Решение № 5701 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5701 гр. С., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИ. АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИ. АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110116060 по описа за 2022 година

„Т. е предявила против Ц. К. В. в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т. излага, че по сключен договор при общи условия с ответника в периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г. е доставил топлинна енергия на стойност 621,51 лева до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „И.. Поради неплащане на дължимата сума, за периода 15.09.2019г. до 24.02.2022г. се дължало и обезщетение за забавата в размер на 124,26 лева, както законна лихви върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.03.2022г. до окончателното плащане. Претендира и заплащане на сумата от 41,09 лева за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 28.03,2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на 9,45 лева за периода от 30.03.2019г. до 24.02.2022г,

Ищецът твърди, че имотът бил собственост на К. В., който починал, поради което искът е насочен срещу неговия наследник Ц. К. В.. Моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е в облигационни отношения с ищцовото дружество. Твърди, че е направил изричен отказ от наследството на К. В. със заявление с вх.№ 8013645. Оспорва иска за лихва за забава с твърдението, че ищецът не е доказал изпадането в забава на ответника. Не оспорва размера на претендираните суми за доставена топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла давност за част от вземанията.

1

Оспорва исковете и за сумите за дялово разпределение с твърденията, че сумите се дължат на лицето, водило дяловото разпределение, а именно „Н.. Претендира разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от дата 01.02.1969г. /л. 86 от делото/ се установява, че на посочената дата между С. В. /купувач/ и СО район „Т.” /продавач , представлявана от Председателя на ИК/ е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „И.. По силата на този договор, С. В. е закупил процесния имот, придобивайки собствеността върху него.

Видно от удостоверението за наследници на С. В. /л. 49 от делото/, последният е починал на 30.05.2016г., като е оставил за свои наследници: П. В.а /съпруга/ и Ц. К. В. – син.

Видно от представеното от ответника съдебно удостоверение от СРС, 91 състав изх.

№ 53069 от 01.07.2016г. /л. 84 от делото/, Ц. К. В. след смъртта на баща си е подал молба с вх. № 8013645 от 24.06.2016г., с която се отказва от наследството, оставено от наследодателя му К. В., като този отказ е вписан в особената книга на съда под № 753.

При така направения отказ от наследство съгласно правилото на чл. 53 ЗН - частта на отреклия се наследник е уголемила дела на неговата майка – другата наследница.

Видно от същото удостоверение за наследници на С. В. - П. В.а е починала на 08.02.2022г. /преди предявяване на исковата молба по настоящото дело/, като е оставила за свой наследник сина си – Ц. К. В.. Т.е., след смъртта на майката на ответника, процесният имот е станал негов по наследство, но този път от неговата майка.

От събраните по делото писмени доказателства: Договор от 18.07.2002г., сключен между ЕС, находяща се на адрес: гр. С., ул. „Д. и ФДР „Н.; Протокол от ОС на ЕС, находяща се на посочения адреси от 15.07.2022г.; Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение, сключен на 02.06.2017г. между „Т. и „Н.; съобщения към фактури, извлечение от сметка за аб. № 400050765, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена, както и процесния имот.

Последното обстоятелство, а така също и размера на доставената и претендирана ТЕ, която се претендира от ищеца, не се и оспорва от ответника, именно поради което и по делото не бяха допуснати изслушването на ССЕ и СТЕ.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че 2 относно процесния имот в релевантния период е имало сключен договор за доставка на ТЕ с неговия собственик - П. В.а, а след смъртта й, настъпила на 08.02.2022г., нейният наследник – ответникът К. В. следва да отговаря за неплатените задължения за ТЕ, дялово разпределение, мораторни лихви върху тях и законна лихва.

Размерът на доставената и неплатена ТЕ за релевантния период, както беше посочено и по-горе, не се оспорва от ответника.

Съдът, позовавайки се на извлечението от сметка за процесния абонатен номер /л. 13 от делото/ прие за доказана и сумата, начислена и дължима за дялово разпределение в процесния период, която съответства на общо претендираната – 41,09 лева /касае се за математически сбор на отделните суми, начислени за дялово разпределение за отделните месеци в процесния период/.

Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

О т представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода , за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение.

По делото се установява на база представеното и коментиран о по-горе и извлечение от сметка на абонатния номер, че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е извършвана услугата дялово разпределение, която услуга е извършван от ФДР.

Видно от представения от ищеца Договор за извършване на услугата дялово разпределение, сключен между него и ФДР – т. III – „Цена и начин на плащане” – именно възложителят /”Т./ заплаща на изпълнителя – ФДР цената на извършваната услуга – дялово разпределение, именно поради което и същият има право да търси цената на извършваната услуга от потребителите на ТЕ.

По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми както за ТЕ, така и за дялово разпределение.

Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде разгледано своевременно 3 въведеното от ответника възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания по отношение на нея.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в”ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.

3/2011г. на ОСГТК на ВКС . С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.

Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност.

Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба пред съда от ищеца на 28.03.2022г. Така, обхванати от погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 28.03.2019г.

Предвид нормата на чл. 33 от Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР и влезли в сила от 11.08.2016г. - задължението на клиентите да заплащат месечните дължими суми е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят.

Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо, месечната фактура за задължения за ТЕ за м. 01.2019г. е с падеж 45 дни след изтичането на м. 01.2019, т.е. – 18.03.2019г. /тъй като 45тият ден от срока, изтича в неделя – неприсъствен ден/.

Поради това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена ТЕ по прогнозна консумация през периода от 01.05.2018г. до 31.01.2019. вкл., са погасени 4 по давност. Т.е., погасени по давност са задълженията в общ размер на 222,02 лева.

Необхванати от давността са задълженията за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2020г., които са в размер на 399,49 лева.

Що се отнася до таксите за извършване на услугата дялово разпределение, съдът ще посочи следното:

Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормите на ОУ от 2016г. предвиждат обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение, предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането.

С оглед на това, всички фактури за дялово разпределение, издадени до 28.03.2019г. се явяват обхванати от погасителната давност. Това е фактурата за месец 02.2019г., издадена на 28.02.2019г., която касае главница на стойност 2,74 лева.