Решение № 2194 от 07.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2194 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330115902 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от К. Б. А. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 271,67 лева – главница по Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № ***** г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лева – разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 06.02.2013 г. по ч. гр. д № 17126/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № *****.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът получил съобщение за образувано изп. дело № 745/2024 г. по описа на *** К. П. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 06.02.2013 г. по ч. гр. д. № 17126/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Посочва се, че от издаване на изпълнителния лист 1

/06.02.2013 г./ до образуване на изпълнителното дело /25.04.2024 г./ е изминал срок от повече от пет години, като не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Поради тази причина се претендира, че вземанията, удостоверени в издадения изпълнителен лист, са погасени по давност.

Предвид изложеното се обосновава правен интерес от предявяване на исковата претенция. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Признава се, че на 03.03.2008 г. между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № ***, вземанията по който били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 17.11.2008 г. Поради неизпълнение на задълженията на ищеца, срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17126/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално било образувано изпълнително дело № *****, ***, което било прекратено поради настъпила перемпция. По молба на ответника било образувано ново изпълнително дело № *****. Излагат се доводи, че след образуване на изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия прекъсващи давността с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и депозирането на молба за образуване на изпълнителното дело. Следвало да бъде съобразено и спирането на давностните срокове по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.05.2020 г. и за преодоляване на последиците от същото. Предвид изложеното се възразява, че вземанията по издадения изпълнителен лист не са погасени по давност, поради което се моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски. Направено е възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори между страните и се установява от приетите 2 писмени доказателства, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е издаден Изпълнителен лист от 06.02.2013 г. по ч. гр. д. № 17126/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив за следните вземания: сумата от 271,67 лева – главница, произтичаща от Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № ***** г., прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – разноски по делото.

От постъпилото по делото писмо от *** /л. 41/ се установява, че по молба с вх. № ***, подадена от „ЕОС Матрикс“ ООД и представен изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 17126/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано изп. дело № 862/2013 г. на ***, ***. На длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 12892/18.03.2013 г., като по делото не били предприемани принудителни действия. По молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ООД с вх. № 797/17.01.2018 г. по описа на *** бил върнат оригинала на изпълнителния лист и изп. дело № 862/2013 г. било прекратено на 17.01.2018 г.

По молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Разпореждане от 25.04.2024 г. /л.

49/ е образувано изп. дело № 745/2024 г. на *** К.П., *****, за принудително събиране на сумите, обективирани в изпълнителен лист от 06.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 17126/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С депозираната молба е възложено изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение или съобщение за образувано изпълнително дело, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, налагане на запор на банкови сметки и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи 3 възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителното тълкуване, даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Във връзка с така постановеното тълкувателно решение е прието и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

4

От изложеното следва, че до приемането на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, при наличие на висящо изп. дело № 862/2013 г. на ***, рег. № 766, с район на действие Окръжен съд Стара Загора, давност за вземанията по изпълнителен лист от 06.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 17126/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, не е текла.

От събраните по делото доказателства се изяснява, че след 26.06.2015 г. на са предприемани принудителни действия, като на 17.01.2018 г. горепосоченото изпълнително дело е било прекратено. Едва с молба от 25.04.2024 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал образуване на ново изпълнително дело, като е възложил на *** извършването на проверка на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху неговите банкови сметки. По новообразуваното изп. дело № 745/2024 г. на *** К.П., *****, няма данни да е наложен запор върху вземания на длъжника. При това положение от 26.06.2015 г. до 25.04.2024 г. е изминал период от почти десет години, в който взискателят е бездействал, като не е искал и съответно не са предприемани действия по принудително изпълнение. Дори и при изчисляване на срока от прекратяване на първоначално образуваното изпълнително дело /17.01.2018 г./ следва, че е изтекъл общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД и процесното вземане е погасено по давност.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора, правно на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски в общ размер на 378 лева, от които 54 лева - държавна такса, 24 лева - разноски за снабдяване с изпълнителното дело и 300 лев – адвокатско възнаграждение. Посочените разноски следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.

5

Б. А., ЕГН: **********, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375, сумата в размер на 271,67 лева – главница по Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № ***** г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лева – разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 06.02.2013 г. по ч. гр. д № 17126/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № *****.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375, ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. А., ЕГН: **********, сумата в размер на 378 лева (триста седемдесет и осем лева), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 6