват поведението на водача на л. а. „*** МЛ“ с рег. № **** именно по начина, отразен в схемата към двустранния констативен протокол за ПТП от 21.09.2022 г., в който двамата водачи са удостоверили, че същото се дължи на навлизане на застрахования при ответника автомобил в лентата насрещно движение на другия такъв. Наред с това, налице е пълно съответствие между показанията на свидетеля М. в частта относно начина и мястото на реализиране на инцидента, както и отразените от него такива пред застрахователя – ищец, попълвайки и декларацията от 21.09.2022 г., в която с конкретика са описани фактите около реализиране на процесното ПТП, както и причината за това. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, което е достигнало до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило то. Съдът намира, че последното е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – М. К. Ц., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид показанията на свидетеля Ф. М., които безспорно установяват, че в рамките на прав тесен пътен участък по време на разминаване с насрещно движещия се автомобил е направил всичко възможно, за да се размине с него, изнасяйки десните колела на управлявания от него такъв върху банкета, без обаче такава отклоняваща маневра да е предприета от страна на водача на застрахования при ответника такъв. От друга страна съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л. а. „*** МЛ“ с рег. № ****, който е навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент се е намирал л. а. „**** с рег. № ***, допускайки по този начин съприкосновение с лявото му странично огледало. Нещо повече, така описаното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил напълно съвпада и с отразения в схемата към протокола за ПТП и уведомлението за щета механизъм на настъпване на процесното ПТП, като същият е потвърден и от показанията на свидетеля Ф. М.. Следва да се отбележи, че принципно фактът относно осъществяването на инцидента се потвърждава и от показанията на свидетеля М. Ц., който описва по идентичен начин настъпването на процесното ПТП що се отнася до мястото, на което е станало това, участвалите в него автомобили и посоката им на движение, но не и по отношение на поведението на двамата 3 водачи непосредствено преди съприкосновението помежду им. В случая, показанията му не следва да бъдат възприети в частта, в която се посочва, че за да обезпечи разминаването между двата автомобила, той също е излязъл извън платното за движение. Това е така, тъй като в тази част те не се подкрепят нито от разказаното от свидетеля М., който отрича водачът на другия автомобил да е предприел отклоняваща маневра встрани, нито от експертното заключение, което възприема точно обратното поведение от страна на водача на л. а. „*** МЛ“ с рег. № ****, изразяващо се в предприемане на маневра за отклонение наляво към платното за насрещно движение, където вече се е намирал другият автомобил.