Решение № 604 от 18.08.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Казанлък, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510101678 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.4 от ГПК, вр.чл.59 ЗЗД.

В исковата молба ищецът, чрез процесуален представител твърди, че в хода на изпълнително дело ......., по описа на ЧСИ Д.Н., придобил собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ......., находящ се в гр. Н., общ. Н., обл. Б......., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28. 1 0.2022г, с административен адрес на поземления имот: гр. Н., Първа, целият с площ от 1729 кв.м. / на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, номер по предходен план: квартал ....... „Т....... БГ ЕООД обжалва проданта, като с Решение №....... от 12.12.2024г., постановено по в.гр.д. № ....... Окръжен съд Б....... оставил жалбата БЕЗ УВАЖЕНИЕ. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 12.12.2024г. и съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК „И............." ЕООД, е придобило всички права върху недвижимия имот, като Т....... БГ ЕООД е напълно уведомено за всички факти около проданта. Постановлението за възлагане е вписано в Агенция по Вписванията с вх. №....... от 19.12.2024г., акт№......., том 50. Върху вече собственият на „И............" ЕООД, ЕИК .......

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ......., били поставени преместваеми обекти, представляващи: 16 броя преместваеми тьрговски обекта, всеки на площ от 12 кв.м., съгласно Разрешение за поставяне на преместваем обект № 13 от дата 06.04.2021г., издадено в ползва на Т....... БГ ЕООД от Главен Архитект на Община Н..

1

Въпреки, че ответното дружество е напълно запознато, че И.............

ЕООД е собственик на поземления имот отказвал да премахне преместваемите си обекти от собствеността на ищеца.

На дата 09.01.2025г. ищецът уведомил „Т....... БГ“ ЕООД, че предвид отказите им да премахнат преместваемите си обекти, следвало да го обезщети с наемната цена на заетата от неговите обекти площ.

В отговор „Т....... БГ“ ЕООД признава, че е собственик на процесните преместваеми обекти и че ще предприеме действия по премахването им или ще предприеме плащане за заетата площ. Бил поискан срок. Изчакали до месец юли 2025г., когато връчили ново уведомление на „Т....... БГ“ ЕООД - на 17.07.2025г. чрез ЧСИ .......И.......... в същият дух като към него приложили и фактура № ********** от дата 01.07.2025г за сумата, с която следвало да обезщети ищеца за заетата от него площ в собственият им недвижим имот, за периода от Януари 2025г. до юни 2025г. включително.

Сочи, че към декември 2025г. от „Т....... БГ“ ЕООД не са постъпили никакви плащания, а в същото време не били предприети и никакви действия за премахване на преместваемите им обекти. Обърнали се към ЧСИ Д.Н. рег.

№ ....... р-н на действие БОС, за извършване на принудителен въвод в закупения на публична продан недвижим имот и по точно относно създаващите пречка 16 броя преместваеми обекти всеки с площ от 12 (дванадесет) квадратни метра.

Сочи, че на 20.01.2026г. по искане на ищеца ЧСИ Д.Н. извършил принудителни действия за премахване на процесиите 16 броя преместваеми обекти, собственост на „Тампа Тейд БГ“ ЕООД. С Протокола си ЧСИ Николов потвърдил, че преместваемите обекти, собственост на „Т....... БГ“ ЕООД, към датата 20.01.2026г. се намират в техния имот. Протоколът па ЧСИ се ползвал с доказателствената сила на официален документ по чл. 179 ГПК. Освен това по време на изпълнението „Т....... БГ“ ЕООД заявило, че желае сам да премахне въпросните 16 броя преместваеми обекти, за което поискало и получило от ЧСИ срок от 15 дни.

Съгласно протокола на ЧСИ Николов ако ответникът не премахнел сам въпросните преместваеми обекти в искания 15-дневен срок, те следвало да се считат за овластени да ги премахнат вместо него, а преместваемите обекти да се считат за изоставени.

Също така за периода на 15-дневния срок били назначени от ЧСИ за пазач на въпросните 16 броя преместваеми обекти. Във връзка с това си качество назначили охранителното дружество „БАГАТУР ГРУП“ ЕООД.

На 05.02.2026г. уведомили ЧСИ Д.Н., че в 15-дневния срок ответникът не само, че не е премахнал преместваемите си обекти, а дори не е започнал и че съгласно негов протокол за от 20.01.2026г. започват дейности по премахване на преместваемите обекти от имота им. Тъй като „И.............“ ЕООД не разполагало с нужната техника, опит и човешки ресурс, сключили договор с дружеството “Щари Инвест” ЕООД да извърши демонтажа и транспорта на преместваемите обекти на „Т....... БГ“ ЕООД.

В резултат на действията на ответника в собственият им недвижим имот били лишени от ползването на същия, за което ответната страна следвало да им заплати дължимото обезщетение в размер на наемната цена на ползваната част от имота им.

Подали Заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа, на което им е 2 издадена Заповед за изпълнение №.......г. по ч.г.д. .......г. па PC Казанлък за 11 887.63 EUR (единадесет хиляди осемстотин осемдесет и седем евро и 63 цента) главница по фактура №....... от 20.02.2026г. - обезщетение за ползването на част от поземления им имот с идентификатор ....... за времето от 01.07.2025 до 31.08.2025 г., ведно със законната лихва от 20.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производството разноски.

