Решение № 495 от 03.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Бургас, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500503 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от “А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район “Илинден”, ул.“Кукуш” № 1, чрез процесуален представител юрисконсулт Михаил Караколев срещу решение № 209/30.01.2024 год. /погрешно отразена като 2023 год./ по гр.д.№ 6030/2023 год. по описа на Бургаския районен съд , с което е осъдено “А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Марковски, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Славейков“, бл.22, вх.2, ап.8, представлявано от Владимир Тренчев, сумата от 2 лв. - обезщетение за обработка на просрочени задължения, с която се е обогатило неоснователно, като платена при начална липса на основание - по нищожна неустоечна клауза, съдържаща се в т.27.1. от ОУ, приложими за сключения между страните договор за мобилни електронни съобщителни 1 услуги с № 503554975 и е осъдено “А1 България” ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД деловодни разноски в размер на 350 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано. Оспорен е извода на първоинстанционния съд относно нищожност на клаузата по т.27.1. от общите условия приложими за процесния договор. Твърди се, че не е съобразено обстоятелството, че относно същата клауза вече има произнасяне на Бургаския районен съд, с което е прието, че тя не е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Твърди се, че в решението погрешно е извършена съпоставката между договорената наустойка в размер на 2 лв. и цената на един СМС от 0,15 лв., тъй като от една страна не е съобразена практиката по въпроса да вредите на административните съдилища, а от друга-не е взето предвид обстоятелството, че договорът между страните е сключен за 2161 бр. номера, като обезщетението се начислява на партидата на всеки номер, а общият му размер многократно надвишава сумата от 2 лв. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество от въззивния съд с отхвърляне на предявения иск и присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Минолби“ ЕООД - Бургас, ЕИК 201995159, чрез управителя Владимир Тренчев, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че районният съд правилно е определил характера на клаузата като неустоечна, като обосновано е приложил т.3 от ТР №1/2009 год. на ОСТК на ВКС, имайки предвид константната практика на ВКС относно нищожни клаузи за неустойки, уговорени между търговци. Твърди се също, че ищецът по делото има качеството на потребител по смисъла на Директива 2011/83/ЕС на ЕП /17/, тъй като търговската цел на сключения между страните договор е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия му контекст. Направено е искане за потвърждаване на решението и присъждане на съдебните разноски.

Цитирана е и е приложена съдебна практика на районни и окръжни съдилища.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск 2 с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявения пред Бургаския районен съд иск от ищеца „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, срещу ответника “А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 лв. - платено без основание обезщетение за обработка на просрочени задължения, с която сума се твърди, че ответникът се е обоготил неоснователно, тъй като плащането е извърешено от ищеца по нищожна клауза, съдържаща се в т.27.1. от общите условия /ОУ/ приложими за сключения между страните договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № 503554975. В исковата молба се твърди, че ответното дружество е потребител на мобилни съобщителни услуги по сключения с ответника договор, като ответното дружество без основание издало платежен документ фактура за начислено обезщетение за забавено плащане в тежест на потребителя в размер на 2 лв., която сума ищецът сочи, че е заплатил за да не бъде преустановена доставката на мобилни услуги. Твърди, че сума от 2 лв. е начислена в тежест на дружеството въз основа на неравноправна клауза по т.27.1 от ОУ, която не е индивидуално договорена, като цели да прикрие скрита такса за непредоставена услуга, а също - представлява неустойка за обработка на просрочени задължения, която е извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции на неустойката, тъй като е административен разход на ответника по сключения договор.

В писмения си отговор ответното дружество оспорва предявения иск.

