Решение № 298 от 13.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000502818 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 262033 от 20.06.2022 г., постановено по гр.д. № 10674/2020 г., Софийски градски съд, ГО, І-18 състав е осъдил С. Г. В. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата 34 920 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.04.2017 г. и допълнително споразумение към него, ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2019 г. до окончателното плащане, сумата 2 288.83 лева - договорна лихва за периода 19.04.2019 г. до 04.12.2019 г., сумата 37.86 лева – санкционираща лихва за периода 15.05.2019 г. до 04.12.2019 г., както и 77.60 лева – законна лихва върху просрочената главница за периода 05.12.2019 г. до 12.12.2019 г., като е отхвърлил претенцията за заплащане на сумата от 120 лева – такса за предсрочна изискуемост, като неоснователна. Съответно е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 035.78 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част, е постъпила в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (пощенско клеймо от 13.07.2022 г.) въззивна жалба вх.№ 296436/15.07.2022 г. от ответницата в 1 първоинстанционното производство С. Г. В. чрез процесуален представител адвокат К. Б.-Т., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено по настоящото въззивно дело /л.25 от делото/.

Поддържа неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради което моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски на първа и въззивна инстанция. Твърди недействителност на договора за кредит, за което излага подробни съображения във въззивната жалба по съществото на спора.

Поддържа се, че в обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд само е възпроизвел част от клаузите на договора за кредит, без да анализира направеното възражение и необосновано е приел, че не са налице неравноправни клаузи. Твърди се, че съдът едностранчиво и непълно е възприел и обсъдил приетите по делото писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – ищецът „Банка ДСК“ АД чрез процесуалния й представител юрисконсулт В. П., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора /л.31 от въззивното дело/.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано по аргументи подробно изложени в отговора и касаещи съществото на спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния.

Претендира разноските направени пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В открито съдебно заседание въззивницата-ответник чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба по съображенията изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемият ищец чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и да потвърди изцяло постановеното първоинстанционно решение.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

2

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявени по реда на чл.415, ал.1, т.3 във връзка с ал.3 от ГПК, от Банка „ДСК“ АД срещу С. Г. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

На 12.12.2019 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК. С разпореждане № 1709/22.01.2020 г. на РС-Бургас, постановено по ч.гр.д. № 10533/2019 г. заявлението на банката е отхвърлено.

Със съобщение, връчено на ищеца на 10.03.2020 г., последният е уведомен, че може да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Настоящият иск е предявен на 28.04.2020 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок, с оглед спряното течение на сроковете, съобразно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Страните не спорят, че на 10.04.2017 г. са сключили договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора Банката предоставя на ответницата-кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 38 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът се погасява с месечни вноски – главница и лихва, съгласно погасителен план с падежна дата за издължаване на месечните вноски 23-то число на месеца. Съгласно чл.8, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,85% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,524% при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към 3 договора. При нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията, като изрично е посочено, че максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124%. В договора изрично е посочено също така, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете посочени подробно в раздел ІІІ на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 02.02.2019 г. на ответницата чрез нейния брат е връчена покана-уведомление, в която е обективирано волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит.

На 19.04.2019 г. страните са сключили Допълнително споразумение, с което са предоговорили условията по договора. Променена е падежната дата на 15-то число на месеца, а съгласно т.5 от допълнителното споразумение, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е 10,447% годишно или 0.029% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" 0,180%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,267%. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент, е стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна Надбавка в размер на 13,27%.

Лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка.

Съгласно т.7.2.1 от Общите условия, променливият лихвен процент се 4 променя от два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли. Промяната се извършва съгласно стойността на използваните от Кредитора лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, обявена два работни дни преди 15 януари и 15 юли.

При сключване на допълнителното споразумение ответницата е внесла сумата от 41,85 лв., а банката се е отказала от наказателна лихва в размер на 51,36 лв. Остатъкът от дълга определен на 34 920 лв.

Със приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СИЕ се установява, че кредитът е усвоен изцяло от ответницата на 10.04.2017 г., когато банковата й сметка с IBAN: *** в лева, е заверена със сумата от 38 000 лв. За погасяване на задълженията по кредита са постъпили общо суми в размер на 8 252,19 лв. Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-13.12.2019 г. са както следва:

1.главница в размер на сумата от 34 920 лв., от която: 1 202,04 лв. падежирала главница и 33 717,96 лв. предсрочно изискуема главница, 2.договорна лихва в размер на 2 288,83 лв., начислена за периода от 19.04.2019 г. до 04.12.2019 г., вкл.,

3.санкционираща лихва в размер на 37,86 лв., начислена върху просрочени вноски за главница на основание чл.18.1. от Общите условия за периода от 15.05.2019 г. до 04.12.2019 г. вкл.,

4.законна лихва за забава в размер на 77,60 лв., начислена върху цялата непогасена главница за периода от 05.12.2019 г. до 12.12.2019 г. вкл. и 5.такса за предсрочна изискуемост 120 лв.

Последното плащане по кредита е извършено на 19.04.2019 г. в размер на 41,85 лв., с която сума е погасена лихва, съгласно подписано между страните допълнително споразумение от 19.04.2019 г. След тази дата няма извършени плащания по сключеното допълнително споразумение.

С исковата молба, препис от която е връчен редовно на ответницата на 23.06.2020 г., Банката е заявила, че обявява кредитът за изцяло предсрочно изискуем.

Установява се, че към 05.12.2019 г. са били неплатени общо седем месечни вноски за периода от 15.05.2019 г. до 15.11.2019 г. в общ размер на сумата от 3 288,40 лв., от която: главница в размер на 1 202,04 лв. и договорна 5 лихва-2 086,36 лв. Не се установява в хода на процеса да са извършвани плащания.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него – предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което и на основание чл.18.2 от Общите условия към договора, кредитът е станал предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба. Приел за неоснователни възраженията за нищожност на целия договор, както и за нищожност на клаузите в договора предвиждащи санкционираща лихва за забава и ГПР. Приел, че липсват нарушения на чл.11, ал.1, т.1, т.9, т.10 и т.20 от ЗПК.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ответницата в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, законосъобразно.

По конкретните възражения, въведени с въззивната жалба.

На първо място въззивницата твърди противоречиви действия на банката, доколкото с волеизявление стигнало до ответницата на 02.02.2019 г. банката обявява предсрочна изискуемост на кредита, а след това 19.04.2019 г. сключва допълнително споразумение.