Определение № 613 от 03.07.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 613 гр. гр. Добрич, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500357 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.3 от ГПК и е образувано по частна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №553/06.03.2026 г. на Добричкия районен съд, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба с вх. №1753/27.01.2026 г. за изменение на решението по гр.д. № 2165/2025 г. в частта на разноските.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на отказа на първоинстанционния съд да измени разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени с постановеното по делото решение в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в размер на 200 лева, като присъди на тази страна и още 200 лева, за достигане на пълния размер от 400 лева, които същата е платила за адвокатска защита. Посочено е, че размерът на възнаграждението, което страната е платила на адвоката, е определено въз основа на критериите по чл.36 ал.3 от ЗА, вкл. при съобразяване квалификацията и опита на адвоката, както и извън процесуалното поведение на насрещната страна, предпоставила завеждането на делото. Посочено е още, че действително платеното възнаграждение е достойно за положения от адвоката труд, както и се обръща внимание, че същото поначало е под размера, въведен в чл.7 ал.2 от НВАР /загл. изм., ДВ бр. 14/2025 г./. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и за изменение на решението в частта за разноските с присъждане до пълния размер на платеното от тази страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба Община - Добрич счита определението на първоинстанционния съд за правилно и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

1

Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. №2165/2025 г. на ДРС е образувано по искова молба с вх. №13958/23.07.2025 г., с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД предявил срещу Община – Добрич, както следва:

- иск по чл.410 ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 539. 64 лева, съставляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „каско +“ по застрахователна полица №440120241004968/03.08.2020 г. по щета №44010312005878/24.07.2020 г., за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. №***, причинени следствие на ПТП от *** г., реализирано в гр.Д., ул. *** и

- иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 208.05 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него за периода от 22.07.2022 г. до 22.07.2025 г.

Претендирана е и законната лихва за забава на главното задължение от датата на подаване на исковата молба до окончателното му погасяване.

Исковата молба е подадена за ищеца от упълномощен адвокат.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът Община – Добрич заявил, че признава предявените срещу него искове.

С молба вх. №21626/20.11.2025 г. ищецът, чрез упълномощения адвокат, заявил, че няма да изпрати представител в насроченото за 27.11.2025 г. открито съдебно заседание, но поддържа предявените претенции и иска да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. С молбата е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за платено в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 27.11.2025 г. открито съдебно заседание ищецът не е бил представляван, а ответникът, представляван от упълномощен юрисконсулт, възразил за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В това заседание е приключено съдебното дирене.

С решение №1154/19.12.2025 г. по гр.д. №2165/2025 г. на ДРС, постановено по реда на чл.237 от ГПК, районният съд уважил изцяло исковете така, както са предявени. В съответствие с чл.78 ал.1 от ГПК с решението си съдът присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 300 лева, в която сума са включени 100 лева – държавна такса за предявените искове и 200 лева – адвокатско възнаграждение. Касателно адвокатското възнаграждение, то е присъдено в по-нисък размер от действително платеното от ищеца. Това е постановено, като по повод възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК действително платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 400 лева е прието за прекомерно и намалено на 200 лева.

2

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ подал молба първоинстанционният съд да измени решението си в частта за разноските, като присъди разликата до пълния размер на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Обжалваното сега определение №553/06.03.2026 г. по гр.д. №2165/2025 г. на ДРС, с което е отказано исканото изменение на решението в частта за разноските, е валидно, допустимо и правилно.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36 ал.1 от ЗА и размерът му се определя в договора за правна защита. Този размер, според чл.36 ал.2 от ЗА, трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Уговореното и реално изплатено от страната адвокатско възнаграждение подлежи на възмездяване от насрещната страна в пълен размер, освен когато, по възражение на задължената за разноски страна, съдът констатира, че този размер е прекомерен, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Възражението по чл.78 ал.5 от ГПК се основава на твърдения за липса на причинна връзка на сторения разход с действителната правна и фактическа сложност на делото, т. е. на твърдения, че усилията и труда на адвоката са значително надценени.

В настоящия случай предявеният за разглеждане спор е бил с несъществена фактическа и правна сложност. Това се налага от исковата молба и приложените към нея и приети по делото писмени доказателства.

След предявяването му спорът се е развил без никакви процесуални усложнения - ответникът е признал исковете, проведено е едно открито съдебно заседание, постановено е решение при условията на чл.237 от ГПК.

Адвокатът на ищеца е дал квалифицирана и основана на професионален опит защита на доверителя си, но тя е свързана със спор, който изначално не е с висока фактическа и правна сложност, а така също е и с твърде нисък материален интерес от общо 747.69 лева. Работата на адвоката за осъществяване на тази защита се свежда до изготвянето на исковата молба и молбата с вх. №21626/20.11.2025 г., с която е посочил, че няма да се яви в открито заседание, но поддържа исковете и настоява за решение по чл.237 от ГПК. Усилията и трудът, вложени от адвоката за извършване на посоченото, по обем и същност, на кореспондират на възнаграждение от 400 лева. Към датата на приключване на устните състезания средната работна заплата в страната е била в размер на 2 678 лева. Изчислена на база средна работна заплата, общият размер на заплатеното на адвоката на ищеца възнаграждение кореспондира на 3.28 работни дни при 8 часов работен ден. Приемането за положен на такъв обем труд в случая е необосновано. Действително платеното от ищеца възнаграждение на адвоката надценява вложения от последния в конкретния случай труд и неговото намаляване по възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК, което е основателно, е било правилно.

Следователно, няма основание искането на ищеца по чл.248 от ГПК за 3 изменение на присъдените му с решението разноски за адвокатско възнаграждение да бъде удовлетворено и определението на районния съд, с което това искане е оставено без уважение, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №553/06.03.2026 г. по гр.д. №2165/2025 г. на Добричкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4