Твърди, че сумата от 2 лв. е начислена на валидно правно основание, като не представлява неустойка, а такса за обработка на просрочени задължения – така, както е отразено в издадената от ответника фактура и обхваща разходите на дружеството по администриране на просрочените плащания, формирани на база разпределение поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и персонал, пресметнати като процент от годишните разходи на А1 за заплати и осигуровки и други съпътстващи разходи, поддръжка сгради, наеми, охрана и пр. и други подобни – конкретно изброени в отговора. Твърди се, че обезщетението се дължи на осн. т.27.1 от ОУ приложими към сключения между страните договор, то е посочено и в ценоразписа публикуван на интернет страницата на дружеството, като дружеството подробно е обосновало основанието и размера на обезщетението пред съответния регулаторен орган – Комисията за регулиране на 3 съобщенията /КРС/, която е позволила включването му в общите условия предложени от А1 на абонатите. Твърди се, че в случая не е начислено необосновано голямо обезщетение, поради което не е допуснато нарушение на правото на ЕС. Възразено е срещу приложението на правила, уреждащи закрилата на потребителите-физически лица, спрямо ищеца-юридическо лице. Направено е искане за отхвърляне на иска и за присъждане на съдебните разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустима искова претенция, поради което е валидно и допустимо.

От доказателствата събрани пред районния съд се установява, че между ищцовото дружество „Минолби“ ЕООД в качеството му на абонат и ответника “А1 България“ ЕАД - мобилен оператор и доставчик по предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, е сключен договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № 503554975 и приложение №1 към него.

От приложените писмени доказателства, както и безспорно е установено, че по време на действие на договора за доставени и ползвани мобилни услуги, доставчикът е издал фактура №0438571038 на 25.10.2021 год., по която ищцовото дружество е следвало да запалти сумата от 54,79 лв. с ДДС. При договорените условия за плащане сумата по фактурата е следвало да бъде заплатена до 14.11.2021 год., но плащането е било извършено от абоната на 19.11.2022 год. - т.е. установено е забавено изпълнение за задължението за плащане по фактурата от страна на абоната. Доставчикът ответното дружество, е издало фактура №0557050827 на 17.11.2021 год., с която е начислена в тежест на абоната – ищеца по делото, сума за заплащане в размер на 2 лв., представляваща обезщетине за обработка на просрочени задължения. Тази сума е заплатена от абоната преди предявяване на иска, като за нея той твърди плащане без основание.

Видно от приложените общи условия на доставчика, начисляване на сумата от 2 лв. е предвидено в т.27.1 съгласно която, в случай на частично 4 или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансовосчетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи наред с други предвидени плащания и „обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения“, което обхваща разходи по администриране /дейности по събиране и уведомяване/ на просрочени плащания. Посочено е, че обезщетението в размер на 2 лв. се формира на база на разпределеине на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за такуване, мрежови разходи, и за персонал, а разходите се начисляват при забава на плащането надхвърляща определения в общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение, като подробна информация за това е публикувана в ценоразписа на А1 на интернет страницата на дружеството-www.a1.bg.

Възраженията на ищеца, че сумата от 2 лв. е начислена въз основа на неравноправна клауза, не се споделят от настоящия съд. Ищецът в качеството си на търговец - юридическо лице, не се ползва от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по Закона за защита на потребителите. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите; Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ, L 328/7 от 18 декември 2019 г.); Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Разпоредбата на пар.13, т.1 от Закона за защита на потребителите, в съответветствие с определението на качеството „потребител“ дадено в посочените по-горе Директиви, изрично предвижда, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на 5 своята търговска или професионална дейност. Такова е и определението по чл.2, т.“б“ от Директива 93/13/ЕИО съгласно която „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Противно на твърдението на ищеца, че има качеството на потребител съгласно горепосочените директиви, в тях не се съдържа определение, което да придава това качество на търговец - юридическо лице.

Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения предвижда, че разпоредбите за предоставяне на информация за договорите, максималната продължителност на договора и пакетите, следва да бъдат от полза не само за потребителите, но и за микропредприятията и малките предприятия, както и за организациите с нестопанска цел, поради к о е т о задълженията относно предоставянето на информация за договорите, включително съдържащите се в Директива 2011/83/ЕС, следва да се прилагат автоматично към микропредприятията, малките предприятия и организациите с нестопанска цел, освен когато те предпочитат да договорят индивидуални условия по договора с доставчиците на електронни съобщителни услуги.