След връчване на Заповедта за изпълнение длъжникът подал възражение, с което заявил, че не дължи сумите.

Ето защо в изпълнение на указания на съда, съгласно Разпореждане № .......г. по ч.гр.д. .......г. по описа на РС Казанлък и в срока по чл. 415 ГПК, за ищцовото дружество се установил правен интерес от предявяване на настоящият иск. Прави допълнителни искания с допълнително заявление, а именно:

Цената на заетата част от недвижимия им имот са определили според действащите към онзи момент цени за отдаване под наем на търговски площи от “С..........” АД. „С..........“ АД било дружество, което оперира на територията на к.к. С.........., то не развивало туристическа дейност, такава каквато е хотелиерска, ресторантьорска т.н.. „С..........“ АД било собственик на инфраструктурни обекти, тротоари, подземна ВиК мрежа, алеи и др. и като такова отдава на търговци съответните търговски площи. Всяка година с Решение на „С..........“ АД се определяли цените на кв.м. открита търговска площ, които били еталон в целия район на Комплекса, т.е. ако „С..........“ АД повиши цените си, всички останали също го правели. Целта на всеки собственик на поземлен имот, отдаващ го изцяло или от части под наем е да се доближи максимално до цените на “С..........” АД без да ги надвишава. Цената, която ищцовото дружество е определило е 375 лева на ден за всички преместваеми обекти. Тяхната цена е определена на ден, тъй като имали голямото желание ответникът доброволно да премахне обектите си, а те да имат възможност най-точно да определят какво дължи до съответния ден. От януари 2025г. канели ответника да премахне обектите си и да плати дължимото, но без резултат.

Цената от 375 лева /191.73 евро/ на ден, която са определили е за всички 16 бр. преместваеми обекти. Цена на обект за 1 ден е равна на 23.44 лева /11.98 евро/за ден /375:16=23.4375 лв./

Цена за квадратен метър за ден е 1.95 лева /1 евро/ /23.44лв:12кв.м. = 1.95лв./

Тяхната цена за месец е 703.20 лева /359.54 евро/ за един брой преместваем обект от 12кв.м. /23.44 лв. х 30 дни = 703.20 лв./ За съпоставка цената, която „С..........“ АД би калкулирал за същия период е 1 460 лева /746.49 евро/ на месец.

Съгласно представените Заявления образец 12, т. 3, за обекти над 10 кв.м., „С..........“ АД калкулира 650 лева за всеки квадратен метър за първите 10 кв.м. и по 400 лева на кв.м. за останалите, в случая 2 кв.м. или общо за сезон за 1 обект от 12 кв.м., „С..........“ АД би калкулирал цена от 7 300 лева /3 732.43 евро/.

650 * 10 = 6 500лв. - за първите 10 кв.м.

400 * 2 = 800 лв. - за оставащите 2 кв.м.

3

Общо 7 300 лева.

Сезонът в С.......... започвал от месец май и приключвал в края на септември- сумарно са 5 месеца или 7300 лв., разделено на 5 месеца се получавала цена от 1460 лева/ 746.49 евро/ на месец за един обект от 12 кв.м.

Техните цени били двойно по ниски от тези на дружеството еталон за района.

Представят и молят да се приеме като доказателства по делото Заявление образец №12 на С.......... АД, достъпно и на интернет https://www.new.sunnybeachbg.net/zaiavlenia?page=0 страницата им. Молят съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника "Т....... БГ" ЕООД, ЕИК: ....... със седалище и адрес на управление: гр. Б......., ж.к. Л......., ул. В..................., че дължи на ищеца “И.............” ЕООД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление гр. Б......., Северна промишлена зона, ул. Я................ сумата от 11 887.63 EUR (единадесет хиляди осемстотин осемдесет и седем евро и 63 цента) главница по фактура №....... от 20.02.2026г. обезщетение за ползването на част от поземления ни имот с идентификатор ....... за времето от 01.07.2025 до 31.08.2025 г., ведно със законната лихва от 20.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на заповедното и исковото производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, подробно описани в приложения списък на разноските по чл.

80 ГПК, а именно: държавна такса 202,09 евро по ч.гр.д. №.......г., адвокатско възнаграждение в размер на1 050,00 евро и държавна такса по г.д. № .......г. в размер на 273,41 евро, както и адвокатско възнаграждение по гр.д. № .......г. в размер на 1 500,00 евро общо сума в размер на 3025,50 евро.

В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника.

По отношение на предявената искова претенция, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца, чрез процесуалния представител, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на представител в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последният не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил представител в първо заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, производство не попада в изключенията по чл. 324, чл. 334 и чл. 339 ГПК, по които не може да се постанови неприсъствено решение, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

С оглед основателността на иска, съдът следва да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника "Т....... БГ" ЕООД, ЕИК: ....... със седалище и адрес на управление: гр. Б......., ж.к. Л......., ул.

В..................., че същият дължи на ищеца “И.............” ЕООД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление гр. Б......., Северна промишлена зона, ул.

Я................ сумата от 11 887.63 EUR (единадесет хиляди осемстотин осемдесет и седем евро и 63 цента) главница по фактура №....... от 20.02.2026г. обезщетение за ползването на част от поземления ни имот с идентификатор 4

....... за времето от 01.07.2025 до 31.08.2025 г., ведно със законната лихва от 20.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.